Решение № 10766 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3463/2012 г.

Решение № 10766 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3463/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 14 от 06.10.2012 г., постановено по административно дело № 317/2011 г., Административен съд - Кюстендил е отхвърлил жалбата на Борис Василев Стоянов от гр. Дупница против решение № РД-12-78 от 25.08.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Кюстендил, и потвърденото с него разпореждане № 5004093000 от 08.04.2011 г. на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" към РУСО - Кюстендил. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Борис Василев Стоянов от гр. Дупница. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение и потвърдените с него административни актове, и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане със задължителни указания. Ответникът по касация - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение като правилно и при липса на отменителни основания да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на Административен съд - Кюстендил за валидност и допустимост, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд - Кюстендил, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията му за необоснованост. С потвърденото от директора на РУСО - Кюстендил разпореждане от 08.04.2011 г. на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" към РУСО - Кюстендил, на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО на Борис Василев Стоянов от гр. Дупница е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст при тригодишен базисен период 01.01.1992 г. до 31.12.1994 г. Касатора твърди по време на цялото производство, че неправилно му е определен осигурителния доход през този период, като счита, че за дохода следва да му бъде изчисляван не по приложеното към делото като писмено доказателство УП - 15, а представените от него фишове за изплатена заплата. Въз основа на компетентно изготвеното заключение от вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза и надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и обуславящите ги такива) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че не се е установила невярност на отразените данни във въпросното УП - 15, и административният орган правилно е преценил размера на осигурителния доход на жалбоподателя за периода от 01.01.1992 г. до 31.12.1994 г. За формиране на този извод съдът е съпоставил установените факти с относимата материалноправна уредба на чл. 5, ал. 4 от КСО и чл. 40, ал. 2, 3, 5, 6 и 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В случая е установено пълно съответствие на взетия от пенсионния орган за база осигурителен доход с получения доход по месечните лични сметки на заетите по трудов договор лица в дружеството осигурител. Данните от наличните месечните лични сметки за процесния период, са послужили за определяне на осигурителния доход за същия и същите представляват документ въз основа на който се издава удостоверение за осигурителен доход, обр. УП - 15. При безспорно установено по делото, че липсват предадени разплащателни ведомости за работещите по трудов договор с дружеството осигурител "Бобов дол транспорт" ЕООД, гр. Бобов дол, то наличните месечни лични сметки за работещите в това дружество през процесния период, следва да се квалифицират като документи по смисъла на чл. 40, ал. 5 от НПОС. Именно въз основа на записванията в тези документи е формиран осигурителния доход на настоящия касатор. В тази връзка законосъобразен е извода на решаващия съд, че представените пред него фишове не следва да се целят като документи по смисъла на чл. 40, ал. 5 от НПОС. Няма спор, че и такива фишове могат да служат при липса на разплащателни ведомости, какъвто е и конкретния случай, като документи за определяне на размера на осигурителния доход, ако същите обаче са автентични. В случая, данните за осигурителния доход нанесен в тези фишове и данните за същия доход от личната трудова сметка на касатора са различни. Или е налице колизия между тези два документа установяващи осигурителния доход на касатора за един и същ период. И двата документа са от категорията други документи, чрез които по изключение се установява осигурителен доход по смисъла на чл. 40, ал. 5 от НПОС. При това положение правилно съдът е преценил, че представените пред него два фиша за изплатено трудово възнаграждение не могат да бъдат приети като автентични, тъй като същите са частни свидетелстващи документи, без положен подпис на издател. Тези фишове представляват бланка с вписано име на работодателя и касатора и числа в отделни графи представляващи трудово възнаграждение и начислени удръжки от същото. Или тези фишове при липса на подпис като издател на същите, не представляват автентични документи по смисъла на чл. 40, ал. 5 от НПОС и правилно не са били съобразени при определяне на осигурителния доход на касатора при наличие на лични трудови сметки на същия. Представените от касатора пред касационната инстанция нови писмени доказателства - изплащателни касови пликове, на първо място не са надлежно заверени по предвидения в закона ред, и от друга страна не променят направените по-горе изводи от фактическо и правно естество. Неоснователни са и касационните оплаквания за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Те са свързани с твърдението, че назначената по делото експертиза не е отговорила на поставените въпроси. Видно от заключението на същата, размера на осигурителния доход посочен в УП - 15 отговаря на този по месечните лични сметки на заетите по трудов договор лица в дружеството осигурител. Също така, при изслушването и приемането на заключението на експерта, което е станало в проведеното по делото съдебно заседание на 07.12.2011 г. е присъствал и настоящия касатор. Същия не е оспорил заключението на експертизата и не е направил изрично доказателствено искане за назначаване на повторна или разширена такава. При това положение, правилно съдът е възприел заключението на тази експертиза и при постановяването на своя акт е възприел заключението на същата. От изложеното се извежда извода, че твърденията за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдените по същество с него административни актове, не могат да бъдат споделени. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Ръководен от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение