Решение № 10879 от 28.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7065/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/- Пловдив, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Талева, против Решение 508/20.04.2021 г. по адм. дело 2499/2020 г. на Административен съд-Варна, с което е отменена Заповед за налагане на санкции 29-03-540-28/27.10.2020 г., издадена от директора на РЗОК-Пловдив в частта на наложената санкция на Лайф Медифарм 2015 ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, бул.Република, сграда на МЦ Младост, представляван от управителя В. Марешка, с която: по т.1. за нарушения на чл.15, ал.2 от Договор 164627/16.04.2019 г. /ИД/, на основание чл.42, ал.1, т.9, б.а от посочения договор, е наложена финансова неустойка в размер на 400,00 лева; по т.2 за нарушения на чл.13, ал.4, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ИД, на основание чл.42, ал.1, т.6, б.а от ИД, е наложена финансова неустойка в размер на 400 лв., или общо наложена санкция в размер на 800,00 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, тъй като санкционираното дружество все пак е отчело 2 бр.рецептурни бланки с 20848/24.09.2020 г. и 20849/24.09.2020 г., за които е извършено и плащане от страна на РЗОК- Пловдив /с приложени към жалбата писмени доказателства/, факт, който не е взет предвид от съда, имащ задължението за служебно установяване на подобно отрицателно обстоятелство. Подчертава се, че съдът не е изпълнил задължението си по чл.170, ал.3, вр. с ал.1 от АПК да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест в процеса, като едностранчиво е приел за верни твърденията единствено на жалбоподателя. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а жалбата на дружеството- отхвърлена. Претендират се разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация, в писмен отговор оспорва изцяло касационната жалба, излагайки подробни аргументи в подкрепа правилността на първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административният съд, по жалба на Лайф Медифарм 2015 ЕООД, е отменил Заповед за налагане на санкции 29-03-540-28/27.10.2020 г., издадена от директора на РЗОК-Пловдив, в частта й по т.1, с която е наложена финансова неустойка в размер на 400 лева, на основание чл.42, ал.1, т.9, б.а от ИД и в частта й по т.2, с която е наложена финансова неустойка в размер на 400 лева, на основание чл.42, ал.1, т.6, б.а от ИД. В частта, по т.3 от заповедта, с която е наложена санкция на дружеството в размер на 50, 00 лева за нарушение на чл.13, ал.5 от ИД, не е налице съдебно оспорване. В т.3 от заповедта са обективирани именно отчетените и заплатени от РЗОК рецептурни бланки 20848/24.09.2020 г. и 20849/24.09.2020 г., описани в касационната жалба, които съдът, предвид липсата на съдебно обжалване, не е разглеждал и обсъждал., в който смисъл касационното възражение е неоснователно. Съдът е приел, че съгласно чл.42, ал.2 от Индивидуалния договор /ИД/, санкция не се налага в случаите на отчетена и незаплатена от РЗОК рецептурна бланка, изпълнена в нарушение на ИД, а рецептурните бланки, описани в т.1 и 2 от заповедта, не са били отчетени от аптеката в РЗОК и е налице хипотезата на чл.18, ал.2 от Инструкция РД-16-28/11.07.2018 год. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. Решението е допустимо, валидно и правилно. Установено е от фактическа страна, че между Лайф медифарм ЕООД и НЗОК е сключен Договор 164627/16.04.2019 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, а със заповед от 24.09.2020 г. на директора на РЗОК- Пловдив, на основание чл.72, ал.2 и чл.73 от Закона за здравното осигуряване и чл.26, раздел VІ от ИД, е наредено да бъде извършена финансова проверка на обект аптека Марешки Стамболийски 2, с адрес в гр. Стамболийски, стопанисвана от дружеството. В съставения при проверката констативен протокол, в т.1, са приложени 8 бр.рецептурни бланки, за всяко от които е установено, че в базата данни на софтуера, не са въведени име на лекар/стоматолог, УИН на лекар/ стоматолог и практика на лекар/ стоматолог, телефон на лекар/ стоматолог, ЕГН на пациент, адрес и възраст на пациент. В т.2, отнасящи се до същите 8 бр.рецептуртни бланки, е установено, че липсват дата на изпълнение на рецептата, УИН на отпускащия магистър- фармацевт, печат на аптеката, сума за доплащане от пациента, ЕГН на получателя, идентификационне номер на получател. Срещу констативния протокол, по т.1 и 2, е подадено възражение, което, съгласно Арбитражно решение 15/16.10.2020 г. на Арбитражната комисия, с решение 6 гласа за, е прието за неоснователно и е издадена процесната заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е безспорно установено при извършената проверка неизпълнението на съответните изисквания от индивидуалния договор и че процесните рецептурни бланки не са представени пред РЗОК за изплащане и съответно не са изплатени. В този смисъл, когато рецептите са изпълнени, но не са отчетени за пълно или частично плащане по договора с НЗОК, договорните каузи не се прилагат и наложената от административния орган санкция финансова неустойка, се явява незаконосъобразна. След като процесните 8 броя рецептурни бланки не са отчетени от аптеката пред РЗОК, то те не са и заплатени от РЗОК. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Инструкция РД-16-28/11.07.2018 год. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, в случаите на отчетена и незаплатена от РЗОК рецептурна бланка, изпълнена в нарушение на индивидуалния договор, не се налага санкция. Аналогичен е и текстът на чл. 42, ал. 2 от ИД 164627/16.04.2019 год. с НЗОК. След като е налице неотчитане и незаплащане на рецептурни бланки пред РЗОК, не следва и налагане на предвидената санкция. Стигайки до идентични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните от касационния жалбоподател нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,