Решение № 6920 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3998/2015 г.

Решение № 6920 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3998/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационната жалба на директора на "Голф клуб Ибър"АД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Стаменова против решение № 7141 от 25.11.2014 г. по адм. д. № 8679/2014 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 2141307526/21.02.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" в Дирекция "контрол" и главен инспектор "Приходи" при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 1188/03.07.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -София при ЦУ на НАП и са присъдени разноски на ответника в размер на 2300 лв. С доводи за необоснованост, допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 163, ал. 3 АПК и незаконосъобразност на решението се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и алтернативно-произнасяне по същество с отмяна на процесния акт със законните последици. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Василева, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Подадена е и частна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП срещу определение № 466/28.01.2015 г., постановено по делото по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 161, ал. 1 ДОПК, с което е оставено без уважение искането за присъждане разликата от 2300 лв до 3231,76 лв в разноските, изчислени по чл. 8, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адв. възнаграждения. Ответникът по частната жалба "Голф клуб Ибър"АД намира обжалваното определение за законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна намира, че е процесуално допустима, а разгледана по същество-неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е Ревизионен акт /РА/ № 2141307526/21.02.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" в Дирекция "контрол" и главен инспектор "Приходи" при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1188/03.07.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -София при ЦУ на НАП, в частта, с която за данъчен период м. 03.2013 г. е определен ДДС за внасяне в размер на 28 531,64 лв и лихви от 2 485,99 лв, а за периода м. 05.2013г е отказано право на възстановяване на ДДС в размер на 117 754,83 лв, като са извършени корекции на декларираните данни в справки-декларации за дан. основа на извършени доставки и начислен данък и е определен ДДС за възстановяване от 212,38 лв, изменен с решението на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК, т. е. оспорва се отказа за възстановяване и признаване на разликата от 59041 лв до 117754,83 лв. За да отхвърли оспорването АССГ е приел, че "Голф клуб Ибър"АД не е доказал надлежно разваляне на предварителните договори за покупко-продажба на недвижими имоти по реда на чл. 87 ЗЗД с изброените в протокола /изрично визирани поименно в решението физически лица/, тъй като няма данни за получаване на изпратените електронни съобщения, липсват покани за сключване на предварителни договори до тези лица, а също не е установено, че продавача "Голф клуб Ибър"АД по предварителните договори е изправната страна. Следователно не е налице основание за издаване на кредитните известия с № № 1844 - 1850/12.03.2013г и № № 1864 - 1874/31.05.2013 г. Изложени са подробни мотиви за визираните хипотези по чл. 87 ЗЗД и за регламентацията по Закона за електронния документ и електронния подпис -§ 1, т. 11, § 1, т. 22 от ДР и чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1. Обсъдени са детайлно и клаузите по предварителните договори, както и безспорните между страните факти. Така постановеното решение е законосъобразно и не страда от пороците по чл. 209 АПК. Правилно е приел първоинстанционният съд, че корекциите не е следвало да бъдат направени за визираните КИ за дан. периоди м. 03 и м. 05. 2013 г., тъй като не се установява надлежно разваляне на предварителните договори за покупко-продажба, поради липса на установяване за получаване на изпратените електронни съобщения от насрещните страни по предварителните договори. Освен това е установено, че не са възстановени получените суми по предварителните договори, а липсват и данни, че продавача по тях - жалбоподателя е изпълнил задълженията си за построяване на обектите в срок. Доказателства в тази насока не се представят и пред настоящата инстанция, въпреки оспорването по касационната жалба на изводите в този смисъл в съдебното решение. Именно поради това се явява неоснователно и възражението за допуснато нарушение на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Ответникът по касация заявява претенция за присъждане на разноски за касационното производство, без уточнение по списък, поради което следва да се присъди юрк. възнаграждение по чл. 8, т. 4 във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните адв. възнаграждения в размер на 1000 лв. Частната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -София при ЦУ на НАП срещу определение № 466/28.01.2015 г. по адм. д. № 8679/2014 г. на Административен съд - София - град, съдът намира за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество- неоснователна. Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и § 2 във вр. с чл. 161 ДОПК, по молба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -София при ЦУ на НАП за изменение на решение № 7141 от 25.11.2014 г. по адм. д. № 8679/2014 г. на Административен съд - София - град в частта на разноските и присъждане на разликата от 2300 лв /присъден размер/ до 3231,76 лв /размера според обжалваемия интерес по чл. 8, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адв. възнаграждения./ Претенцията за присъждане на разноски е направена своевременно от процесуалният представител на ответника, в пледоарията по същество, в съдебно заседание на 11.11.2014 г., но без да е представен списък по чл. 80 ГПК, поради което ответника не разполага с процесуалното право да иска изменение на решението в частта му за разноските, съгласно чл. 80, изр. последно от ГПК и ТР № 6/2013 г. на ВКС. Следователно искането, по което е постановено обжалваното определение е било недопустимо и е следвало да се остави без разглеждане. Като се е произнесъл по съществото на искането по чл. 248 ГПК, административният съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение