Решение № 11885 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2116/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Уейбин ООД, ЕИК 203167405, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от управителя Д. Сюемей, чрез процесуален представител адв. С.Антонова, против Решение 7529/04.12.2023 г., постановено по адм. дело 8478/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена исковата му претенция срещу Национална агенция за приходите за присъждане на сума в размер на 9 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - Ревизионен акт Р-22221222005693-091-001/25.05.2023 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр.София, обявен за нищожен с Решение 1098/07.08.2023 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр.София при ЦУ на НАП, ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест и не е дал указания на ищеца, че не сочи доказателства за извършено плащане по сключения договор за правна помощ, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът е възприел безкритично всички възражения на ответната страна, при пълно игнориране на възраженията на ищеца, което е довело до неправилни и необосновани правни изводи; че не е съобразил ТР 6/2012 г. на ВКС досежно платеното в брой възнаграждение отразено в договора за правна помощ и предмета на сключения договор. Счита за необосновани и аргументите на съда, че представянето на договора за правна помощ за първи път в съдебното производство подкрепя извода за липса на настъпили вреди, както и изводите му за липса на причинно-следствена връзка между претърпените вреди и отменения незаконосъобразен административен акт. Иска да се отмени решението и се постанови друго, с което на Уейбин ООД се присъди обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на Ревизионен акт Р-22221222005693-091-001/25.05.2023 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр.София, в размер на 9 700 лева, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответната по касационната жалба страна - Национална агенция по приходите, чрез юрк. Йорданова, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Иска същото да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред АССГ се е развило по предявен от Уейбин ООД, гр.София против Националната агенция за приходите, иск за сумата от 9 700 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от обявен за нищожен, с Решение 1098/07.08.2023 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр.София при ЦУ на НАП, Ревизионен акт /РА/ Р-22221222005693-091-001/25.05.2023 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр.София и изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на РА, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от депозиране на исковата молба до окончателното му изплащане. Първоинстанционният съд е установил, че във връзка с възложена ревизия за задължения на Уейбин ООД, гр.София по ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2020 г. до 01.07.2022 г. и за задължения за корпоративен данък за данъчен период от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. и въз основа на Ревизионен доклад Р-22221222005693-092-001/24.03.2023 г., на дружеството е издаден Ревизионен акт Р-22221222005693-091-001/25.05.2023 г., с който са установени задължения по ЗДДС в размер на 116 821,78 лв. и задължения за корпоративен данък в размер на 285,76 лв., или общо задължения в размер на 128 154,26 лв. и лихви за забава върху общата главница в размер на 11 046,72 лв. Установил е, че на 03.04.2023 г. между дружеството и Адвокатско дружество Антонова и Маринов е сключен договор за правна помощ и съдействие, с предмет оказване на правна помощ и съдействие във връзка с обжалване по административен ред пред Директор на Дирекция ОДОП, ЦУ на НАП, на ревизионен акт, издаден във връзка с възложената ревизия. С договора страните са уговорили, че размерът на дължимото възнаграждение е 9 700 лв., платимо в брой срещу разписка или по банков път, както следва: 4 850 лв., считано от датата на сключване на договора и 4 850 лв. - до три дни, считано от датата на връчване на ревизионния акт. На 13.06.2020 г. дружеството, чрез адв.С.Антонова, е депозирало жалба срещу издадения РА Р-22221222005693-091-001 от 25.05.2023 г., с вх. 53-03-1889/13.06.2020 г., придружена с пълномощно на процесуалния представител, като с Решение 1098/07.08.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП, ЦУ при НАП оспорения РА е обявен за нищожен. С исковата молба пред първоинстанционния съд са представени и две разписки, подписани от адв.С.Антонова и управителя на Уейбин ООД. Едната от 04.04.2023 г., удостоверяваща, че на 04.04.2023 г. е заплатена сума в размер на 4 850 лв. в брой, представляваща първо плащане по договор за осъществяване на правна помощ, защита и съдействие в ревизионното производство и втората от 31.05.2023 г., удостоверяваща, че на 31.05.2023 г. е заплатена сума в размер на 4 850 лв. в брой, представляваща второ и окончателно плащане по договора за осъществяване на правна помощ, защита и съдействие в процесното ревизионно производство. При тези фактически установявания първоинстанционният съд е приел иска за неоснователен и недоказан. Посочил е, че в случая е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: обявен за нищожен ревизионен акт, с който на основание чл.19, ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорността на дружеството за задължения по ЗДДС и по ЗКПО в общ размер на главници и лихви 128 154,26 лв. Приел е, че представените договор за правна помощ и съдействие от 03.04.2023 г. и разписки от 04.04.2023 г. и 31.05.2023 г. . оспорени от ответната страна, не доказват реално настъпила имуществена вреда за дружеството, след като не са събрани доказателства опровергаващи оспорването. Договорът за правна помощ и съдействие и разписките не са кредитирани от съда, тъй като не са били представени в производството по оспорване на РА и не са били ангажирани счетоводни документи, удостоверяващи действителното плащане на посочените суми и надлежното им осчетоводяване. С оглед горното съдът е приел и че не е налице пряка и непосредствена връзка между обявения за нищожен РА и причинената вреда. В заключение отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки 1) незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, 2) при или по повод изпълнението на административна дейност; 3) вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; 4) пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца, с оглед разпределението на доказателствената тежест. Безспорно в производството е установена първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С Решение 1098/07.08.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП, ЦУ при НАП, Ревизионния акт, с който на основание чл.19, ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорността на дружеството за задължения по ЗДДС и по ЗКПО в общ размер на главници и лихви 128 154,26 лв., е обявен за нищожен. За доказване на другите предпоставки /вреда от административния акт и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата/ дружеството-ищец е представило договор за правна помощ и съдействие и разписки, удостоверяващи изплащането на договореното възнаграждение по договора, които са оспорени от ответната страна с отговора на исковата молба. Съдът е изпратил препис от отговора на ищеца, но нито с разпореждането от 16.10.2023 г., нито в проведеното на 22.11.2023 г. съдебно заседание, е указал на последния да ангажира доказателства във връзка с направеното оспорване. В писмената си защита пред съда ищецът е коментирал представена от него извадка от аналитичния регистър на дружеството, отразяваща стопанските операции в счетоводството на дружеството, т.е. че представените разписки са били надлежно осчетоводени, която не е открита в кориците на първоинстанционното дело /при приети две идентични извадки за заплатеното адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство/ и което обстоятелство също не е отчетено от първоинстанционния съд. Извадката, на която дружеството - ищец се е позовало в писмената си защита пред АССГ е приложена към касационната жалба, но с оглед забраната за нови фактически установявания в касационното производство, не може да бъде обсъдена. Предвид изложеното се налага извода, че като не е дал конкретни указания във връзка с оспорените от ответната страна доказателства, съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Констатираното нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до липса на фактически установявания във връзка с претендираните имуществени вреди. По аргумент от чл. 220 от АПК липсата на фактически установявания по релевантните за спора обстоятелства препятства преценката на касационната инстанция за правилното приложение на материалния закон. В конкретния случай допуснатите процесуални нарушения препятстват преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на НАП на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Предвид изложените съображения, оспореното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, съдът, след като изпълни задълженията си по чл. 171, ал.5 от АПК, следва да установи налице ли са и другите две предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение във връзка с оспорване на РА по административен ред и причинна връзка между тях и обявения за нищожен РА. На основание чл.226, ал.3 от АПК, първоинстанционния съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, Трето отделение