Решение № 2750 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5526/2014 г.

Решение № 2750 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5526/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, против решение № 479/05.03.2014 г., постановено по адм. д. № 4012/2013 г. по описа на Административен съд-Варна, в частта с която е отменен РА № 181302640/03.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните оплаквания са подробно развити в жалбата. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Лактен" ООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АС-Варна е отменил по жалба на "Лактен" ООД ревизионен акт РА № 181302640/3.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта потвърдена, респ. изменена с Решение № 678/12.11.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, в която на "Лактен" ООД са определени данъчни задължения по ЗДДС, както следва: за данъчен период м. 04, м. 05, м. 06, м. 07.2010 г., м. 02, м. 03.2011 г. и м. 07.2011 г. общо в размер на 22 753.27 лв. и лихви за просрочие 5 747.14 лв. За да уважи жалбата, съдът е приел, че са налице всички предпоставки за признаване на декларирания ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Приел е също, че са налице и всички документи, удостоверяващи извършването на ВОД на стоки, изискуеми по смисъла на чл. 45 ППЗДДС (в ред. ДВ бр. 6/2010 г. по отношение на доставките, извършени през 2010 г., и в ред. ДВ бр. 10/2011 г. по отношение доставките, извършени през 2011 г.) - фактура за доставката по б. "а" на т. 1 и транспортни документи (международни товарителници, ЧМР или писмени потвърждения от получателя) по б. "а" на т. 2 - документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка на ЕС. Счел е, че товарителниците съдържат необходимите реквизити и са годни доказателствени средства. Не е била спорна регистрацията на доставчика и получателите за целите на ДДС съответно в РБ и в Република Румъния, както и посочването във фактурите на идентификационния номер по ДДС, под който е извършвана доставката. Приел е, че изложените от приходните органи съображения, касаещи отказа им да признаят ВОД са недоказани. В тази връзка съдът е приел, че постъпилата информация от румънската данъчна администрация по линия на обмена по Регламент ЕС 1798/2003 относно получателя /SIMERIA TRADE" S. R. L Румъния/, ценена заедно с останалите събрани писмени доказателства по делото, не е достатъчна да обоснове извод за липса на вътреобщностна доставка досежно прехвърлянето на правото на разпореждане със стоката от доставчика на получателя и досежно физическото напускане на стоката на територията на РБ и транспортирането й до територията на РРумъния. Съдът е приел, че събраната информация от останалите формуляри "SKAC 2004" не може да се цени като годно доказателствено средство, тъй като същите не са приобщени по предвидения в ДОПК ред, и са получени по повод открити административни процедури по обмен на информация във връзка с други ревизионни производства. Съдът е приел също, че извършването на ВОД се доказва и от данните за извършените плащания по фактурите, от получените писмени потвърждения от получателя за доставка на стоките. Съдът е приел също така, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от материално, времево и териториално компетентни органи. Тези изводи на съда не са предмет на касационно оплакване и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Така постановеното решение е правилно - обосновано и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 7 вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са вътреобщностните доставки /ВОД/. ВОД е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия: 1/ да е налице доставка на стоки, 2/ да е налице транспортиране на стоките от територията на РБ на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните /доставчик и получател/ или за сметка на коя да е от тях и 3/ доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в РБ, 4/ получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. В случая е безспорно между страните и е установено, въз основа на доказателствата по делото, при фактическите установявания направени от първоинстанционния съд, че за релевантните периоди - м. 04, м. 05, м. 06, м. 07.2010 г., м. 02, м. 03.2011 г. и м. 07.2011 г. доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице в РБ, а също и получателите притежават валиден VAT № в Румъния, регистриран за целите на ДДС, съобразно данните във VIES - системата за обмен на информация. От фактическа страна е установено безспорно, че фактурите са включени от РЛ в дневника за продажби за съответните данъчни периоди с нулева ставка, като са декларирани и в подадените VIES декларации. Извършено е разплащане в брой. Приложени