Решение № 6705 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2936/2014 г.

Решение № 6705 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2936/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от директора на териториално поделение на НОИ - РУСО гр Благоевград против решение № 75 от 17.01.2014 г. на административен съд Благоевград по адм. дело № 960/2013 г. С него се отменя решение № Б - 39/1.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ и потвърдените с него разпореждане № 011 - 00 - 1570 - 2/13.09.2013 г. на длъжностно лице по осигуряване за безработица при РУСО Благоевград и разпореждане № 011 - 00 - 1570 - 3/13.09.2013 г. на същото длъжностно лице. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон поради което се иска отмяната му. Ответницата Венета Андреева Тушева взема становище в писмен вид за нeоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за частично основателна и не по всички съображения в нея. От фактическа е установено по беспорен начин, че Венета Андреева Тушева е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на 6.08.2012 г. и такова е отпуснато с разпореждане от 7.08.2012 г., считано от 15.06.2012 г. до 14.06.2012 г. в размер на 8.46 лв. дневно. Установено е, че с разпореждане от 10.09.2013 г. на Венета Андреева Тушева е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, счита от 5.08.2012 г. след което са издадени оспорените разпореждания от 13.09.2013 г. с които се прекратява на основание чл. 54ж, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в ал. 1 КСО отпуснатото обезщетение за безработица, считано от 7.08.2012 г. поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 7.08.2012 г. С другото разпореждане от същата дата на основание чл. 54ж и чл. 114, ал. 1 КСО е разпоредено Венета Андреева Тушева да възстанови недобросъвестно получени суми по обезщетение за безработица за периода от 7.08.2012 г. до 14.06.2013 г. в размер на 1.818.90 лева главница и 123.41 лева лихви от датата на получаване до датата на настоящето разпореждане - 13.09.2013 г. Мотивите и на това разпореждане са придобито право на пенсия считано от 7.08.2012 г. Тези разпореждания са били оспорени по административен ред и потвърдени с решение на директора на териториалното поделение на НОИ, което е оспорено пред административен съд Благоевград. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил решението и потвърдените с него разпореждания. Мотивите са, че жалбоподателката е била добросъвестна при получаването на обезщетение за безработица и през периода на получаването му не е получавала пенсия. Така постановено решението е правилно в частта за лихвите и неправилно в частите с които се отменя разпореждането за прекратяване на обезщетението за безработица и в частта, с която се отменя разпореждането за възстановяване на сумите по обезщетението за периода през който е постановено изплащане на пенсията. В чл. 54а от КСО са посочени материалните предпоставки за правото на парично обезщетение за безработица една от които е заявителят да не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В административното производство след отпускане на обезщетението за безработица се установява, че при отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане от 10.09.2013 г. се признава право на пенсия считано от 7.08.2012 г. и от тази дата следва да бъде изплатена. Или, през времето на изплащане на пенсията не може да се получава и обезщетение за безработица. Спорните въпроси пред административния орган и съда, както и пред настоящата инстанция са налице ли е изначално правоизключваща предпоставка по чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО, като е предвидено, че обстоятелството придобиване право на пенсия към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение се декларира от заявителя. На следващо място, длъжен ли е бил административният орган да го проверява с оглед на представените доказателста и следва ли да изисква всички доказателства във връзка с придобиване на правото на пенсия. Наред с това при отпуснато парично обезщетение и установяване на право на пенсия и отпусната такава и за периода на паричното обезщетение добросъвестно ли е полученото обезщетение и дължи ли се връщане на обезщетението. В КСО и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица се посочват материалните предпоставки и документите необходими при подаване на заявлението и за отпускане на обезщетението за безработица. Такъв документ е заявлението посочено като примерен образец в Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения при безработица /Наредбата/ което съдържа в себе си и декларация за обстоятелството дали заявителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това не освобождава обаче административният орган да извършва проверки на всички материални предпоставки за отпускане на паричното обезщетение с оглед на представените доказателства и да изисква и нови такива от заявителя, каквото е възражението, че с дейността по отпускане на пенсии се занимава друг отдел и длъжностно лице. От една страна заявителят макар и да придобива правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пряко по силата на закона е необходимо това права да бъде признато и от административния орган. От друга страна, административният орган не може да се освобождава от задължението си да проверява наличието на материалните предпоставки и да прехвърля доказателствената тежест за тях изключително върху заявителя, тъй като притежава компетентността и правомощията да преценява както правото на парично обезщетение така и правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От своя страна заявителят за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст дори да знае или да смята че е придобил правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст няма право на преценка дали да поиска отпускане на парично обезщетение за безработица или пенсия, а в случайте когато той не би могъл да прецени всички обстоятелства по тези въпроси административният орган е този който следва да му укаже правата и процесуалната възможност за тяхното упражняване. В настоящият случай административният орган е установил фактите, от които е направил правилен извод, че Венета Андреева Тушева няма право на парично обезщетение едва след като тя е подала заявление за отпускане на пенсия, от своя страна тя пък възразява, че не би искала парично обезщетение за безработица, ако е знаела правата си, за което се е допитвала и до длъжностни лица от административния орган издал акта, и което обезщетение е в много по нисък размер от пенсията. В крайна сметка полученото парично обезщетение за безработица в настоящият случай попада в хипотезата на чл. 54е КСО и следва бъде върнато за периода за който се получава и пенсия. Според чл. 54е, ал. 3 КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Без значение е дали това обезщетение е получено добросъвестно, поради което лихва не се дължи до момента на издаване на разпореждането от 10.09.2013 г. По изложените съображения решението на съда в частите с които се отменя решението на директора на ТП на НОИ Благоевград относно разпореждането за прекратяване на обезщетението за безработица и разпореждането за събиране на сумите в частта за главницата следва да бъде отменено, както и в частта за разноските. Следва да бъде постановено друго по съществото на спора в тази част, с която жалбата бъде отхвърлена. В останалата обжалвана част в частта за лихвите решението на съда следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските следва да бъдат оставени така както са направени между страните и не подлежат на присъждане. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд шесто отделение