Решение № 714 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8156/2013 г.

Решение № 714 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8156/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Михаил Кирилов Ковачев, гр. Варна, ул. "Студентска" № 3, вх. "Д", ет. 4, ап. 25, срещу решение № 876 от 10.04.2013 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 696/2013 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Ковачев срещу заповед № 2055 от 10.04.2012 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна, с която на основание чл. 171, т. 2, б. "а" от Закона за движение по пътищата му е наложена принудителна административна мярка. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неизпълнил разпорежданията на Върховния административен съд по отменителното решение и в частност не разпитал двамата полицейски служители. С оглед на това не преценил, че отразеното в акта за установяване на административно нарушение не отговаря на фактическата обстановка. Сочи, че установяването наличието на затъмнени стъкла е извършено визуално, без оптически уред, а разпита само на единия полицейски служител не доказва фактите, отразени в акта за установяване на административно нарушение. Излага подробно фактите по закупуването на превозното средство и установяването на затъмнените стъкла. Счита, че превозното средство не създава непосредствена опасност за участниците в движението и не съставлява основание за прилагане на принудителната мярка. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Александрина Ковачева, Адвокатска колегия, гр. Варна. Ответникът по касационната жалба - началник група в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие е с материалния закон и е обосновано. Същественото обстоятелство за налагане на принудителната мярка - отклонение от забраната на чл. 105, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е надлежно установено и изяснено в съответствие с указанията на Върховния административен съд. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови съдебното решение съдът приел от фактическа страна, че на 9.04.2012 г. на Ковачев бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата, около 13, 10 часа, управлявал личния си автомобил, регистрационен № В 0110 РТ, марка "Фолксваген Голф", по бул. "Осми приморски полк", гр. Варна, като автомобилът бил с предни странични стъкла с намалена прозрачност (затъмнени) - нарушение на чл. 105, ал. 1, предложение второ от ЗДвП. Въз основа на съставения акт началникът на група в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на министерството на вътрешните работи издал заповед № 2055 от 10.04.2012 г., с която за нарушение на чл. 105, ал. 1, предложение второ от ЗДвП му наложил, на основание чл. 171, т. 2, б. "б" ЗДвП, принудителна административна мярка спиране на моторното превозно средство от движение. Ковачев оспорил заповедта и с решение № 2077 от 30.07.2012 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 2055/2012 г., съдът отменил заповедта. С решение № 1888 от 8.02.2013 г., постановено по административно дело № 11255/2013 г., Върховният административен съд отменил решение № 2077 и върнал делото за ново разглеждане като указал да се разпитат свидетели, за да се установи било ли е залепено фолио на предните странични стъкла. Съдът разпитал полицейския служител, съставил акта за установяване на административно нарушение, който посочил, че всички стъкла на автомобила, с изключение на челното, били затъмнени чрез поставяне на фолио. Въз основа на така установеното съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел, че акта за установяване на административно нарушение, с оглед на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, има доказателствена сила за посочените в него факти до установяване на противното, а Ковачев не оборил установеното. Приел, че от доказателствата по делото е безспорно, че стъклата на автомобила, с изключение на предното, били затъмнени, но тъй като чл. 105, ал. 1, предложение второ от ЗДвП определя като нарушение затъмнението само на предните странични стъкла в акта и заповедта са посочени само те. Приел, че е налице разлика между тонирани стъкла и затъмнени стъкла, поради което представените при първото разглеждане на делото писмени доказателства от вносителя не установяват липса на затъмняване. Въз основа на това съдът направил извод, че оспорената заповед е законосъобразна и отхвърлил оспорването. Този извод на съда е неправилен. При така установените по делото факти и с оглед на доводите на касатора за неправилност на съдебното решение спорът по делото е изпълнил ли е съдът указанията по отменителното съдебно решение и обоснован ли е изводът му за наличие на предпоставките за налагане на принудителната мярка. Видно от доказателствата по делото съдът изпълнил указанията на касационната инстанция. Разпитал полицейския служител, който съставил акта за установяване на административно нарушение. Факта, че съдът не е разпитал и полицейския служител - свидетел при съставянето на акта, не може да обоснове извод за неизпълнение на дадените указания. Впрочем, самите указания са да се установи към момента на проверката имало ли е залепено фолио на предните странични стъкла, а не да се разпитат задължително двамата полицейски служители. Тоест, указанието е досежно необходимия за установяване факт, не досежно доказателствените средства. Освен, че изпълнил указанията по отменителното съдебно решение, съдът правило тълкувал материалния закон. Съдът правилно приел, че разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП дава право на компетентните органи да налагат принудителна административна мярка - временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно. Кога едно моторно превозно средство е неизправно сочи чл. 10, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП). Съгласно точка 6, б. "в" моторното превозно средство е неизправно, когато стъклата му не отговарят на изисквания на стандартизиращи документи. Законодателят не е посочил кои са стандартизиращите документи, но от факта, че в чл. 9 ППЗДвП сочи, че се разрешава движението на пътно превозно средство по пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за експлоатация, на изискванията на правилника и на наредбите по чл. 8, ал. 3 и чл. 36, ал. 3 ЗДвП, следва, че именно в тези актове (респективно актове, към които те препращат) са и съответните стандарти. Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП съдържа забрана за ограничаване на видимостта през челното и през страничните стъкла. В § 6, т. 56 ЗДвП законодателят е дал дефиниция на "ограничена видимост". Но тази дефиниция е относима за препятствия, които са външни за моторното превозно средство. Ограничена видимост, казва разпоредбата, е налице при стръмнини, завои и други препятствия, които пречат на видимостта. В хипотезата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП законодателят има предвид препятствия, които са на/в самото моторно превозно средство, защото ограничаването е през стъклата. И тъй като е през стъклата, законодателят изрично е посочил, че до ограничаване на видимостта води и намаляването на прозрачността на стъклата. Ноторно е, че стъклата на моторните превозни средства отговарят на определени изисквания за прозрачност, която е един от факторите, които осигуряват необходимата видимост през тях. Когато определените изисквания за прозрачност на стъклата са намалени, това прави превозното средство неизправно по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "б" ЗДвП. Тази релевантна нормативна уреда, която съдът правилно установил и тълкувал, сочи, че правопораждащият юридически факт за налагане на принудителната мярка е неизправността на превозното средство. Както подробно посочил в мотивите си съдът, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по закона имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед на това съдът правилно приел, че доказателствената тежест за оборване на посочените в акта факти и обстоятелства е на касатора. Какво показват доказателствата по делото? В акта за установяване на нарушение е посочено, че предните странични стъкла на автомобила са с намалена прозрачност. В акта не се сочи, че на стъклата има поставено фолио. Не се сочи каквато и да е причина за констатацията. Разпитан в съдебно заседание актосъставителят дава показания, че на всички стъкла, с изключение на челното, имало поставено фолио, което намалява прозрачността, но забраната е само за предните странични стъкла, поради което задните стъкла не са посочени в акта. Разпитаните при първото разглеждане на делото свидетели твърдят, че по-тъмни са само задните стъкла на автомобила. Те не сочат каква е причината за това. В представените от касатора служебни бележки, издадени от оторизиран дилър на Volkswagen AG на 26.06. и 29.06.2012 г., е посочено, че процесният автомобил е с фабрично тонирано челно и предни странични стъкла, както и че при стандартна поръчка автомобилът излиза от завода - производител със стандартна UV защита (тонировка) на стъклата, а произведените и монтирани в заводски условия стъкла не ограничават по никакъв начин видимостта. Тези доказателства съдът ценил в съвкупност и направил, въз основа на тях фактически извод, че към датата на съставяне на акта предните странични стъкла са били с намалена прозрачност поради поставено фолио. Този извод обаче не може да се направи по безспорен и категоричен начин от доказателствата по делото. Всеки административен акт, в т. ч. и акта, с който се налага принудителна административна мярка, трябва да отговаря на визираното в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изискване за форма, т. е. трябва да съдържа фактически основания за издаването си. Фактическите основания са онези констатации за релевантните факти, които органът установил и въз основа на които направил изводите си. В случая, фактическите констатации на оспорената заповед се съдържат в акта за установяване на административно нарушение. Като съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му, актът е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила за установените в него факти и обстоятелства, а съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по закона имат доказателствена сила до доказване на противното. Но в случая в акта не е посочена причината, поради която актосъставителят приел, че е налице затъмняване на предните странични стъкла. Дали това е поради поставено фолио, дали е поради специално тониране на стъклата или поради някакво друго въздействие върху тях, в акта не е посочено. А е ноторно, че затъмняването с поставяне на фолио, може бързо и лесно да бъде отстранено, без от това да останат видими следи по стъклата. Следователно за този релевантен за посочения в акта резултат - затъмняване на стъклата, в самия акт няма никакви установявания. Вярно е, че актосъставителят, разпитан в съдебно заседание, твърди, че на стъклата е имало поставено фолио, но невписването на това обстоятелство в акта го прави факт, необвързан от доказателствената му сила. Тоест това обстоятелство по делото не е установено чрез акта, за да се прехвърли доказателствената тежест за неговото оборване на касатора. То се релевира от органа едва в хода на съдебното производство. Но съдебното производство по оспорване на законосъобразност на административния акт е проверка на посочените в него фактически и правни основания, а не производство за установяване на факти и обстоятелства, за които органът не твърди в акта си, че са послужили като основание за неговото издаване. Възможно е именно поставено фолио да е било причина за установеното затъмняване на стъклата, но като не го е посочил в акта за установяване на административно нарушение органът не го е включил във фактическите основания, въз основа на които е направил извода си за допуснато нарушение на чл. 105, ал. 1 ЗДвП. По този начин е лишил и оспорения акт от релевантно фактическо основание, а в резултата на това лишава адресата на акта от възможност за ефективна защитата. Твърдението, че предните странични стъкла са затъмнени, без в акта да е посочена причината за това, прави същия необоснован и лишава съда от възможността да извърши проверка за наличието на фактите, които пораждат релевантното състояние - затъмняването. Видно от изложеното фактическите основания, въз основа на които е издаден оспорения акт, не дават възможност да се извърши проверка за законосъобразност на правопораждащия неизправността на процесния автомобил факт - затъмняването на стъклата. Като не отчел тези обстоятелства съдът направил необоснован извод за законосъобразност на заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Това преви решението му неправилно. Съдът следва да го отмени и тъй като това е второто по ред касационно производство следва да реши спора по същество. С оглед на изложеното съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като от фактическите й основания не може да се направи обоснован извод за твърдяната неизправност на автомобила на касатора, поради което следва да я отмени. С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна, юридическото лице, в чиято структура се намира органа, издал акта, да заплати на Ковачев направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата, са в размер на 15, 00 лв. държавна такса. По делото касаторът е бил надлежно представляван от пълномощник, но не са представени доказателства за фактически изплатено адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 227, ал. 1 АПК Върховният административен съд