Решение № 5843 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2014 г.

Решение № 5843 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна срещу Решение № 1211 от 27.05.2014 г., постановено по адм. д. № 846/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт № 181204512/26.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 539/30.09.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че ревизията е възложена от териториално компетентен орган, поради което издаденият РА е валиден. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Станимир Маринов Ставрев изразява становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността на Ревизионен акт № 181204512/26.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 539/30.09.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който на Станимир Маринов Ставрев са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 26 060.69 лв. и лихви за забава в размер на 15 353.35 лв. За да достигне до извод за нищожност на обжалвания РА, първоинстанционният съд е приел, че органът по приходите, който е издал процесната Заповед за възлагане на ревизия № 1204512/21.12.2012 г. е териториално компетентен само за ИРМ - Силистра, тъй като териториалният директор е ограничил неговите правомощия до този район в рамките на компетентната териториална дирекция. Преценил е, че след като постоянният адрес на ревизираното лице е в гр. Русе, то както ЗВР, така и РА са издадени от некомпетентен орган. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за Националната агенция по приходите /ЗНАП/, Агенцията се състои от Централно управление и териториални дирекции. Считано от 1.01.2010 г., с решение на Управителния съвет на НАП № РМФ-286/19.12.2009 г. на територията на страната са създадени пет териториални дирекции със седалища в гр. София, гр. Варна, гр. Пловдив, гр. Бургас и гр. Велико Търново, чиито териториални обхвати и обхвати на дейност съвпадат с тези на конкретно посочените и закрити със същото решение териториални дирекции със седалища във всеки областен град. Всяка една от тези пет териториални дирекции се организира и ръководи от териториален директор, който упражнява предоставените му правомощия в нейните пространствени предели. Към териториалния обсег на компетентната териториална дирекция препраща и нормата на чл. 7, ал. 1 ДОПК, установяваща компетентността на органа по приходите да издава актовете по този кодекс. Един от тези актове е заповедта за възлагане на ревизии. Съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК заповедта за възлагане на ревизия се издава от орган по приходите, определен от териториалния директор. Разпоредбата на чл. 112, ал. 1 ДОПК предвижда, че ревизионното производство се образува със заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/, която, за да бъде правопораждащ данъчноревизионното правоотношение юридически факт, следва да е издадена от компетентен орган. Нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК сочи, че ревизия може да се възлага от орган по приходите посочени в чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Освен с функцията на орган по приходите, разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК обвързва овластяването за издаване на ЗВР и с наличието на персонална компетентност, предвиждайки, че оправомощеният орган по приходите следва да е изрично определен от териториалния директор. Разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК предоставя на териториалния директор единствено организационно-управленско правомощие, в което от една страна се включва задължението за определяне на орган по приходите, който да възлага ревизии, а от друга, правото на преценка, при условията на оперативна самостоятелност, кой точно измежду всички органи по приходите да определи. При реализацията на това организационно-ръководно правомощие не се прехвърля първична материална компетентност за възлагане на ревизии на определения орган по приходите, тъй като териториалният директор, в това си качество, не разполага с нея. Като един от органите по приходите териториалният директор не е единственият носител на тази основна материална компетентност, тъй като ipso jure с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК тя е предоставена на всички органи по приходите от компетентната териториална дирекция. Към тази придобита по първичен път компетентност, в териториалния й обхват по чл. 7, ал. 1 ДОПК, препраща чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК в частта, с която определя редът за придобиване на вторична персонална компетентност по косвен начин. Нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК не предвижда възможност при учредяване на вторичното правомощие да се редуцира обхватът на първичната компетентност, към която разпоредбата препраща, поради което с акта за определяне териториалният директор не може да я ограничава, включително и по териториален признак. Като структурна единица на НАП, териториалната дирекция има определен пространствен обхват, който за длъжностите от нейния щат е идентичен с мястото на изпълнение на службата. Фактическото местонахождение на работното място на служителя в рамките на отделна административна област или бивша структурна единица на НАП, представляващи към момента част от територията на компетентната дирекция, не биха могли да бъдат критерий за териториалния обхват на материалното правомощие на органа по приходите. Обратното схващане би приравнило функциите на длъжността в съответната структурна единица на НАП с функциите на нейните органи. Орган по приходите не е длъжност, която е ситуирана със своя точно определена степен в системата на НАП, поради което работното място на съответния служител, осъществяващ функциите на орган по приходите, е ирелевантно за пространствения обхват на предоставената по закон териториална компетентност на органа. Гореизложеното мотивира извода, че с акта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определящ органа по приходите, който може да възлага ревизии, териториалният директор упражнява организационно-управленско правомощие. С този акт териториалният директор не делегира изрично предоставена му материална компетентност за възлагане на ревизии, тъй като определеният орган по приходите е нормативно овластен с това основно правомощие пряко от разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Към тази негова основна материална компетентност, с акта за определяне се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието за издаване на ЗВР. След като първичната материална компетентност на орган по приходите е придобита по нормативен път в териториалния й обхват по чл. 7, ал. 1 ДОПК, то пространствените й предели не могат да се ограничават от териториалния директор при персонализацията на органа по приходите, който може да възлага ревизии. Такава възможност не е предвидена в ДОПК и ЗНАП, поради което с факта на посочване на органа по приходите в издадения от директора акт /заповед/ за определяне по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК определеният орган по приходите придобива персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. Като е приел обратното и е достигнал до извод, че компетентността на органа по приходите, издал процесната ЗВР е ограничена от териториалния директор само за региона на ИРМ Силистра, представляващ част от териториалния обхват на ТД на НАП - Варна, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Не е налице намереното от административният съд основание за нищожност на РА поради липса на териториална компетентност. Тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в настоящото производство, то делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,