Решение № 3992 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 242/2022 г.

Решение № 3992 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 242/2022 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дженерали застраховане" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 68 чрез процесуален представител юрк. Манолова, срещу решение № 6157 от 29.10.2021 г., постановено по адм. дело № 6907 от 2021 г., по описа на Административен съд - София–град /АССГ/. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Дженерали застраховане" АД срещу решение № 457 от 18.05.2021 г., постановено по преписка № 187/2020 г. на Комисия за защита от дискриминацията /КЗД/, с което КЗД е: 1. установила, че при осъществяване на своята дейност дружеството е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до обект: офис на "Дженерали застраховане" АД, находящ се на адрес: гр. Монтана, бул. "Трети март" № 51, извършвайки по този начин дискриминация по см. на чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак "увреждане" и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство: 2. наложила на основание чл. 47, т. 3, вр. с чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр., на "Дженерали застраховане" АД, поради установената дискриминация по признак "увреждане", имуществена санкция в размер на 500,00 (пет стотин) лева; 3. предписала, на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр, на "Дженерали застраховане" АД, в тримесечен срок от постановяване на решението, да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда в цитирания обект, както и в едномесечен срок от получаване на решението писмено да уведоми КЗД за предприетите мерки по изпълнение на така дадените задължителни предписания, на основание чл. 67, ал. 2 от ЗЗДискр. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда за допуснати от КЗД нарушения на административно производствените правила, съответно за нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи в подкрепа на това, че задължението за изграждане и поддържане на достъпна архитектурна среда следва да бъде за сметка на собственика на обекта, какъвто "Дженерали застраховане" АД в процесния случай не е. В тази връзка се твърди, че в нарушение на административнопроизводствените правила, Комисията не е конституирала собственика на процесния имот, в който се помещава офисът на жалбоподателя. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъде отменено решението на КЗД. Претендират се разноски. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Манолова. Ответникът по касация – Комисия за защита от дискриминация, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила, респективно жалбата да се отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Кръстева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна и допустима, като излага доводи за това, че Комисията за защита от дискриминация не е взела предвид фактът, че дружеството е наемател, а не собственик на процесния обект, което е довело до постановяването на акт, противоречив на материалния закон и следващ да бъде отменен от АССГ. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил представените по делото писмени доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че на 21.06.2019 г., в изпълнение на Решение на КЗД от 10.11.2017 г. за провеждане на кампания "Достъпна България" и Заповед № 24/20.03.2018 г. на председателя на КЗД, представител на КЗД е извършил проверка на обект - офис на "Дженерали застраховане" АД, находящ се на адрес: гр. Монтана, бул. "Трети март" № 51, за резултатите, от която е съставен констативен протокол - № 12-11-2462/28.06.2019 г. на КЗД. В протокола е отразено, че на входа на офиса има 2 бр. стъпала, като в обекта липсва изградена достъпна архитектурна среда за лица с двигателни увреждания. Посочените констатации са онагледени със снимков материал. На основание проверката, председателят на КЗД е изготвил доклад № 12-11-1135/09.03.2020 г., в който е прието, че в констативния протокол се съдържат данни за осъществено нарушение по смисъла на чл. 5, предл. последно от ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗДискр., с оглед което е направено предложение за образуване на производство за защита от дискриминация по реда на Глава четвърта, Раздел първи от ЗЗДискр. за установяване на нарушението. С разпореждане № 406/8.05.2020 г., на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от Правилата за производството пред КЗД и чл. 54 от ЗЗДискр., е образувана преписка № 187/2020 г. по описа на КЗД, която е разпределена за разглеждане от ad hoc заседателен състав. Жалбоподателят е редовно уведомен за образуваното производство с писмо № 50-10-77/15.09.2020 г., в което са му указани и правата по чл. 34 от АПК, както и са му връчени преписи от доклада с вх. № 12-11-1135/09.03.2020 г. и констативен протокол с вх. № 12-11-2462/28.06.2019 г. Жалбоподателят е представил становище от 23.09.2020 г., в което е изложил възраженията си, като е посочил, че дружеството е наемател на проверения обект, а задължението за осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания е възложено на собственика на имота, съгласно чл. 53 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), съответно от Закона за устройството на територията (ЗУТ). Дружеството като наемател не разполага със законовите възможности по ЗУТ за проектиране и изграждане на елементи за достъпна среда за хора с увреждания. Към становището е представен и сключеният за обекта договор за наем - от 14.01.2016 г. На основание чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр и чл. 26 от Правилата за производство пред КЗД, определеният по преписката докладчик е изготвил заключение, в което са посочени като страни в административното производство - доц. д-р А. Джумалиева, на основание чл. 50, т. 2 от ЗЗДискр. и чл. 30, ал. 6 от ППКЗД и дружеството - жалбоподател, като ответна страна. Проведено е открито заседание на 16.04.2021 г., за което дружеството е редовно уведомено на 5.04.2021 г. Представен е протокол от 16.04.2021 г., а оспореното решение от 18.05.2021 г. на КЗД е постановено от състава, пред който е проведено откритото заседание. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, в разписаната от закона писмена форма, като съдържа реквизитите по чл. 59 от АПК и чл. 66 от ЗЗДискр. Правилно е прието за неоснователно възражението на жалбоподателя, че като наемател на обекта същият не е пасивно легитимиран да участва в административното производство и не е надлежен адресат на вмененото му задължение за изграждане и поддържане на достъпна за лицата с увреждания архитектурна среда. Първоинстанционният съд правилно е приел, че решението на Комисията е материално законосъобразно. "Дженерали застраховане" АД в качеството си на доставчик на обществени услуги е адресат на задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда, като е извършен подробен анализ от кои норми следва това задължение. Неизпълнението му представлява неравно третиране по признак "увреждане" по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., като дадените задължителни предписания са законосъобразни. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При тази нормативна база, съдът е посочил, че основният въпрос по спора е кое е лицето, на което може да се вмени отговорност за изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., чийто отговор предопределя и правилното конституиране на страните в административното производство. Достъпна среда по смисъла на § 1, т. 2 от Наредба № 4/1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания (отм. ДВ бр. 12/12.02.2021 г., в сила към датата на проверката) е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Липсата на тези обстоятелства представлява по-неблагоприятно третиране, съответно пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на хората с увреждания, имащи затруднения при придвижването в сравнение с останалите граждани, както и пряко нарушение на разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр., съгласно която "изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация". Осигуряването на достъпна среда при предлагане на публична услуга е задължение на предлагащия публичната услуга /в случая "Дженерали застраховане" АД/, в противен случай хората с увреждане са неравно третирани от него при достъпа да публичната услуга. Обратно на твърдяното в касационната жалба отношенията между наемателя и собственика са облигационни, поради което обстоятелството кой следва да осигури достъпната архитектурна среда, при положение, че сградата се отдава под наем именно с предназначение за предоставяне на публични услуги е ирелевантно за обективния факт на неизпълнение на законовото задължение за осигуряване на достъпна среда. Това задължение е за лицето, което предоставя услугите си на публично място. В този смисъл обосновано административният съд е приел, че КЗД правилно е приложила ЗЗдискр, ЗХУ, както и нормите на Конвенцията за хората с увреждания (Конвенцията), ратифицирана със закон, приет от 41-вото НС на 26.01.2012 г., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. Съгласно чл. 9 от Конвенцията "Достъпност" - т. 1 държавите - страни по Конвенцията предприемат подходящи мерки, за да дадат възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, да имат равен достъп до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационните системи и технологии и до всички останали удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони. Държавите - страни по Конвенцията следва да предприемат също подходящи мерки за съобразяване с всички изисквания за достъпност за хора с увреждания от страна на всякакви частни лица, предлагащи съоръжения и услуги, отворени или предназначени за широката публика (чл. 9, т. 2, б. "б"). Предвид изложеното в съответствие с правилно разпределената тежест на доказване и последиците от недоказване на благоприятни за дружеството факти е изводът на АССГ за законосъобразност на оспорения пред нея административен акт. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че не са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда изводи. Съгласно чл. 172 "а", ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В обжалваното решение подробно е описана установената от съда фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност. Въз основа на установените факти, съдът е извел и правните си изводи, противно на изложеното в касационната жалба. В заключение изискването на чл. 5 от ЗЗДискр, както и на чл. 9 от Конвенцията за осигуряване на достъпна среда е абсолютно, като установяването на недостъпна среда винаги осъществява нарушение на антидискриминационното законодателство. Отговорността да осигурят достъпна среда се носи от всички лица - физически, юридически, публични или частни субекти, след като същите осъществяват ползването на публичното място, осъществят публична услуга, съответно осъществяват контролът върху публичното място. Нарушението правилно е квалифицирано от КЗД, като пряка дискриминация по признак "увреждане", съобразно чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 5 ЗЗДискр. Наложената имуществена санкция е справедлива, мотивирана, в размер, близък до минималния и няма основания за намаляването й. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от КЗД искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК размерът на същото съдът определя на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото. За посочената сума следва да бъде осъдено ответното дружество. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,