Решение № 2990 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13767/2015 г.

Решение № 2990 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13767/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. Д., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 5721 от 18.09.2015 г., постановено по административно дело № 7854/2013 г. от Административен съд С.-град, с което е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение поради отмяна на незаконно уволнение. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Агенция "Митници" (АМ) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като й присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че заповед № 3869 от 13.06.2012 г. на Директора на АМ, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Д. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е отменена с влязло в сила на 14.04.2014 г. решение № 5350 от 02.08.2013 г. по адм. дело 7049/2012 г. на АССг. Установен е и фактът, че със заповед № 2755 от 12.05.2014 г. на директора на АМ Д. е възстановен на заеманата от него длъжност на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл във връзка с влязлото в сила съдебно решение и подадено заявление от същия и му е определена основна заплата в размер на 935 лв., като на същата дата със заповед № 2756/12.05.2014 г. същият временно е отстранен от работа, считано от 13.05.2014 г. От представеното заверено копие от служебна книжка се установява, че Д. за времето от 13.06.2012 до възстановяването му на 12.05.2012 г. не е заемал длъжност в държавна администрация. От представеното копие от трудова книжка се установява, Д. е получавал обезщетение за безработица от ТП на НОИ - Х. за периода 13.06.2012 до 13.10.2012 г. - 4 месеца, а от 03.12.2012 г. до 01.11. 2013 г. същият е работил като продавач консултант в "НЮС-АВ" ООД, като за последните четири месеца е работил по 4 часа - два месеца и два месеца по 2 часа. С разпореждане от 08.07.2014 г. АССг оставя без движение производството по делото и указва на Д. да уточни иска си по размер и периоди на претендираното обезщетение, като предупреждава същия, че при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено. При тези указания с молба от 22.07.2014 г. Д. уточнява размера на 5610 лв. и периода - от 14.06.2012 г. до 14.12.2012 г., ведно със законната лихва считано от 14.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. С протоколно определение от 26.05.2015 г. АССГ предоставя отново възможност на ищеца в 7 дневен срок да уточни периода и размера на претендираната сума като отчете сумата на основното възнаграждение и датата на възстановяването му на работа. С молба от 01.06.2015 г. ищецът уточнява размера на 5329 лв. и периода от 30.11.2013 г. до 21.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2015 г. до окончателното й изплащане. При така установените факти съдът отхвърля предявения иск тъй като не съвпада с първия шестмесечен период, считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл предвижда, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Анализа на същата показва, че при отмяна на административен акт за прекратяване на служебно правоотношение се дължи обезщетение за срок не повече от 6 месеца, независимо от срока, през който се е развило производството за отмяната на същия. В случая за ищеца е налице задължение да докаже наличие на релевантните за спора факти, които са 1. отмяна на заповедта за уволнение като незаконосъобразна, 2. обстоятелството, че за периода от постановяване на заповедта до отмяната й като незаконосъобразна за период от шест месеца не е заемал държавна служба и не е получавал трудово възнаграждение, а ако е получавал следва да докаже размера на същото. В конкретния случай този период е от 13.06.2012 г. - датата на постановяване на заповедта до 14.04.2014 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение, с което тази заповед е отменена като незаконосъобразна или за период от една година и 10 месеца. През целия този период Д. не е заемал друга държавна служба и не е получавала трудово възнаграждение за дванадесет месеца - за времето от 13.06.2012 г. до 03.12.2012 г. или за период от 6 месеца и двадесет дни и за периода от 01.11.2013 г. до възстановяването му на заеманата длъжност - на 22.04.2014 г. - за период от 5 месеца и двадесет и два дни. За периода 03.12.2012 г. до 01.11.2013 г. или за период от 10 месеца е работил по трудово правоотношение, като е получавал работна заплата в размер на 290 лв. за 1 месец 310 лв. за период от 7 месеца, 155 лв. за един месец и 77,50 лв. за последния месец от посочения период. При тези факти следва, че от периода от 1 г. и десет месеца Д. е получавал трудово възнаграждение за период от 10 месеца, като за първите и за последните шест месеца от периода, в който процесната заповед е била предмет на съдебен контрол. Т. е. дори за последно уточнения по указания на съда период същият не е получавал възнаграждение. Цитираната разпоредба не предвижда конкретно изискване за кои шест месеца от времето, през което служителят е бил без работа поради незаконно уволнение се дължи обезщетение. Поради това не е било необходимо уточняване на периода, за който се претендира това обезщетение. При така установените факти предявеният иск е основателен. Неправилно е и исканото уточняване на размера, доколкото същия е пределен с цитираната законова разпоредба. При безспорно установения факт, че първите шест месеца след уволнението му и последните шест месеца преди отмяната на заповедта като незаконосъобразна същият не е заемал държавна служба и не е получавал трудово възнаграждение неправилно е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетение, независимо от направените от Д. уточнения по инициатива на съда. Няма спор, че е установен релевантния размер на основната му заплата към момента на признаване на уволнението му за незаконно - 935 лв., определено със заповедта за възстановяването на заеманата от него длъжност, считано от 22.04.2014 г. При това размера на дължимото обезщетение определено съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл възлиза на сума в размер на 5610 лв. - размера на основната заплата за шест месеца. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно - постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при което следва да бъде отменено и бъда постановено ново по съществото на спора, с което на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл АМ следва да бъде осъдена да заплати на П. Г. Д. обезщетение поради незаконно уволнение в размер на 5610 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. При този изход на делото АМ следва да бъде осъдена да заплати на Д. направените деловодни разноски в съдебното производство пред двете инстанции в размер на 375 лв., от които 360 лв. хонорар за един адвокат, 10 лв. заплатена такса в производството пред първоинстанционния съд и 5 лв. заплатена държавна така пред ВАС. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение