Решение № 12203 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12023/2009 г.

Решение № 12203 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12023/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Произвадство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по подадената от Цветан Николов Стоянов от гр. София касационна жалба срещу решение № 9218 от 8.07.2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 4134/09 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № К-5889/20.10.2008 г. на Министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че делото е решено при непълнота на доказателствата - при некомплектовано лично трудово досие и без доказателства жалбоподателят да е прослужил 25 години и 4 дни в системата на МВР. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като не съобразил, че при издаването на заповедта за прекратяване на правоотношението жалбоподателят вече е бил пенсионер. В посочения законов текст е казано, че служителят придобива право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, което означава, че се касае до субективно право на самия служител, което той е можел да упражни през 1998 г., когато е придобил право на пенсия. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба - Министърът на вътрешните работи не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба, като подадена в с8рок, от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е била посочената Заповед на Министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на главен инспектор, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта. За да отхвърли жалбата, Върховният административен съд, трето отделение е приел следното: Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР - Министъра на вътрешните работи в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69/2008 г.), служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентира правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служителите, имащи изискуемия по чл. 69, ал. 2 от КСО стаж без оглед на възрастта. В касационната жалба са изложени противоречащи си оплаквания относно стажа на жалбоподателя, като в крайна сметка там има признание, че още през 1998 г. жалбоподателят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е налице нарушение на чл. 268, ал. 3 от ППЗМВР във вр. с чл. 106, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), предвиждащ само възможност за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с отправяне на едномосечено предизвестие. Тази преценка е предоставена на органа по назначаването. Така постановеното решение е правилно. Не е налице твърдяното от касатора неправилно приложение на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Същата предвижда правна възможност да се прекрати служебното правоотношение на служител по ЗМВР, предоставена изцяло на инициативата на административния орган. Изрично в нея е посочено, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Това, че чл. 69, ал. 2 от КСО урежда правото на пенсия на служителите по ЗМВР независимо от възрастта при наличието на две кумулативно предвидени условия - 25 години осигурителен стаж и от него две трети действително изслужени като държавни служители в министерството, не означава, че единствено от волята на служителя зависи дали да поиска да бъде пенсиониран или не, каквито са твърденията в касационната жалба. С оглед на изложеното, настоящият петчленен състав на ВАС, първа колегия, намира касационната жалба за неоснователна и обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия