Решение № 82 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5696/2007 г.

Решение № 82 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5696/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Соколова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 т., в сила от 1.03.2008 г.) вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). С решение № 255 от 04.12.2006 г. по гр. д. № 3583/06 г. Р. районен съд отменил решения от 15.02.2006 г. и от 30.04.2006 г., взети на общи събрания на етажните собственици на ул. .... № 10 в гр. Р. и присъдил в полза на ищците Р. Г. Л. и Л. Ц. Л. 167.50 лева разноски по делото. Това решение е обезсилено с решение № 263 от 4.05.2007 г. по в. гр. д. № 92/07 г. на Р. окръжен съд и производството по делото е прекратено. Срещу въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) е подадена касационна жалба от ищците, които искат то да бъде отменено като неправилно и необосновано, както и да се постанови отмяна на издадения изпълнителен лист. Ответникът по касация - ответник по иска, не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Р. и Л. Л. - собственици на апартамент в сградата на ул. .... № 10, в гр. Р., са подали молба срещу решенията на общото събрание от 15.02.2006 г. и от 30.04.2006 г. С първото е прието всички собственици да внесат суми за извършване на ремонт в определен размер, като дължими от ищците са 258.00 лева общо. С второто решение е определен двуседмичен срок за внасяне на сумата и е задължен председателят на домсъвета да извърши необходимите действия за събирането й - доброволно или по съдебен ред. Твърденията са, че общите събрания са проведени в нарушение на закона, тъй като ищците не са получавали покани, в представените протоколи не били упоменати дневният ред, часа на провеждането, присъствалите и гласували собственици, каква сума е заплатена за ремонта и на каква база е извършено разпределението й. Въззивният съд приел на първо място, че събранията, на които са взети решения с посочен от ищците предмет, са проведени на други дати, различни от посочените в исковата молба и приложените към нея препис-извлечения. При липса на заявено изменение на иска съдът счел, че няма предмет на иска по чл. 13 ПУРНЕС и съответно правен интерес от него, поради което същият се явява недопустим. На следващо място съдът приел, че при доказателствена тежест за ищците, те не са установили спазването на преклузивния срок по чл. 13, ал. 2 ПУРНЕС, тъй като представените по делото призовки за доброволно изпълнение не удостоверяват датата на връчването им. Затова постановеното първоинстанционно решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. Обжалваното въззивно решение е неправилно. Предметът на спора се въвежда от фактическите твърдения на ищеца и заявеното искане - чл. 98, ал. 1, б. б. "г" и "д" ГПК (отм.), а за изясняване на фактическата страна на спора и отделяне на спорното от безспорното определени процесуални действия са възложени на съда - чл. 108, чл. 109 ГПК (отм.). Не е било спорно между страните обстоятелството за проведени общи събрания и взети решения с предмет, твърдян от ищците - за извършване на ремонт и за дължимите от всеки собственик суми, както и относно тяхното принудително събиране. Нещо повече, процесуалният представител на ответника е изяснил произхода на посочения от въззивния съд проблем, а той е свързан със записване на други дати при изготвяне на преписите от протоколите на общите събрания (с. з. от 6.11.2006 г. по първоинстанционното дело). Във въззивното производство пълномощникът на ищците е уточнил, че в протоколната тетрадка на етажната собственост няма съставени протоколи за събрания с дати по исковата молба, затова предмет на спора са тези решения, въз основана които е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. д. № 2331/06 г. В нарушение на така изяснените становища на страните и без да е въведено от ответника възражение в този смисъл, въззивният съд приел, че липсва предмет на иска, след което неправилно го квалифицирал като недопустим. Незаконосъобразно е и второто съображение за прекратяване на делото. Твърдението, че ищците са узнали за оспорваните от тях решения на 21.07.2006 г., не е оспорено от ответника, нито е опровергано от представени от него доказателства. Действително, представеният в съда екземпляр от призовките за доброволно изпълнение не съдържа обвързващо съда удостоверяване на датата, когато на ищците е станало известно образуваното срещу тях изпълнително дело. В случай, че съдът е имал съмнения относно деня на получаване на призовките, следвало е да изиска справка от съдебния изпълнител, но не и да обявява това обстоятелство, при липса на спор между страните, като водещо до просрочие на молбата. Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд. С оглед този изход на спора следва да се отмени и определение № 153 от 31.05.2007 г., с което въззивният съд в производство по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) оставил без уважение искането за присъждане на разноски (вж. частна жалба вх. № 0* от 7.06.2007 г. и определението по ч. гр. д. № 1287/07 г.на ВКС на РБ, III-то г. о.), а искането да бъде разрешено съобразно с резултата от новото разглеждане на делото. По искането за отмяна на издадения изпълнителен лист, заявено в исковата молба, първоинстанционният съд не се е произнесъл, а ищците не са претендирали допълване на решението. Затова и поддържано в касационната жалба искане за произнасяне по този въпрос не може да бъде обсъждан. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.