Решение № 4081 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 73/2017 г.

Решение № 4081 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 73/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. Н. срещу Решение № 87 от 18.11.2016 г., постановено по адм. дело № 21/2015 г. на Административен съд- гр. Т. (АС Т.). С жалбата се излагат доводи за допуснати от съда нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Намира решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано- касационни основания по чл. 209 от АПК. Твърди, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, което ограничава правото на страната, носеща доказателствената тежест. Счита за немотивирани изводите на АС Т. за липса на вреда, тъй като е нанесена такава имуществена вреда. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция като основателна. О. О. Т. не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт- Решение № 87 от 18.11.2016 г., постановено по адм. дело № 21/2015 г. на Административен съд- гр. Т. е ОТХВЪРЛЕНА исковата молба на Ж. Г. Н., с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи събрана такса за предучилищна подготовка в общ размер от 488, 56 лева, за периода от 19.12.2013 г. до 31.05.2014 г., ведно със законна лихва върху главницата от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователна. Освен това е ПРЕКРАТЕНО производството по делото в частта му, относно исковата претенция за нанесени имуществени вреди, за периода от 01.09.2012 г. до 19.12.2013 г., като недопустимо. На следващо място е ОСЪДЕНА Ж. Г. Н. да заплати на О. Т. направени разноски по делото в размер на 300 (триста) лева. За да достигне до този резултат адм. съд приема, че през периода от 20.12.2013 г. -13.04.2014 г., когато разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 1, б "в" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Т. (Наредбата) е била отменена, не е доказано, че месечните такси изцяло или от части са били заплащани за социална услуга - "обучение". Счита, че за периода от 14.04.2014 г. до 31.05.2015 г., съгласно новата б. "в" на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Наредбата, приета с Решение № 3 по Протокол № 35/27.03.2014 г. на ОС Т., в сила от 14.04.2014 г. и неотменена, родителите изрично дължат месечна такса за храна на децата си при посещение в подготвителните групи в ЦДГ. По делото не е доказано по какъв начин е бил формиран общият размер на месечните такси, платени за месеци април и май на 2014 г. и за детето и като част от общата месечна такса и заплащана ли е и такса за предоставяне на социалната услуга- "обучение". Намира за недоказано наличието на втората предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- причинена реална и непосредствена вреда по отношение на ищцата, като нейната липса води до неоснователност на претенцията за обезщетение. От решаващия съд са разгледани твърденията в с. з. и писмената защита, че вредите, са причинени и от действието на административния орган, издал порочния подзаконов нормативен акт, неспазвайки срока по чл. 195, ал. 2 АПК, като са приети същите за ново обстоятелство, което не е било посочено първоначално в исковата молба, поради което съдът не е длъжен да се произнася с оглед диспозитивното начало в процеса по непредявен иск. Предвид тези доводи адм. съд намира, че следва исковата молба да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна. На следващо място решаващият съд намира за недопустима претенцията за периода от 01.09.2012 г. до влизане в сила на Решение № 98/09.01.2013 г. по адм. дело № 191/2012 г. по описа на Административен съд Т., оставено в сила с Решение № 17209/19.12.2013 г. по адм. дело № 2441/2013 г. на ВАС. А. се с Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г., на Върховния административен съд, в което е прието, че законодателят е въвел специална правна норма- чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Последващо съдебно решение, с което ПНА се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. Счита, че производството следва да се прекрати, като недопустимо в тази му част. Настоящият съдебен състав намира постановеното решение за НЕПРАВИЛНО, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. По делото следва да се установят всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в ЗОДОВ, с оглед посочените твърдения в исковата молба. В случая съдът се е произнесъл по основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който е отхвърлил, без да се произнесе коректно по всички предявени искания. В исковата молба е посочено, че се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер от 488, 56 лева, за период от 15.09. 2012 г. до 31.05.2014 г., през който същите са претърпени. В мотивите адм. съд намира, че исковата молба следва да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна. В противовес на това намира за недопустима претенцията за периода от 01.09.2012 г. до влизане в сила на Решение № 98 от 09.01.2013 г., по адм. дело № 191/2013 г. от АС Т., оставено в сила с Решение № 17209 от 19.12.2013 г. по адм. дело № 2441/2013 г. по описа на ВАС. Т. противоречие се открива и в диспозитива. В обжалваното решение на Административен съд- Т. е ОТХВЪРЛЕНА исковата молба на Ж. Г. Н., с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на отменен подзаконов нормативен акт- чл. 25, ал. 2, т. 1, б "в" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Т., съставляващи събрана такса за предучилищна подготовка в общ размер от 488, 56 лева (т. е. за цялата претендирана сума), за периода от 19.12.2013 г. до 31.05.2014 г., ведно със законна лихва върху главницата от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователна. Наред с това е ПРЕКРАТЕНО производството по делото в частта му, относно исковата претенция за нанесени имуществени вреди, за периода от 01.09.2012 г. до 19.12.2013 г., като недопустимо. Въпреки, че съдът приема иска за частично недопустим не е конкретизирал неговия размер в тази му част и не става ясно за каква сума е прекратено производството по делото. Отхвърлянето на претенцията в общ размер от 488, 56 лева противоречи на нейното времево разграничение на два периода. От мотивите и диспозитива на съдебния акт не става ясно в какъв размер исковата претенция е недопустима и в какъв размер неоснователна, респективно за кой от двата условно разделени от съда периода се отнася, така че сбора на сумите в конкретните периоди да кореспондира на предявената с исковата молба. Предвид извършените месечни плащания за периодите, претенцията позволява нейното конкретизиране. Налице е неяснота в съдебния акт, като липсва съответствие между претенцията в исковата молба и постановения диспозитив. Затова не става ясно как съдът е възприел предявената претенция и съответно формирал изводите си. Съдебният акт в частта имаща характер на прекратително определение е неправилен. В случая за периода от 01.09.2012 г. до 19.12.2013 г., претенцията не е недопустима при приложението на чл. 204 АПК, както е приел решаващият съд. Безспорно по делото е установено наличието на отменен подзаконов нормативен акт. С влязло в сила Решение № 98 от 09.01.2013 г., постановено по адм. дело № 191/2013 г. от Административен съд Т. е отменена разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Т., приета от Общински съвет Т.. Това решение е оставено в сила с Решение № 17209 от 19.12.2013 г. по адм. дело № 2441/2013 г. по описа на Върховния административен съд. С отменената разпоредба Общински съвет Т. е определил такса за задължителна предучилищна подготовка на деца (пет и шест годишни) в целодневните детски градини от 1. 40 лв. на ден за присъствие. В случая са налице процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск. Исковата молба се явява допустима и за периода от 01.09.2012 г. до 19.12.2013 г., тъй като не може да се приеме, че са налице отрицателни предпоставки или същият е ненадлежно упражнен- чл. 130 ГПК. Независимо, че отмяната на подзаконовия адм. акт действа занапред- чл. 195, ал. 1 АПК, в случая от 19.12.2013 г., иска в предходния период е допустим и подлежи на разглеждане. Това е така защото е налице отменен подзаконов адм. акт, което е изискването за допустимост на иска по чл. 204 от АПК. Съдът следва да приеме за допустим всеки иск, квалифициран като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, щом е основан на отменен по съответния ред административен акт. Връзката между претендираното проявление във времето на засягането и действието на акта е въпрос, касаещ основателността на иска с оглед установяването на пряката и непосредствена връзка между тях. Подлежи на изследване въпроса относно наличието на причинната връзка между този отменен акт и твърдените вреди- чл. 4 от ЗОДОВ. Този отговор се дължи в произнасянето по същество със съдебния акт- чл. 172а АПК. Следователно и за периода от 01.09.2012 г. до 19.12.2013 г. решаващият съд дължи произнасяне по същество. Настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Същото препятства преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на адм. съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,