Решение № 2575 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1782/2015 г.

Решение № 2575 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1782/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите срещу решение № 7171 от 25.11.2014 г., постановено по адм. дело № 5102/2014 г. по описа на Административния съд София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната в производството страна - Галина Митева Хаджийска, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение за един адвокат. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Намира същото за постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № 23-24/21.03.2014 г., издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), с която е прекратено служебното правоотношение на Галина Митева Хаджийска за длъжността началник отдел, с ранг V старши в отдел "Услуги за клиенти" към дирекция "Обслужване" - Кърджали, към ТД на НАП - Пловдив, считано от 24.03.2014 г. поради получаване на възможно най-ниската годишна оценка при оценяване изпълнението на длъжността за периода 01.01.2013 - 31.12.2013 г. При извършената служебната проверка за законосъобразност, решаващият съд констатира нарушения на условията и реда за оценяване, съставляващи съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон, както и несъответствие на заповедта с целта на закона. В разрез с изискванията на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), поставената окончателна годишна оценка не се обосновава от коментарите за изпълнението от междинната среща, от изложените мотиви по степен на реализация на целите от работния план и по показатели за компетентностите и не отговаря на изискванията за формирането й съгласно чл. 17 - 24 от същата. Поставената крайна оценка на служителката не кореспондира с резултатите от изпълнението на работния план, отчетени на проведената междинна среща, не съответства и със становище вх. № 66-21-55/13.02.2014 г. на директора на офис Кърджали до 14.08.2013 г., дадено във връзка с годишната оценка за 2013 г., в което се посочва, че към датата на междинната среща заложените в работния план цели се изпълняват съобразно определените срокове и изисквания за качество на много добро ниво. На база информацията, с която разполага, посочва че към 30.06.2013 г. е осигурена много добра информация за провеждане на кампания 2013 г., като всички декларации са приети и обработени в указаните срокове. При установено несъответствие и некоректно попълнени декларации, са предприемани действия по чл. 103 ДОПК. Във връзка с подобряване на дейностите в отдел УК е направено предложение до ЦУ на НАП да се постави маркер "член на ОК", което да доведе до облекчаване на работата по Д./ДОИС на членовете на осигурителни каси. Създадена е организация във връзка с въвеждане и работа с единната сметка. Счита, че поставените задачи в индивидуалния работен план са изпълнени и са постигнати поставените цели на административно звено. Горното становище не е коментирано в оценъчната дейност на контролиращия орган. Това противоречие между положителната междинна оценка и крайно негативната годишна оценка "неприемливо изпълнение" разколебава обосноваността на мотивите на тази крайна отрицателна оценка и сочи на провеждане на атестирането в нарушение на чл. 18 от НУРОИСДА. Решаващият съд намира за основателно и възражението, че едномесечният срок по чл. 107, ал. 2 ЗДСл не е спазен. Периодът, в който административният орган може да прекрати служебното правоотношение със служителя, получил най-ниската обща оценка при атестирането, тече от датата на получаване на оценката, което изискване в случая не е изпълнено. Формулярът за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността, във връзка с писменото възражение вх. № 95-00-13/07.02.2014 г., е подписан от контролиращия ръководител на 13.02.2014 г. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на осн. чл. 107, ал. 2 ЗДСл е издадена на 21.03.2014 г., като не е спазен едномесечния срок. С оглед изложеното, първоинстанционният съд установява, че при издаването на заповед № 23-34/21.03.2014 г. на изпълнителния директор на НАП са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречия с материалния закон, които обуславят незаконосъобразността й на основание чл. 146, т. 3, 4 и т. 5 АПК и като такава същата е отменена. Решението е правилно - липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба. Формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция. Настоящият състав намира за правилна преценката на първоинстанционния съд по отношение възражението на касатора за местна неподсъдност на спора. Законосъобразно е прието, че не е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК, в редакцията й с ДВ, брой 104/2013 г., доколкото териториалната структура на НАП, относима към настоящия случай, включва териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив, в рамките на която е обособен офис гр. Кърджали. Тези обстоятелства не покриват в пълнота законовата хипотеза, поради което правилно е прието, че не са били налице основания за изпращане на делото по подсъдност на Административен съд - гр. Кърджали. От събраните доказателства настоящият съдебен състав приема, че се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 5 ЗДСл, държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и показаните компетентности. Основна цел на системата за оценяване на изпълнението на държавните служители е да се подобри дейността на съответната администрация чрез ефективно управление на изпълнението на всеки отделен служител по отношение на постигането на целите, изпълнението на задълженията и развиването на личната компетентност. Друга важна задача на атестирането е да се определят нуждите от развитие на всеки служител и подобряване на професионалната му компетентност, както и да се създадат условия за справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие. За постигането на така регламентираните цели са създадени задължителни правила за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Съгласно чл. 3, ал. 2 от НУРОИСДА, процедурата по атестирането чрез ежегодно оценяване на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията. Оценяването на изпълнението на длъжността включва период от 1 януари до 31 декември на съответната година и се състои от следните етапи: изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; междинна среща и заключителна среща за определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността. Спорен от правна страна е въпроса относно провеждането на заключителна среща. Това е третият етап от атестирането съгласно разпоредбата на чл. 13 от НУРОИСДА, на която оценяващият ръководител и оценяваният обсъждат степента, в която са изпълнени целите на работния план; степента, в която са постигнатите изискванията към изпълнението на преките задължения; степента, в която оценяваният е показал компетентностите, необходими за ефективното изпълнение на заеманата длъжност и подходящите действия за обучение и развитие на служителя през следващия период. Оценка "Неприемливо изпълнение" се поставя на служител, който едновременно не е изпълнил преобладаващата част от задълженията си на нивото на изискванията за обем, качество и срокове и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение № 1. В този смисъл е грубо нарушен чл. 18, ал. 1 от Наредбата, тъй като оценяващият ръководител очевидно не е извършил оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а поставената оценка "Неприемливо изпълнение" не е мотивирана. Настоящият съдебен състав споделя и извода на решаващия съд, че така формулираните вътрешно противоречиви твърдения в атестационния формуляр нямат характер на изискуемите от чл. 76, ал. 7 ЗДСл мотиви. Изискванията на чл. 18 от НУРОИСДА са пряко свързани с правилото преценката да е направена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. Действително извън правомощията на съда е да проверява обективността на поставените оценки, но в рамките на предмета на съдебен контрол е спазването на закона при извършване на оценяването, част от които са и излагането на мотиви съобразно предписаните от закона критерии. В случая изложените мотиви са формални, вътрешно - противоречиви и взаимоотричащи се, поради което съдът намира, че не отговарят на изискванията на закона и са равнозначни на липса на мотиви. Допуснатите нарушения на НУРОИСДА опорочават изцяло изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 18 от НУРОИСДА и чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства. Следователно получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. от страна на органа по назначаването. Правилно първоинстанционният съд обосновава и извод относно съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на определения с разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл едномесечен срок за прекратяване на служебното правоотношение със служител, получил най-ниска оценка при атестирането, поради издаване на оспорения индивидуален административен акт след изтичането му. Установеният от законодателя едномесечен срок е обоснован от принципа на стабилитет - едно от основните начала, характеризиращо статута на държавния служител. Въвеждането на стабилитета като принцип на държавната служба е насочено към обезпечаване на нейното качествено и ефективно изпълнение. Принципът на стабилитета е една сериозна гаранция за държавния служител, съгласно която неговите функции не могат да бъдат необосновано прекратявани. Целта на закона се проявява преди всичко в нормативните разпоредби, обуславящи невъзможността служебното правоотношение на държавния служител да бъде прекратявано или едностранно изменяно, освен в случаите и по реда, предвидени в Закона за държавния служител. Изводите на АССГ за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон при оценяването, както и несъобразяване с основните принципи по чл. 4 и чл. 7 от АПК се явяват обосновани и в съответствие с цитираните по-горе разпоредби и сочат на незаконосъобразно приложение на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Приемайки, че обжалвания административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на НУРОИСДА, първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора по делото и заявеното от ответната страна искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски, такива следва да й бъдат присъдени със съдебното решение. Настоящият състав приема, че в полза на Хаджийска следва да бъдат присъдени реално направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 700 (седемстотин) лева, видно от приложеното по делото пълномощно с отбелязване, че договореното възнаграждение е изцяло платено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение