Решение № 16388 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4427/2012 г.

Решение № 16388 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4427/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на ДОУИ-Бургас моли да бъде отменено решение № 160/07.02.2012 г. по адм. д. № 1758/2010 г. на Бургаския административен съд в частта, с която е отменен РА № 02001000056/10.05.2010 г. на ТД на НАП-Бургас, в частта, с която на Лилия Драгомирова Драганова е определен ДДС за внасяне общо в размер на 175 136,46 лв. и лихва, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на процесуалния и материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба е подадена от Лилия Драганова против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен или да бъде определена данъчната основа по пазарни цени, определени по реални сделки в заключението на вещото лице и да му бъдат присъдени разноски, а жалбата на другата страна моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 02001000056/10.05.2010 г. на ТД на НАП-Бургас в частта, с която за данъчни периоди 15.11.2006 г. до 30.10.2009 г. е определен за внасяне ДДС 175 136,46 лв. с лихви и е отхвърлил жалбата против РА в частта, с която за същия период е определен ДДС за внасяне 354 264,17 лв. със съответни лихви. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган при спазване правилата на ДОПК. С него е определен ДДС за внасяне общо в размер на 529 400,63 лв. за извършени от ревизираното лице през 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. продажби на придобити от него недвижими имоти - обекти в апартаментен студиен хотел, изградени от "Билд Груп" ООД. За извършените продажби на недвижими имоти ревизираното лице е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, предвид техния брой, който определя извършваната дейност като икономическа. Обосновано органите по приходите и съдът са приели, че към 31.10.2006 г. Драганова е отговаряла на условията и е имала задължението да се регистрира по ЗДДС. Непредставянето от ревизираното лице на изисканите в ревизионното производство документи, удостоверяващи заведена счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството, е довело до определяне на данъчната основа за облагане по ЗДДС по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. С експертиза по време на ревизията е определена данъчната основа за облагане по ЗДДС, като са определени пазарните цени на продадените недвижими имоти - апартаменти и други обекти към датата на продажбата им по метода на увеличената себестойност по § 1, т. 10, б. "в" от ДР на ДОПК. Съдът обосновано е отхвърлил възражението за липса на мотиви в РА, тъй като съдържа всички реквизити, посочени в чл. 120 ДОПК и в него са изложени фактическите и правни основания за определяне размера на установените данъчни задължения по видове закони, ревизирани периоди и отделни констатации. Правилно съдът е отхвърлил възражението за липса на основанията за извършване на ревизията по чл. 122 ДОПК. В РА е установено, че ревизираното лице не е съставило документи, удостоверяващи вида, обема и приходите от извършваната независима икономическа дейност, не е водена счетоводна отчетност, които обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК съставляват основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 - 124 ДОПК и определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Неправилно съдът е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК, в който текст основанието за провеждане на ревизията по особения ред е липсата на документи, които по начало са били съставени, за разлика от т. 4 от същата алинея, в която е уредена липсата на счетоводство или нередовното му водене като основание за провеждане на ревизията по чл. 122, ал. 2 ДОПК. За да отмени частично РА, съдът е приел, че неправилно е бил определен размерът на облагаемите основи по ЗДДС и съответния размер ДДС и лихви за отделните ревизирани периоди. Обоснован е изводът на съда, че експертизата, назначена в ревизионното производство за оценка на имотите е използвала офертни цени, а не реално осъществени сделки, поради което съдът в съответствие с процесуалните правила не е кредитирал това заключение. Съобразен с доказателствата е изводът на съда, че продажбите на апартаментите през 2006 г. са извършени на етап "груб строеж", а през следващите години - в напълно завършен вид. Административният съд изцяло е кредитирал заключението на вещото лице Андреева по назначената съдебно-техническа експертиза, във варианта, даден в отговора на въпрос № 3 - "средна пазарна цена - II-ри вариант" (стр. 19, в отговор на въпрос 3, колона 3 от таблицата). Съдът е приел, че заключението в този вариант е ползвало два метода - методът на пазарните цени и методът на увеличената себестойност по § 1, т. 10, б. "б" и б. "в" от ДР на ДОПК, което е допустимо по чл. 10 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Вещото лице е определило средна пазарна цена на обектите при претеглена стойност между двата метода в съотношение между тях 30:70. За аналози са използвани реално осъществени сделки на сравними имоти по технически показатели и характеристики, степен на завършеност и местоположение. При изготвянето на заключението са ползвани данни от нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти, намиращи се в същия район и с подобни характеристики. Отчетена е степента на завършеност на обектите към момента на продажбите, съобразно представените актове по образец и удостоверения за установяване годността за ползването на сградите, в които се намират продаваните обекти. Съдът не е кредитирал останалите варианти на пазарна цена на имотите, за което е изложил подробни съображение в мотивите на решението си. Съдът правилно не е възприел заключението на вещото лице Кънчева по приетата съдебно - икономическа експертиза по делото, тъй като при изготвянето му са ползвани данни за стойността на извършените за изграждане на обектите СМР от "Билд Груп" ООД до момента на придобиването им, като не са включени разходите за проектиране, строителен надзор и инвеститорски контрол, както е заявило вещото лице в съдебно заседание на 4.11.2011 г. при обсъждането на заключението. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви по валидността и законосъобразността на обжалваният ревизионен акт. Възприел е фактическа обстановка съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и правилни правни изводи. Отговорил е правилно на доводите на ревизираното лице за допуснати процесуални нарушения при извършване на ревизията и издаването на ревизионния акт. Неоснователен е доводът за незаконосъобразност на РА поради неизлагане на мотиви в него. От съдържанието му е видно, че съдържа всички реквизити посочени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. В него са посочени размера на задълженията по видове и периоди, правно основание, размера на лихвите, обсъдени са и възраженията на ревизираното лице. На основание чл. 120, ал. 2 ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт и изложените в доклада мотиви представляват мотиви на ревизионния акт. Обосновано съдът е отхвърлил възражението за неправилно провеждане на ревизията по чл. 122 ДОПК. В хода на ревизията безспорно е установено, че от ревизираното лице не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството - предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Неоснователен е доводът на Драганова, че предвид правилата на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно Общата система на ДДС не следва да се определят пазарни цени за продадените имоти, а облагането следва да се извърши по реалните продажни цени, посочени в нотариалните актове. Видно от декларацията по чл. 41 ЗОДФЛ(отм.) за 2006 г. за извършените продажби са декларирани цени значително по-ниски от цените на придобиване на имотите, които са близки до данъчните оценки на обектите. След като не е водена счетоводна отчетност за извършваната икономическа дейност от Драганова законосъобразно в РА е прието, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за определяне на данъчната основа на извършените сделки по чл. 122, ал. 2 ДОПК, като по чл. 122, ал. 4 ДОПК в случаите на ал. 1 органът по приходите определя основата за облагане с данъци за съответния период. Основателно съдът е приел, че вариантът средни пазарни цени - II вариант от заключението за оценка на обектите се приближава най-близо до реалната цена на имотите, тъй като за сравнение са използвани реално осъществени сделки с подобни имоти, като е отчетена и степента на завършеност на обектите към момента на продажбата. Съдът е обсъдил подробно заключението на вещото лице и по отношение на другите изготвени от него варианти, като е изложил съображения защо от всички е предпочел II вариант на средни пазарни цени на обектите. Неоснователно е доводът за допуснато процесуално нарушение от съда, като не е поставил допълнителна задача на техническата експертиза относно степента на завършеност на обектите. По делото са приложение документи за въвеждане в експлоатация на сградите, които потвърждават извода на съда, че обектите са завършени през 2007 г., а през 2006 г. са били със степен на завършеност "груб строеж". Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото разноските следва да останат върху страните, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, I отделение,