Решение № 6217 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12874/2009 г.

Решение № 6217 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12874/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Али Реза Мориани против Решение № 976 от 3.12.2008 г., постановено по адм. дело № 4904/2007 г. по описа на Административен съд - София град. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Ответника по касационната жалба - МВР - Дирекция"Миграция"-София, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе по нейната основателност, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Али Реза Мориани срещу МВР дирекция "Миграция", София, по която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. и имуществени такива, за сумата от 2 500 лева, като преки и непосредствени последици от незаконосъобразни действия на администрацията- незаконно задържане от длъжностни лица в сградата на дирекция "Миграция" на датите 22.07.2006 и на 22.08.2007 г., както и следствие незаконосъобразно задържане на издадената му карта за чужденец с хуманитарен статут. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил предявените искове, като недоказани и неоснователни. Постановеното съдебно решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, като съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Поради това правилно съдът е приел, че след като събраните по делото данни не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от валидно издаден, но не получен в срок документ за самоличност е неоснователен. Недоказано е също така и твърдението, на касатора, че същият принудително е задържан в рамките на работното време на сочените дати в сградата на ответната дирекция. Законосъобразно, ценейки единствените доказателства в тази насока- гласните такива, не е дал вяра на показанията в тази насока на разпитаното лице-Шейда Наримисима, намирайки ги за заинтересовани в полза на ищецът, като негова съпруга. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд -трето отделение,