Решение № 6617 от 5.7.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Хюсейн, гражданин на Бангладеш, подадена чрез процесуалния представител адв. М. Недков, срещу решение 2290/07.04.2022г., постановено по адм. дело 3001/2022г. на Административен съд София- град /АССГ/, с което е отхвърлена неговата жалба против заповед 5364з-383/01.03.2022г. на директора на дирекция Миграция -МВР, с която е продължено принудителното му настаняване в Специализиран дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ за срок от 6 месеца, считано от 02.03.2022г., но не по-късно от 02.09.2022г . С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдебното решение е издадено в противоречие на разпоредбата на чл.172а, ал.2 АПК, като съдът неправилно приел, че са налице основанията за продължаване срока на принудителното настаняване, защото липсват предвидените предпоставки в чл.44, ал.8 от Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/. Счита, че съдът е изложил мотиви във връзка с хипотезата на чл.44, ал. 6 ЗЧРБ, а не по релевантната за случая -чл.44, ал.8 ЗЧРБ. Намира, че не е възпрепятствал по никакъв начин дейността на компетентите органи по процедурата за връщане, а е налице забавяне на неговите документи,а и административният орган не е положил разумни усилия за изпълнение на наложената принудителна административна мярка /ПАМ/ ,освен че не е ангажирал доказателства за предприетите действия по нейното изпълнение. Настоява, че желанието му да не се връща доброволно в страната си не представлява отказ от съдействие. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция" при МВР, представляван от юрк. Пенева ,заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е изяснил релевантните факти и направил цялостен преглед на доказателствата по делото. Намира за правилни изводите на съда, че са налице обстоятелства, сочещи опасност от укриване на касатора по смисъла на § 1, т. 4в ЗЧРБ,т.к. в рамките на по-малко от една година е правил два опита незаконно да напусне България и не разполага с документи за самоличност или техни копия. Намира и че административният орган е обсъдил невъзможността спрямо Хюсейни да бъдат приложени алтернативно предвидените обезпечителни мерки в чл. 44, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. З от ЗЧРБ,както и наличието на опасност от укриване" съгласно чл. З, т. 7 от директива 2008/115/ЕО и §4 в от ДР ЗЧРБ. Предлага касационната жалба да бъде отхвърлена. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С атакуваното решение АССГ отхвърлил жалбата на Б. Хюсейн, [дата на раждане], гражданин на Бангладеш, срещу Заповед 5364з-383/01.03.2022г. на директора на дирекция Миграция , с която на основание чл.44, ал. 8 изр. трето от ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) с шест месеца, считано от 02.03.2022г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Приел, че със заповед рег. 5364з- 1736/01.09.2021г. на директора на дирекция Миграция МВР, на жалбоподателя е наложена ПАМ Връщане на основание чл.41, т.4 ЗЧРБ, която не е обжалвана. Със заповед 5364з-1737/01.09.2021г. е постановено принудителното настаняване на жалбоподателя, на основание чл. 44, ал.6, ал.8 и ал.10 от ЗЧРБ, която също не е обжалвана. Съобразил, че по отношение на чужденеца има постановен и влязъл в сила отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България по реда на ЗУБ. Приел, че с процесната Заповед 5364з-383/01.03.2022г. е продължено принудителното настаняване на жалбоподателя до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ. Обосновал довод, че заповедта е мотивирана с предложение от 01.09.2021г.- че въпреки положените усилия за извеждането на лицето, изпълнението на ПАМ ще продължи по-дълго поради това, че чужденецът отказва да съдейства на компетените органи. Установил-от проведената беседа с чужденеца, че заявил, че не желае да се завърне доброволно в страната по произход, отказал да попълни декларация за доброволно завръщане и декларирал отказ да съдейства на полицейските органи за изпълнение на наложената му ПАМ. Пред административния орган заявил, че не е женен, няма деца и иска да замине за Германия по икономически причини. Съдът установил, че принудителното му настаняване в СДВНЧ е след изтърпяване на две присъди лишаване от свобода в затвора-[населено място] и че не разполага с документи за самоличност или техни копия, т.е. че е налице хипотезата на чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ. Счел за доказано, че по отношение на чужденеца не е възможно прилагането на друга, по-лека принудителна мярка, и че не е отпаднала опасността от укриване или избягване/възпрепятстване на подготовката на връщането или на процеса по извеждане. Намерил, че липсват данни жалбоподателят да разполага със средства за издръжка, медицинска застраховка, със социална подкрепа, с място за живеене на територията на страната, за получаването на сигурна финансова подкрепа от близки и роднини, поради което е налице и второто основание по чл. 15, § 1, ал. 1, буква а) от Директива 2008/115/ЕО - опасност от укриване. В тази връзка съобразил, че жалбоподателят не е представил доказателства за самоличността си и копия на националните си документи за самоличност. По тези съображения отхвърлил жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Неоснователно е възражението на касатора, за нарушение на разпоредбата на чл. 172а, ал.2 АПК. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, АССГ е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователно е възражението, че обжалваното решение е неправилно, защото липсвали предпоставките на чл.44, ал.8 ЗЧРБ и са изложени ирелевантни за случая мотиви по чл.44, ал.6 ЗЧРБ. С оглед предмета на оспорената заповед, съдът правилно е издирил приложимия за случая закон и е изложил законосъобразни съображения по предмета на спора. Оспорваната заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 8 изр. 3 ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи / какъвто е настоящият случай/ или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Обжалваното решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в § 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. За да е законосъобразна заповедта за прилагане на принудителната мярка по чл. 44, ал. 8, изр. 3 от ЗЧРБ е необходимо наличието на една от двете предпоставки: 1.) липса на съдействие от страна на чуждия гражданин или 2.) забавяне при получаване на необходимите документи за връщане. От мотивите на оспорената заповед е видно наличието на тези предпоставки. Съобразено е изрично посоченото от Съда на Европейския съюз в делото Махди, че всяко решение относно продължаване на задържането на гражданин на трета страна и съответно относно наличието на фактическите обстоятелства, предвидени в член 15, параграф 6 от Директива 2008/115, трябва да бъде предшествано от нова проверка дали са налице материалноправните условия, въз основа на които е постановено първоначалното задържане" точка 61. Това изискване е във връзка с разпоредбата на член 15, параграф 4 от Директива 2008/115, че когато е ясно несъществуването на условията по параграф 1, задържането престава да бъде оправдано и лицето следва да бъде освободено. Това налага преди да пристъпи към проверка на предпоставките за продължаване на срока на принудителното задържане, съдът да провери съществува ли още 1.) опасност от укриване или 2.) гражданинът на третата страна избягва ли или възпрепятства ли процеса на извеждане, както и 3.) дали по отношение на него могат да се приложат други достатъчни, но по-леки мерки. В случая решаващият съд, противно на твърдяното в настоящата жалба, е извършил дължимата проверка по отношение на него - продължават ли да са налице предпоставките за първоначално прилагане на принудителната мярка "принудително настаняване в СДВНЧ" по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Съдът правилно е приел, че по отношение на касатора продължава да е налице опасност от укриване,а и по делото няма други доказателства, които да дават основание да се направи обоснован извод, че такава опасност вече не е налице, т.е. дължимата проверка е извършена и е законосъобразна. Съдът правилно е приел, че по отношение на касатора продължава да е налице и невъзможност да бъде приложена друга достатъчна, но по-лека мярка, тъй като той не разполага със средства за издръжка, място за живот, социална и финансова подкрепа, медицинска застраховка. Този извод също е съобразен с доказателствата по делото. Неоснователно е възражението на касатора, че админстративният орган не е положил разумни усилия за изпълнение на наложената ПАМ, както и че не е ангажирал доказателства за наличие на предприети действия по изпълнение на наложената ПАМ в рамките на допълнително определения срок на задържане. Съвкупната преценка на релевантната нормативна уредба сочи, че материалноправните предпоставки, при които е допустимо да бъде продължен срокът на принудителното задържане са: компетентните органи да са положили разумни усилия да осъществят извеждането, но въпреки това да е вероятно то да продължи по-дълго поради една от двете причини: 1.) липса на съдействие от страна на чуждия гражданин или 2.) забавяне при получаване на необходимите документи за връщане, като наред с това трябва да е налице и разумна възможност извеждането да бъде реално съществено. От доказателствата по делото е видно, че Б. Хюсейн няма валиден документ за завръщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на неговото извеждане, отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Предвид липсата на съдействие, е налице и забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за неговото извеждане. Затова и законосъобразно са упражнени правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ. Ангажирани са доказателства за действия по извеждане на чужденеца от страната, възпрепятствани от липсата на съдействие от страна на последния. Правилни са изводите на съда, че поведението на чужденеца изразява отказ за съдействие за изпълнение на приложената ПАМ от национален компетентен орган. Осъществена е предпоставката от хипотезата на чл. 44, ал. 8, изр. 2 ЗЧРБ не съдейства на компетентните органи за организиране на неговото извеждане, с оглед отказа на касатора да попълни необходимите документи за доброволно връщане в страната по произход, което фактически се явява пречка пред изпълнение на принудителната мярка връщане, което е причина извеждането да продължи по-дълго от очакваното. С цел да бъде установена самоличността му и евентуално да му бъдат издадени временни документи за връщане в страната на произход, административният орган е извършил необходимите действия. Тези факти сочат за правилно приложение на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, тъй като е налице липса на съдействие от чужденецът и забавяне при получаването на необходимата документация за извеждането му от Република България. Административният орган е установил и факти за наличие на опасност чужденецът да се укрие, предвид направените два опита да напусне незаконно територията на Република България, вследствие на което е изтърпял две присъди лишаване от свобода в затвора [населено място]. Както бе посочено по-горе,от проведената беседа с него е установено, че чужденецът е заявил, че има намерение да замине за Германия- по икономически причини. От тези факти се прави обосновано предположение, че целта на лицето е единствено преминаване през страната и установяването му в западна Европа. Съдът съобразил и нормата на §1, т.4в от ДР към ЗЧРБ, че "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Чужденецът няма валиден документ за самоличност, няма близки или каквато и да е социална среда, не притежава средства за издръжка, няма деклариран адрес, на който желае да пребивава. В производството не са представени доказателства за достатъчни средства, отговарящи на нормативно установения минимум,няма и финансови средства за парична гаранция, освен че липсват доказателства за осигурено жилище и финансова издръжка, т. е. доказателства за възможност за прилагане на алтернативни мерки на задържането чрез замяната му с други такива съгласно чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ. По изложените съображения в решението съдът не е допуснал твърдяните нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния закон и е обосновано, т.е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора ,на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба, своевременно претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция-за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, определен на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение