Решение № 367 от 25.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1181/2013 г.

Решение № 367 от 25.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1181/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимия Т. К. К. и от служебния му защитник срещу решение № 44 от 1.III.2013 г. по внохд № 29/2013 г. на Пловдивския апелативен съд. С позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, защитникът оспорва доказателствения анализ на предходните съдебни инстанции и счита, че липсват доказателства, К. да е извършил престъплението, за което е осъден. Оспорва се и справедливостта на наложеното наказание лишаване от свобода с искане то да бъде намалено до предвидения в специалната материалноправна норма минимум като алатернатива на отмяната на обжалваното решение и оправдаване на К.. Подсъдимият К. също иска оправдаване, тъй като нито е упълномощавал някого да извършва, нито сам е извършвал "фиктивни" сделки, за да отговаря за вмененото му данъчно престъпление. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбите. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на въззивното решение и предлага оставянето му в сила. ВКС установи: С присъда № 364 от 20.ХII.2012 г. по нохд № 409/2012 г. на Старозагорския окръжен съд, Т. К. К. е признат за виновен в това, че за времето от 5.V.2008 г. до 7.VII. с. г. и от 7.VII.2008 г. до 13.VIII. с. г., през които периоди е бил съответно управител и представляващ, и собственик и представляващ [фирма] със седалище в Стара Загора, е посочил в подадени 4 справки-декларации по ЗДДС 46 неосъществени покупки на облагаеми по този закон стоки, приспадайки неследващ му се данъчен кредит от 1 699 380.38 лв., представляващи особено големи размери, за което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 6 и 7 НК е осъден на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което наказание е определено като общо и за съвкупността от това престъпление и престъплението, санкционирано с присъдата по нохд № 10464/2008 г. на Софийския районен съд, и е постановено да се изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. За същото престъпление /по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 6 и 7 НК/, извършено от Т. Н. А. в качеството му на представляващ горепосоченото дружество за времето от 14.II. 2008 г. до 10.IV. с. г., с предмет приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 39 270.26 лв., посочен в подадени 3 справки-декларации по ЗДДС с изброени в тях 9 неосъществени покупки на облагаеми по този закон стоки, този подсъдим е наказан с 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на които е отложено с изпитателен срок от 3 години. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Въззивното решение следва да се остави в сила, тъй като не е налице нито едно от основанията по чл. 348, ал. 1 НПК, предпоставящи неговото изменение или отмяна. Неоснователно подалият жалбата защитник оспорва доказателствения анализ на въззивния съд във връзка с безспорно установеното упълномощаване от подсъдимия К. първо на подсъдимия А., след това на свидетелката Ир. Д. и накрая на брата на Д., свидетеля Р. Д., да извършват включително "търговска дейност от името на дружеството...свързана с осъществяването на сделки".Съдържанието на тези пълномощни, приложени в досъдебното разследване съответно на л. 199 от т. ХV, л. 174 от т. Х и на л. 221 от т. ХV, е коментирано от първоинстанционния съд /на л. 341, абз. първи, на л. 346, абз. последен и на същия лист, гърба, до абз. втори/, но не изолирано, както това се прави с жалбата, а ведно с другия безспорно установен факт, че дружествата [фирма] и [фирма] не са имали каквито и да било взаимоотношения, свързани с доставка на облагаеми по ЗДДС стоки или услуги на [фирма], със следващите от този анализ правилни фактически и логически изводи. Неясно защо защитникът на Т. К. се позовава, при това, в интерес на подсъдимия, на липсата на описаните в инкриминираните справки-декларации фактури както в счетоводството на [фирма], водено от Ир. Д., така и в счетоводството на дружествата "А. Д" и "Ж. ", когато именно липсата, включително /освен показанията на собствениците и управляващи двете дружества съответно Д. Г. Ц. и Г. Цв. Ж./, на тези първични счетоводни документи и в двете страни сочи липсата и на осъществена между тях сделка. А да се твърди, че някой, неизвестно кой, е изготвил тези фактури без знанието и съгласието на подсъдимия К., с "целта за получаване на един неистински резултат..., даващо възможност за неправомерно претендиране на данъчен кредит" не от друг, а от К., е най-малкото несериозно. Обстоятелството, че не подсъдимият К., а свидетелката Ир. Д. е попълвала процесните декларации по ЗДДС-независимо дали с или без съответното упълномощаване за това-не може да ползва защитната позиция на този подсъдим. Д. би могла да знае или да не знае, че съставя документи с невярно съдържание. От значение: са несъмненото знание на подсъдимия, че не е сключвал описаните в тях сделки и друг не би могъл да ги сключи при липсата на изрично за това упълномощаване; установеният посредством показанията на свидетелката факт, че К. й и предоставял фактурите, които е описвала и прилагала към декларациите; установеният посредством показанията на Ир. Д., на подсъдимия Т. А. и на свидетелите Д. Ц. и Г. Ж. факт, че не е имало отношения с посочените като съконтрахенти дружества, свързани с покупко-продажбата на облагаеми по ЗДДС стоки и услуги. Твърдението за незаконосъобразност на въззивното решение е също неоснователно. То и не е развито като касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК-неправилно прилагане на закона, респ. неприлагане на закона, който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти. Не е основателно и възражението от защитника срещу справедливостта на наложеното на Т. К. наказание лишаване от свобода. Като смекчаващи обстоятелства защитникът е посочил изминалите близо 5 години от извършването на престъплението до неговото санкциониране, както и "семейното положение" на К. като "баща на три деца". От изброените, отношение към положението на подсъдимия нямат нито семейното му положение-отдавна разведен-нито наличието на потомство-трите деца на К. са пълнолетни. Действително времетраенето на наказателното производство е обстоятелство, което следва да се съобрази, но съпоставката му с отегчаващите отговорността на този подсъдим обстоятелства не води до извод, различен от направения от двете съдебни инстанции; първоинстанционният съд е бил дори твърде снизходителен, определяйки на К. наказание под средното, въпреки подчертаното присъствие на негативни характеристики с високата обществена опасност както на деянието, така и на неговия автор. Жалбата от подсъдимия е също неоснователна. Първата й част е посветена на предишните осъждания на К. и неговото виждане, че всички те са неправилни, а втората, макар и посветена на обсъжданото осъждане, не съдържа доводи, относими към някое от основанията за касационна проверка. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС PEШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 1.III.2013 г. по внохд № 29/2013 г. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно.