Решение № 6898 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12376/2014 г.

Решение № 6898 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12376/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена прокурор при Окръжна прокуратура Плевен срещу решение № 364 от 3.07.2014 г. по административно дело № 276/2014 г. на Административен съд Плевен, с което е отменен отказа да се предостави достъп до обществена информация по заявление, подадено от Страхил Тодоров от гр. Плевен и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Ответникът по касационната жалба - Страхил Тодоров Тодоров, излага становище за неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от името на ОП Плевен, която е конституирана като ответника в производството пред първоинстанционния съд в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Правилно в обжалваната решение е прието, че актът е издаден от компетентния орган - задължен субект по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) - Окръжен прокурор на ОП Плевен. В случая същият действа в качеството му на административен орган, задължен по ЗДОИ да се произнася по заявления за достъп до обществена информация. Като такъв същият дължи произнасяне лично или чрез надлежно упълномощено лице, на което са делегирани права да предоставя информация по ЗДОИ. Обоснован и съответен на закона е изводът, че макар актът да не е постановен изрично във формата, предвидена в чл. 38 ЗДОИ - решение, доколкото в него се съдържат изискуемите се по чл. 36 ЗДОИ реквизити, това нарушение е несъществено и само по себе си не води до незаконосъобразност на акта. Правилно в решението е посочено, че отказът е постановен по нередовно заявление. Изискванията за неговата форма са посочени в разпоредбата на чл. 25 ЗДОИ, като разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от с. з изрично предвижда, че подадените по електронна поща искания също се считат за писмени. Макар в ЗДОИ да липсва задължение за подателя на искането да подпише същото, такова задължение е налице по силата на чл. 29, ал. 2, изр. първо, предл. последно АПК. При липсата на който и да е от реквизитите в заявлението административният орган е длъжен да укаже на подателя нередовността и да му даде възможност в тридневен срок да я отстрани. При неотстраняване преписката следва да бъде прекратена. По аналогичен начин е уредена процедурата за отстраняване на нередовности и в специалния закон - ЗДОИ. Правилно в обжалваната решение е прието, че постановеният отказ е незаконосъобразен. Съдът е изложил подробни и обосновани аргументи по всеки пункт от заявлението, като изводът му, че исканата информация е обществена такава, независимо дали от ответника по касация или от друг орган - в случая ВСС е правилен и съответен на закона. При това са законосъобразни и дадените указания, диференцирано по отделните искания на Тодоров. Допълнително следва да бъде посочено, че основанията за отказ да се предостави обществена информация са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, като в случая органът не е отразил в акта си наличие на нито една от тези хипотези. Този факт сам по себе си обуславя извод за незаконосъобразност на обжалвания пред АС Плевен отказ да се предостави исканата информация. Предвид изложеното настоящия състав намира, че обжалваното решение е правилно, а дадените указания на административния орган при новото произнасяне съответстват на законовите изисквания, предвид конкретната информация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение