Решение № 11088 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6497/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу Решение 2697/20.04.2023г. на Административен съд София град по адм. дело 9617/2021г. : 1. От главния архитект на район Витоша, Столична община /СО/, чрез юриск. Ташева, който навежда подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, с което е отменена издадена от него виза за проучване и проектиране, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез юриск. Ташева, поддържа касационната жалба.

2. От Н. Христозов и М. Сиракова, чрез адв.Панева, които излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят за отмяната му и връщане на друг съдебен състав за ново разглеждане. В съдебно заседание не се явяват, но чрез адв. Киров, надлежно преупълномощен от адв. Панева, поддържат касационната жалба и претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът К. Иванова, чрез адв. Гигова, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Р. Иванов, чрез адв. Михайлов, в писмени отговори и в съдебно заседание оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни, по следните съображенията:

С обжалваното решение Административен съд София град отменя Виза за проучване и проектиране на Многофамилна жилищна сграда в УПИ ХХХIV-1076, кв.190, м. Гърдова глава , издадена от Главния архитект на район Витоша от 30.07.2018 г., издадена по преписка РВТ18-ГР94-2963 / 2018 г.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената виза е издадена от компетентен орган, но същата е постановено в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон.

Процесната Виза за проучване и проектиране е издадена от Главния архитект на район Витоша от 30.07.2018 г., по преписка РВТ18-ГР94-2963 / 2018 г.,на осн. чл. 134 ал.6 от ЗУТ и чл. 140, ал.3 ЗУТ, за Многофамилна жилищна сграда в УПИ ХХХIV-1076, кв.190, м. Гърдова глава , собственост на касаторите Н. Христозов и М. Сиракова. От събраните по делото доказателства, включително и приета СТЕ, е установено, че с Разрешение за строеж 330/06.10.2000 г. на ответниците Р. Иванов е разрешено изграждането на 4-етажна жилищна сграда и за общ.пералня - І и ІІ етажи, в собствения им УПИ ХХVІІ-195, кв.190, съседен на УПИ ХХХIV-1076, кв.190, м. Гърдова глава . В РС е вписана забележка, че важи за І-ви етап на жилищна сграда и обществена пералня. С Удостоверение 79/12.04.2007 г. на гл.архитект на района, жилищна сграда и обществена пералня - І етап е въведена в експлоатация. Процесната виза е издадена на основание Заповед РД 09-50-264 от 27.05.1997г ПУП - ПРЗ, който предвижда свързано застрояване /на калкан/ между двата съседни имота - този на касаторите Н. Христозов и М. Сиракова и този на ответниците К. Иванова и Р. Иванов. Със Заповед РД 50-02 от 13.01.2000г на кмета на район Витоша е одобрена поправка на имот пл. 194 за създаването на нови имоти пл. 194 и пл. 1076, както и изменение на регулационния план на парцел ХХVІ - 194 за създаването на нови парцели ХХVІ - 194 и ХХХІV - 1076 и улица по плана на гр. София. С тази заповед собственият на касаторите имот не е включен в обхвата на ПУП ИПР, както и с ИПР не се променя предназначението на имотите, предмет на плана. Не се променя и застроителния план, като за имота на ответниците в касацията не се предвиждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Предвиденото със заповедта от 1997г. свързано застрояване не се изменя със заповедта от 2000г., тъй като същата касае само плана за регулация. Застрояването в имота на жалбоподателите е предвидено с действащия за имота им ПУП от 1997г. и те са реализирали първи етап от него на регулационната граница с УПИ ХХХIV-1076, кв.190. След изменението на плана за регулация със Заповед РД 50-02 от 13.01.2000г. за УПИ ХХVІІ-195, кв.190 е било издадено разрешението за строеж 330/06.10.2000г., т.е. след разделянето на съседния имот и при наличието на регулационна граница между двата новообразувани от него имота.

Административния съд извел правни изводи, че с процесната виза се променя начина на застрояване - от свързано в свободно в собствения н акасаторите ПИ 68134.1935.1076 / УПИ ХХХIV-1076/, съседен на имот УПИ ХХVІІ-195, кв.190, собствен на ответниците в касацията, в хипотеза, че действащият застроителният план от 1997г. с която е одобрен ПРЗ, предвиждащ свързано застрояване, не е изменен. Тази виза е издадена в отклонение от него и без да е извършено надлежното му изменение. Промяната на регулационния план със Заповедта от 2000г. не води автоматично до промяна на застроителния план. В случая действащият застроителен план предвижда свързано застрояване, а визата предвижда свободно застрояване в ПИ 68134.1935.1076 / УПИ ХХХIV-1076/. С виза не може да се променя действащия ПУП. С процесната виза, макар характера на застрояването да не се променя, то се променя начина на застрояване от свързано в свободно, в разрез с действащия ПУП. Поради това и предвид променения с визата начин на застрояване от свързано в свободно,то не е налице хипотезата на чл. 134 ал.6 от ЗУТ във вр. чл. 140, ал. 3 от ЗУТ за издаване ѝ. С процесната визата недопустимо се променя плана за застрояване, въпреки предвиденото свързано застрояване по действащия застроителен план, с което е нарушена нормата на чл. 134 ал.6 от ЗУТ. При тези съображения, съдът отменил оспорената пред него виза за проучване и проектиране.

Всички фактически констатации и правни изводи на първоинстанционния съд напълно се споделят от касационната инстанция. Съгласно чл. 134, ал. от 6 ЗУТ, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове, а конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140. В тази връзка самата виза по чл. 140, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 6 от ЗУТ предполага наличието на разминаване между предвиденото в нея относно застрояването и предвиденото в действащия ПУП, но в рамките на законовите предели, очертани в нормите. В случая отклоненията от ПУП са извън рамките на предвидените ограничения по чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Посочената норма е приложима само ако не се променя начина и характерът на застрояването. В процесния случай е категорично установено, че това изискване не е налице. Начинът на застрояване е определен в чл. 21, ал. 1 от ЗУТ, а именно като свободно и свързано. С процесната виза той е променен от свързано застрояване по действащия застроителен план в свободно такова.

Ето защо като отменя оспорения административен акт първоинстнационния съд постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в двете касационни жалби основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, на осн. чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, следва да се осъдят касаторите, солидарно, да заплатят на всеки от процесуалните представители на ответниците, своевременно поисканото от тях адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, което съдът определя в минималния размер за този вид дела 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,