са към фактурите протоколи-потвърждения от получателите за получаване на стоките и товарителници с място на получаване Румъния. Не е спорно също, че транспортът е уговорен от получателите за тяхна сметка, извършен с техни транспортни средства. Спорен е въпросът относно наличието на ВОД от РЛ към румънските дружества относно предпоставката - транспортиране на стоките от територията на Р България до територията на друга държава-членка на ЕС, в случая - Румъния. Съдът правилно е установил приложимия закон - разпоредбата на чл. 45 и сл. ППЗДДС (в ред. ДВ бр. 6/2010 г. по отношение на доставките, извършени през 2010 г., и в ред. ДВ бр. 10/2011 г. по отношение доставките, извършени през 2011 г.) относно доказване и удостоверяване на ВОД. За да се приеме за данъчни цели наличие на ВОД, доставчикът, в случая - ревизираното лице - следва да разполага с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са получени на територията на РРумъния. Приетите като доказателства по делото транспортни документи - международни товарителници /ЧМР/ съдържат всички необходими реквизити, вкл. положени подписи и печати на доставчика и превозвача, поради което представляват годни писмени доказателства, удостоверяващи отразените в тях обстоятелства относно страните, транспорта, вида на стоките, изпращането им от РБ, както и получаването им на територията на РРумъния. Истинността на тези писмени документи не е оспорена от ответника, поради което доказателствената им сила е ценена надлежно от съда. Относно оплакването за липса на информация относно лицето, подписало от името на дружеството-получател, при наличие на положен печат от името на това дружество, същото е неоснователно, тъй като при липса на противопоставяне при узнаване, се счита, че търговецът потвърждава действията. С полагането на подпис и печат от получателя, което не е задължително съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен перовз на стоки (CMR), според които подписът на получателя не лишава частния документ от доказателствена сила, когато са изпълнени всички останали изисквания на конвенцията, а те са: товарителницата да е изготвена в три оригинални екземпляра и да е подписана от изпращача и от превозвача. Конвенцията не изисква и отбелязването в кл. 24 на имената на лицето полагащо подпис при получаването на стоките, нито какво е неговото качество. В случая органите по приходите не са ангажирали доказателства, които да опровергават представените от транспортни документи, респ. доказателства оборващи доказателствената сила на товарителницата по смисъла на чл. 9 от Конвенцията и по специално - получаването на стоките от румънските дружества. При така установените предпоставки правилно съдът е приел, че декларираните ВОД са доказани и е следвало да бъдат признати. Законът не въвежда като предпоставка за признаване на ВОД съответстващо установяване на вътреобщностно придобиване от страна на получателя, деклариране на ВОП и заплащане на ДДС по него в съответната друга държава-членка. В разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС се акцентира на наличието на документ, който да доказва "изпращането или транспортирането на стоките до територията на другата държава - членка". Съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането и транспортирането на стоките до територията на другата държава - членка, което означава фактическото напускане на стоката на границите на страната и преминаването й на другата територия. Конкретното място и адрес, където е потребена стоката на територията на другата държава - членка е ирелевантно за облагането с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на страната, задължението за самоначисляване /деклариране на ВОП/ преминава към регистрираното по ДДС лице-получател на стоката. От тази гледна точка, за определянето на една доставка като вътреобщностна не следва да има значение дали получателят й не може да бъде намерен от данъчните власти на държавата-членка, където той е установен и дали се явява на проверка пред тях. Защото това са все обстоятелства, на които доставчикът не може да влияе, нито да контролира. Той е в състояние да провери дали към датата на възникване на данъчното събитие клиентът му има валиден ДДС идентификационен номер, под който е извършил покупката. И ако това е така, за него е реално съществуващ търговец, който осъществява независима икономическа дейност на територията на съответната държава - членка. Решението е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Съобразно този резултат по касационната жалба, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции е неоснователно. Ответникът по жалбата не е заявил искане за присъждане на разноски в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение