Решение № 9094 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15538/2010 г.

Решение № 9094 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15538/2010 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Грийн Арена" ООД - гр. Русе против решение № 1957/06.10.2010 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, Втори състав, постановено по адм. д. № 1732 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 180901133/10.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна в частта, потвърдена с Решение № 230/05.05.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна. "Грийн Арена" ООД е осъдено да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 850 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По делото е представен анекс, с който страните изменят по взаимно съгласие основния договор от 13.03.2008 г. На 12.03.2008 г. е подадена заявка с № ЕО - 80 в изпитвателна лаборатория на "Технотест" АД - гр. София. На 17.03.2008 г. е издаден протокол № 08289053 - 15 за преустройство на лекия автомобил в товарен. Тези факти не били съобразени от съда във връзка с определяне датата на настъпване на данъчното събитие. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение, отмяна на РА и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, не е подал писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е приел 13.03.2008 г. за дата на настъпване данъчното събитие. Този извод не се променя от представения в съдебното производство анекс от 14.03.2008 г. Върховният административен съд, състав на VIII А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Административният съд е установил следното от фактическа и правна страна: "Грийн Арена" ООД е упражнило правото на данъчен кредит по фактура № 0... - 105/13.03.2008 г., издадена от "Б - 2" ЕООД с данъчна основа 100 000 лв. и ДДС - 20 000 лв. с предмет на доставката употребяван автомобил марка "Лексус", модел РХ - 400. В договора за покупко - продажба от 13.03.08 г. и в свидетелството за регистрация автомобилът е описан като "лек". На 17.03.08 г. "Технотест" АД е издало протокол за преустройство на лекия автомобил в товарен 1 + 1 места. Съгласно данните от протокола преустройството е извършено от "Сититерм" ЕООД, но с писмо това дружество е уведомило приходните органи, че не е осъществявало преустройство на лек автомобил марка "Лексус". С фактура № 1/14.04.2008 г. автомобилът е продаден от "Грийн Арена" ООД на "Ти би ай лизинг" ЕАД като употребяван и е получен обратно от жалбоподателя на основание договор за финансов лизинг и фактура № 0310020879/04.04.08 г., издадена от лизингодателя. Със свидетелство за регистрация от 18.03.08 г. автомобилът е регистриран като товарен. Правото на данъчен кредит на "Грийн Арена" ООД е отказано по реда на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, като е приета за неприложима нормата на чл. 70, ал. 2 от същия закон. На практика е ползван данъчен кредит за лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 ДР на ЗДДС. В съдебно заседание е представен анекс към договор да покупко - продажба на лек автомобил от 14.03.2008 г., с който "Б - 2" ЕООД и "Грийн Арена" ООД са постигнали съгласие основният договор да се счита сключен под условие - да бъде извършено преустройство в товарен. Договорът влиза в сила и собствеността се прехвърля при извършено и установено с протокол от "Технотест" АД преустройство. При така установената фактическа обстановка, която се възприема и от касационната инстанция, Варненският административен съд е посочил, че правото на данъчен кредит не възниква, когато е придобит, внесен или нает лек автомобил. Жалбоподателят не е представил никакви доказателства за приложението на чл. 70, ал. 2 ЗДДС. Автомобилът е "лек" съгласно посоченото в параграф 1, т. 18 ПЗР на ЗДДС. Изискуемостта на данъка настъпва на датата на данъчното събитие, което в случая е 13.03.2008 г. по аргумент, изведен от чл. 25, ал. 5 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Представеният по делото основен договор за покупко-продажба на МПС притежава изискуемата се съгласно чл. 144, ал. 2 от ЗДвП форма за действителност, в следствие на което е породил вещно-правно действие. От клаузите на договора става ясно, че предмет на сделката е МПС, регистрирано като "лек автомобил". Именно в това състояние се е намирала веща към момента на сключване на договора. Транслативния ефект от него е настъпил на 13.03.2008 г., която дата законосъобразно е определена като датата на настъпване данъчното събитие. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на чл. 9, чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД при обсъждане съдържанието на представения анекс. Вярно е, че страните принципно могат да изменят по взаимно съгласие клаузи от сключените между тях договори, но не и с цел дерогиране приложението, в настоящия казус, на относими към датата на определяне данъчното събитие норми от ЗДДС. Доказано е, че към момента на сключване на основния договор автомобилът не е бил преустроен в товарен, а в следствие наличието на законовопредвидената форма, е настъпил прехвърлителният ефект на сделката. Данъчното събитие не следва да бъде измествано времево по волята на страните с цел изкуственото създаване на основание за възникване и упражняване на данъчен кредит. Друго щеше да бъде разрешението по казуса, ако към 13.03.08 г. автомобилът е бил преустроен в товарен и описан като такъв в договора, за което обстоятелство да е издаден своевременно документ от "Технотест" АД. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на VIII отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК