Решение № 7129 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2145/2021 г.

Решение № 7129 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2145/2021 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Митници" чрез процесуален представител ст. юриск. Н. К., срещу Решение № 938 от 20.11.2020 г., постановено по административно дело № 885/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик в частта, в която Агенцията е осъдена да изплати на ищеца А. П. обезщетение в размер на 150, 00 (сто и петдесет) лв. за причинени му имуществени вреди от отменено частично наказателно постановление (НП). Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), както и че платеният адвокатски хонорар не е вреда. Иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част и изцяло отхвърляне на исковата претенция като неоснователна. В случай на потвърдително решение, се претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответната страна – А. П., в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Представителят на Върховна административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Пазарджик е уважил частично – за 150, 00 (сто и петдесет) лв. ведно със законната лихва върху тях за периода от 05.08.2020 г. до окончателното заплащане на сумата предявения от А. П. от гр. Белово, иск с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени в резултат на направени разноски по заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н. а. дело № 701 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2019 г., в производството по което е частично отменено НП № 16 от 15.03.2019 г. на Директора на Териториална дирекция "Тракийска", гр. Пловдив към Агенция "Митници". Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сумата от 5, 00 (пет) лв., представляваща направените от последния разноски по производството пред първата инстанция. Съдът е отхвърлил исковите претенции на ищеца да бъде осъдена Агенция "Митници" да му заплати сумата за разликата от 150 (сто и петдесет)лева до пълния заявен от него размер от 300, 00 (триста) лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на извършени разноски по заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н. а. дело № 701/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в производството по което е частично потвърдено НП № 16 от 15.03.2019 г., както и обезщетение за забавено плащане на същата парична сума съразмерно на законната лихва за периода от подаване на исковата молба (05.08.2020 г.) до окончателното изплащане на тази сума. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че в производството по н. а. дело № 701 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2019 г. ищецът е бил представляван от адвокат К. К.. За оказване на необходимата правна помощ и защита в производството пред районния съд, между страните е сключен Договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 12345678 и бланков № 001171 от 04.06.2019 г. (л. 19 по н. а. дело № 701/19 по описа на Районен съд – Пазарджик), съгласно който страните са договорили възнаграждение в размер на 300, 00 (триста) лв. На екземпляра от този договор, представен в производството пред районния съд, не е отразено плащане на сумата от доверителя на пълномощника. Екземпляр от същия договор със същата номерация е представен в производството по административно дело № 885/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик (л. 36 от административно дело № 885/2020 по описа на Административен съд – Пазарджик), в който е отразено, че договореното възнаграждение от 300, 00 (триста) лв. е заплатено изцяло и в брой от П. на К. на 14.06.2019 г. Представена е и декларация от 26.10.2020 г., в която адв. К. заявява, че на 14.06.2019 г. е получил от А. П. сумата от 300, 00 (триста) лв., представляваща договорното възнаграждение за процесуално представителство по н. а. дело № 701/2019 г. В декларацията е посочено, че договорът за правна помощ е съставен преди явяване в съдебно заседание, но сумата е била заплатена по-късно, а именно на 14.06.2019 г., което обстоятелство е отразено в договора. Административен съд – Пазарджик, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната цялост, е приел от правна страна, че предявеният иск е частично основателен, като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт – частично отменено по съответния ред НП № 16 от 15.03.2019 г., издадено от директора на Териториална дирекция "Тракийска", гр. Пловдив към Агенция "Митници"; настъпването на вреда – в процеса по оспорване на НП А. П. фактически е заплатил сумата от 300, 00 (триста) лв., за да си осигури необходимата, квалифицирана правна помощ; налице е и причинна връзка между частично отменения като незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на НП. Съдът е съобразил, че само една част от НП е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. При това положение е приел, че, с оглед единствено на тази част от властническото волеизявление на административно наказващия орган, която е отменена като незаконосъобразна, за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди и в този смисъл заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по н. а. дело № 701 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019 г. е доказан по основание и в размер на 150, 00 (сто и петдесет) лв., представляващ половината от заплатеното адвокатско възнаграждение. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд, в обжалваната му част, е правилно и обосновано, като при постановяването на решението в обжалваната му част Административен съд – Пазарджик не е допуснал нарушение на материалния закон. Неоснователни са твърденията на касатора, че не е доказано настъпването на вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ, че липсва причинна връзка между издаденото НП и твърдените имуществени вреди и че разноските, направени в хода на съдебното производство не са пряка и непосредствена последица от административния акт, а последица от упражненото право на защита. Неоснователно е оплакването на касатора, че в случая не била налице хипотезата на чл. 203 АПК. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт (видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ), а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че НП не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателно правни последици, е правен резултат от административна дейност по осъществяване на една от формите на юридическа отговорност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. При преценката за правилността на решението на административния съд в обжалваната част, следва да бъдат съобразени освен точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни НП, действия и бездействия по налагане на административни наказания, са подсъдни на административните съдилища и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни НП, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въз основа на приетото в тълкувателните актове, които са задължителни за съдилищата, следва да се потвърди направения от първоинстанционния съд извод, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от постановено незаконосъобразно НП. В пряка причинна връзка с издаденото НП № 16 от 15.03.2019 г. на Директора на Териториална дирекция "Тракийска", гр. Пловдив към Агенция "Митници", отменено от съда като незаконосъобразно в частта, с която е наложено административно наказание глоба, ищецът е понесъл имуществена вреда, изразяваща се в направата на разноски за възнаграждение за адвокат. Доказателствата за заплащането на договорения адвокатски хонорар са представени в производството по ЗОДОВ ( втори екземпляр от адвокатското пълномощно и декларация от адвоката, че е получил договореното възнаграждение), но те не са оспорени от ответника, а и са във връзка и подкрепят съдържанието на договора за адвокатска защита и съдействие, представен още в производството по обжалването на наказателното постановление. Адвокатската защита е била необходима за обезпечаване на успешния изход на спора и не би била ангажирана, ако НП не беше издадено. Затова направените разноски за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Отчитайки критерия по чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, изискванията на чл. 18, ал. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и факта, че НП № 16 от 15.03.2019 г. на Директора на Териториална дирекция "Тракийска", гр. Пловдив към Агенция "Митници" е било отменено в частта, с която на А. П. е наложена глоба в размер на 2 711, 94 лв. (две хиляди седемстотин и единадесет лева и деветдесет и четири стотинки), Административен съд – Пазарджик правилно е приел, че искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за производството по н. а. дело № 701 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2019 г. е доказан по основание и е основателен в размер на 150, 00 (сто и петдесет) лв., която сума се явява половината от заплатеното адвокатско възнаграждение. Доказана и основателна се явява и акцесорната претенция на ищеца да се присъди обезщетение за забавено плащане на паричното задължение от 150, 00 лв. в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, т. е. 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, постановено по т. гр. д. № 3/2004 сочи, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. В конкретния случай, законната лихва следва да се присъди от датата, посочена в исковата молба. Ответникът в касаицонното производство не е заявил искане за присъждане на разноски за това производство, а искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно с оглед изхода на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение