Решение № 5083 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13541/2009 г.

Решение № 5083 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13541/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йова Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на София Христова Колева от гр. София срещу решение № 9714 от 15.07.2009 г. по адм. дело № 11095/2008 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане да бъде отменено, като бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде отменена заповед № РД-26-308 от 31.07.2008 г. на министъра на отбраната. Поддържа се искане за присъждане на разноски. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че оспореното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд отхвърля като неоснователна жалбата на София Колева срещу Заповед № РД-26-308 от 31.07.2008 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. и във връзка с приетия нов Устройствен правилник на МО е прекратено служебното й правоотношение поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат, съдът приема за неоснователни доводите, че в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗДСл., а именно закриване на администрацията, както и че не е налице нарушение на чл. 87а ЗДСл., който е приложим при преобразуване на администрация. Счита също, че по делото безспорно е доказано наличието на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., поради което законосъобразно е прекратено от органа по назначаването служебното правоотношение с касаторката. За да е налице "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки - длъжността да е отпаднала като нормативно определена позиция и пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на тази длъжност или тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и изисквания за тяхното осъществяване да налагат извод за качествено нова длъжност. Безспорно е по делото приетото от първоинстанционния съд и установено от събраните по делото доказателства, че в резултат на приетия с ПМС № 167/11.07.2008 г. Устройствен правилник на Министерство на отбраната (УПМО) е заличена ДФКД като част от специализираната администрация. За оптимизиране на числеността и структурата на ведомството във връзка с приетия Правилник, министърът на отбраната утвърждава нови длъжностни разписания, в сила от 01.08.2008 г. Заеманата от касаторката длъжност "главен инспектор" е отпаднала като позиция в длъжностното разписание и е преустановено изпълнението на присъщите й функции и задължения. Съгласно новия УПМО функциите, целите и задачите на закритата дирекция са разпределени между дирекция "Вътрешен одит" и Инспектората, а някои са отпаднали. Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-кадрова експертиза, с новия УПМО не са приети функции за осъществяване на финансов контрол на Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, вследствие на което са съкратени длъжностите в дирекция "Финансово контролна дейност". Тези констатации се потвърждават и от изричното становище, изразено от касаторката пред съда по същество в нарочна молба от 19.02.2009 г., в която същата изрично заявява, че дейността по контрол е преустановена с оглед липсата на правоприемство. Предвид изложеното, изводите в обжалваното решение, че длъжността "главен инспектор" не само е съкратена като позиция в длъжностното разписание, но и е преустановено изпълнението на присъщите й функции и задължения, са изградени при правилно прилагане на материалния закон. Неоснователно е оплакването на касаторката, че липсата на реално съкращаване на изпълняваната от нея длъжност се потвърждава и от факта, че съгласно новия УПМО се увеличава както общата численост на персонала, така и в частност са увеличени и щатните бройки в специализираната администрация във ведомството. Общата численост на персонала и структурирането му в отдели и дирекции, съпроводено с възлагането на точно определени задачи, цели и функции, типични за длъжността, се определят в конкретния случай с постановление на МС и това е преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Чисто математическото увеличаване на числеността на персонала не води до извод, че по преценка на работодателя не може да бъде премахната определена длъжност и да се преустанови изпълнението на присъщите й функции за сметка на създаването на нови длъжности или увеличаване на бройките по вече съществуващи такива с оглед определена конюнктура. Действителното или реално съкращаване на длъжността се преценява във всеки конкретен случай и не винаги е функция на намаляване на числеността на персонала в съответното ведомство. Неотносимо към законосъобразността на извършеното уволнение е и второто възражение, изтъкнато в касационната жалба, че съгласно новото щатно разписание на МО, в сила от 01.07.2009 г. премахнатото звено е напълно възстановено, както е възстановена и длъжността на касаторката. Правилно първоинстанционният съд се позовава на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК и извършва проверка на законосъобразността на оспорената заповед въз основа на фактическите основания за издаването й. Към момента на издаването й те съществуват, което не се оспорва от касаторката, и всякакви последващи факти са неотносими към нея, включително и новото щатно разписание, тъй като то не променя с обратна сила вече възникналите правни последици. Не е налице и твърдяното допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд. Последният обсъжда всички събрани по делото по доказателства, позовава се и на заключението на вещото лице. От страна на жалбоподателката в първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението й, че длъжността й е запазена като нормативно определена позиция и като система от функции. В тежест на страната, която твърди факти, които я ползват, е да представи доказателства за тях или да отправи конкретно искане пред първоинстанционния съд същите да бъдат събрани, което не е сторено в конкретния случай. Предвид изложеното, не са налице твърдяните отменителни основания и настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде оставено в сила. С оглед направеното пред настоящата инстанция искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и предвид изхода по делото, съдът намира, че такова трябва да бъде присъдено на Министъра на отбраната в минималния размер от 150 лв. съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав