Решение № 8816 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14061/2014 г.

Решение № 8816 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14061/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Марийка Момчилова Добрева, гр. София, ж. к. "Гоце Делчев", бл. 24, вх. "Е", ет. 4, ап. 80 срещу Решение № 1439 от 18.08.2014 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 948/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил Акт за прихващане и възстановяване № 94-01-1567 от 20.12.2012 г. на орган по приходите в Община Бургас, в частта, с която е извършено прихващане за сумата над 35, 29 лв., отхвърлил жалбата в останалата част и осъдил Добрева да заплати 300,00 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател - Марийка Добрева, счита обжалваното решение в отхвърлителната част за неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът погрешно третирал и обсъдил безспорни доказателства по делото - не отчел, че още на 08.12.2005 г. общината била уведомена, че имотът е собственост на друго лице. Неправилно съдът приел, че платеният за 2006 г. данък не следва да бъде възстановен. В нарушение на чл. 129, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) съдът приел, че не следва да се начисляват лихви върху недължимо платените данъци. Моли съда да уважи жалбата като задължи ответника да му заплати сумата от 456,86 лв. внесени и платени по недължим данък, както и да заплати лихва в размерна 265,53 лв. и направените по делото разноски в размер на 1 300,00 лв. Прилага изчисление на дължимата лихва. Обжалва решението и в частта за разноските и счита, че са присъдени без по делото да е представен документ и в несъответствие с размера на юрисконсултското възнаграждение, който е 150,00 лв. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Димитър Стоянов, Адвокатска колегия, гр. Враца.

Ответникът по касационната жалба - кметът на Община Бургас, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приложил материалния закон и решението е обосновано. Неоснователно е възражението за дължимост на лихви от 2006 г. върху подлежащите на възстановяване суми, тъй като сумите за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци не са събрани въз основа на акт на орган по приходите, а въз основа на подадена от Добрева декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 29.04.1998 г. Марийка Момчилова Добрева подала декларация по чл. 14 ЗМДТ за притежаваната от нея э ид. ч. от недвижим имот - апартамент 20, находящ се в гр. Бургас, ул. "Шейново" № 46, вх. "Б", ет. 1.

1. С Решение № 24 от 17.01.2005 г. на Районен съд, гр. Бургас, и Решение № 197 от 08.12.2005 г. на Бургаския окръжен съд е прието за установено между Марийка Момчилова Добрева, Добри Дучев Добрев и Атанас Желязков Атанасов, че последният е собственик на недвижим имот апартамент 20, находящ се в гр. Бургас, ул. "Шейново" № 46, вх. "Б", ет. 1.

1. На 15.02.2006 г. бил издаден изпълнителен лист по влезлите в сила Решение № 24 и Решение № 197, с който Марийка Добрева била осъдена да предаде владението на процесния имот.

1. На 16.08.2006 г. Атанас Атанасов бил въведен във владение в процесния имот.

1. На 28.07.2006 г. Марийка Добрева заплатила за процесния имот 20, 89 лв. данък върху недвижимите имоти и 0, 20 лв. лихва, както и 41, 78 лв. такса за битови отпадъци и 0, 42 лв. лихви, общо 63, 29 лв. - приходна квитанция № 102179.

1. На 11.12.2007 г. Марийка Добрева заплатила за процесния имот 24, 92 лв. данък върху недвижимите имоти и 1, 35 лв. лихва, както и 39, 87 лв. такса за битови отпадъци и 2, 15 лв. лихви, общо 68, 29 лв. - приходна квитанция № 150298

1. На 21.04.2009 г. Марийка Добрева заплатила за процесния имот 60, 46 лв. данък върху недвижимите имоти и 2, 14 лв. лихва, както и 86, 58 лв. такса за битови отпадъци и 3, 17 лв. лихви, общо 71, 41 лв. - платежно нареждане № 10208 и приходна квитанция № 86173 от 14.05.2009 г. Плащането е за дължимите данък и такси за 2008 и 2009 г.

1. На 08.11.2010 г. и на 02.10.2010 г. Марийка Добрева заплатила за процесния имот 35, 62 лв. данък върху недвижимите имоти и 0, 81 лв. лихва, както и 49, 13 лв. такса за битови отпадъци и 1, 14 лв. лихви, общо 86, 70 лв. - пощенски записи № 811 и № 212.

1. На 11.07.2011 г., 12.09.2011 г. и 07.11.2011 г. Марийка Добрева заплатила за процесния имот 68, 58 лв. данък върху недвижимите имоти и 2, 82 лв. лихва, както и 14, 23 лв. такса за битови отпадъци и 0, 60 лв. лихви, общо 86, 23 лв. - платежни нареждания № 41817, № 106642, № 106715, № 157246.

1. На 14.05.2012 г. кметът на Община Бургас, със Заповед № 1168, издадена на основание чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ определил служителите от Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама", отдел "Контролно-ревизионна дейност и принудително събиране" за органи по приходите.

1. На 01.08.2012 г. с Акт за установяване на задължения по декларация № 005633 орган по приходите в Община Бургас установил на Добрева за имот гр. Бургас, ул. "Братя Миладинови" № 9, вх. 2, ет. 1, ап. 18 задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 33, 66 лв. и за такса за битови отпадъци задължение в размер на 1 63 лв. По делото няма данни актът да е обжалван.

1. На 24.09.2012 г. Марийка Добрева отправила до орган по приходите в Община Бургас искане за прихващане на надвнесени данъци и такси.

1. На 24.09.2012 г. орган по приходите указал на Марийка Добрева да представи доказателства за прехвърляне на собствеността на Атанас Атанасов и да посочи банкова сметка. Добрева не изпълнила указанията.

1. На 10.12.2012 г. служебно била закрита партидата на процесния имот досежно Марийка Добрева.

1. На 20.12.2012 г. орган по приходите в Община Бургас издал Акт за прихващане и възстановяване № 94-01-1567, с който приел, че:

а) за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2011 г. Добрева внесла недължими данък върху недвижимите имоти 196, 70 лв. и такса за битови отпадъци 196, 85 лв., които следва да бъдат възстановени;

б) с Акт за установяване на задължения по декларация № 005633 от 01.08.2012 г. на Добрева били установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 34, 38 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 1, 65 лв., които не били заплатени;

в) прихванал от 196, 70 лв. данък за възстановяване дължими 34, 38 лв. - остатък за възстановяване 162, 32 лв.;

прихванал от 196, 85 лв. такса за възстановяване дължими 1, 65 лв. - остатък ва възстановяване 195, 20 лв.

г) възстановил 357, 52 лв.

1. На 02.04.2014 г. кметът на Община Бургас, с Решение № 874, потвърдил акт за прихващане и възстановяване № 94-01-1567.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт за прихващане и възстановяване е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че с оглед на чл. 129, ал. 1 ДОПК органът правилно определил за възстановяване недължимо платените суми за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2011 г. Приел, че от доказателствата се установява, че за посочения период Добрева заплатила сумата 391, 62 лв. Независимо от това, доколкото в акта е посочено, че заплатената сума възлиза на 393, 55 лв. и с оглед на забраната на чл. 160, ал. 5 ДОПК съдът приел, че именно тази сума подлежи на възстановяване. Приел, че с оспорения акт е извършено прихващане за установените с Акт за установяване на задължения по декларация № 005633 задължения, но вместо с дължимите 35, 29 лв. прихващането е извършено със сумата 36, 03 лв. поради което отменил акта за разликата над 35, 29 лв. Приел за неоснователно възражението на Добрева за дължимост на лихви върху подлежащите на възстановяване суми, тъй като същите са платени не въз основа на акт на орган по приходите, а на декларация по чл. 14 ЗМДТ. Приел, че лихва се дължи в тридесетдневен срок от постъпване на искането съгласно чл. 129, ал. 1 - 4 ДОПК. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на акта в частта, с която е извършено прихващане със сумата над 35, 29 лв. и го отменил в тази частта, а в останалата част отхвърлил жалбата.

Изводът на съда в отхвърлителната част е правилен. В отменителната част съдебното решение не е обжалвано от органа и е влязло в сила.

Твърденията на касатора за неправилност на обжалваното решение, доводите в подкрепа на твърдяните пороци и мотивите на съда сочат, че спорът по делото е досежно възстановимостта на платените данък и такса за 2006 г. и дължимостта на лихва за възстановените суми.

Касаторът сочи, че уведомил данъчната администрация за промяната на собствеността още на 08.12.2005 г., поради което неправилно не са му възстановени платените за 2006 г. данъци и такси.

Първо, по делото касаторът не е представил доказателства, които надлежно да установяват уведомяването на данъчната общинска администрация на 08.12.2005 г. за настъпилата промяна на собствеността. В приложеното по делото "предложение за прихващане", послужило като основание за образуване на производството по възстановяване и прихващане, самият касатора сочи, че считано от 16.08.2006 г. не е собственик на процесния имот. Следователно съдът, с оглед на доказателствата по делото, правилно приел за законосъобразен установения от органа момент на прехвърляне на собствеността. И второ, съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК прихващането и възстановяването могат да се извършат ако искането е подадено до изтичането на пет години, считано от 1 януари на годината, която следва годината на възникване на основанието за възстановяване. Както правилно приел и съдът искането за възстановяване е направено на 24.09.2012 г. С оглед на това законният срок обхваща плащанията извършени за 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 г. Плащането, извършено през 2006 г., дори и да се приеме, че е недължимо, не може да бъде предмет на възстановяване, тъй като е изтекла давността.

Касаторът твърди, че съдът неправилно приложил чл. 129, ал. 6 ДОПК и не отчел, че платените от него данък и такси трябва да бъдат възстановени ведно със законната лихва. Касаторът правилно се позовава на чл. 129, ал. 6 ДОПК, но прави това не спрямо цялата разпоредба, а само с оглед на първата част на първото изречение. Безспорно е, че чл. 129, ал. 6 ДОПК установява, че недължимо внесените суми се връщат със законната лихва за изтеклия период, но само, когато са внесени въз основа на акт на орган по приходите. В случая, както правилно приел и съдът, сумите са внасяни въз основа на подадената от самия касатор декларация по чл. 14 ЗМДТ, а не на акт на орган по приходите. Следва да се посочи, че съобщението по чл. 23 и по 69, ал. 2 ЗМДТ, за дължимия данък и такса битови отпадъци не е акт на орган по приходите, а акт на служител на общинската администрация и поради това, когато платените в съответствие с посоченото в тях данък и такси подлежат на възстановяване за тях не се следва лихва.

Касаторът обжалва съдебното решение и в частта за разноски. Сочи, че ответникът не доказал присъдените разноски. Разноските за процесуално представителство от юрисконсулт се дължат на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 5 от 13.05.2010 г. на общото събрание на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 3/2009 г. Размерът на същите се определя съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая съдът определил размера на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 - за процесуално представителство по дела с интерес до 1000, 00 лв., което изцяло съответства на фактите по делото.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, правилно тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените разноски. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което такива не се следват.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд