Решение № 125 от 12.05.2017 г. на ВКС по н. д. № 277/2017 г.

Решение № 125 от 12.05.2017 г. на ВКС по н. д. № 277/2017 г., II н. о., НК, докладчик председателят Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби от подсъдимите Р. Г. М., Р. М. М., Д. М. М. и Й. В. Б. чрез адвокатите им М. М., Д. М. и Е. П. против решение № 11 от 16.01.2017 г. по внохд№ 294/2016 г. по описа на Апелативен съд - гр. Варна.

Всички жалби и допълненията към тях се позовават на касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Аргументите са еднотипни и се свеждат до несъгласие с доказателствената и оценъчна дейност на съда, която се определя като противоречаща на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 1 от НПК. Изтъква се и липса на конкретни мотиви за всяко отделно престъпление и за всеки подсъдими, а наложените наказания се определят като явно несправедливи и несъответни на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства.

Изключение от общия контекст на жалбите прави тази на Р. М., в която се сочи и нарушение на чл. 55, ал. 3 от НПК. Подчертава се, че на подсъдимия не са предоставени преводи от обвинителния акт и съдебните актове по делото.

Обобщено, жалбоподателите настояват за ново разглеждане на делото или, алтернативно, за оправдаване или намаляване на наложените наказания.

В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимите и техните защитници поддържат жалбите. Р. М. заявява, че не е разбрал в какво е обвинен и за какво е осъден от двете предходни инстанции.

Прокурорът пледира жалбите да се оставят без уважение като неоснователни.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Варненският окръжен съд с присъда № 50 от 27.04.2016 г. по нохд № 1405/2015 г. признал подсъдимите за виновни в извършване в съучастие на престъпления по чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 198, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 3 от НК, поради което ги осъдил на лишаване от свобода, както следва:

• Р. М. - за срок от 9 години и 6 месеца при строг режим,

• Р. М. - за срок от 8 години и 6 месеца при строг режим

• Д. М. - за срок от 7 години и 6 месеца при строг режим и

• Й. Б. - за срок от 7 години и шест месеца при строг режим.

Съдът постановил Р. М. да изтърпи и наказанието 6 месеца лишаване от свобода, наложено му по нохд № 952/20111 г. от Районен съд - гр. Свиленград.

Апелативният съд в гр. Варна с решение № 11 от 16.01.2017 г. по внохд № 294/2016 г. потвърдил първоинстанционната присъда.

Касационният съдебен състав намира, че при разглеждане на делото по отношение на подсъдимия М. не е спазен чл. 55, ал. 3 от НПК, което представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.

Предходните инстанции са преценили, че обвиняемият не владее български език и са назначили преводач, който осъществил устен превод от и на арабски език. Те обаче не са изпълнили задължението да предоставят писмен превод на посочените в чл. 55, ал. 3 от НПК документи от съществено значение за упражняване на правото му на защита и за гарантиране на справедливо производство - обвинителен акт, определения за вземане на мярка за неотклонение, присъда на първата инстанция и решение на въззивната инстанция.

Първостепенният съд не е връчил на подсъдимия писмен превод на обвинителния акт и постановената присъда на разбираем от него език.

Въззивният съд не е съзрял допуснатите от предходната инстанция нарушения на чл. 55, ал. 3 от НПК и на свой ред ги задълбочил.

В съдебното заседание на 11.11.2016 г. пред апелативния съд, след разясняване на правото по чл. 395а от НПК на устен и писмен превод, подсъдимият изрично изявил желание да получи "решението в писмен вид". Това изявление не представлява отказ от право на превод на документи по чл. 395в от НПК или съгласие за замяна с устен превод или устно резюме по чл. 395а, ал. 3 от НПК. Напротив, то категорично изразява желанието на Р. М. да се възползва от правото на писмен превод и апелативният съд не е имал никакво основание да пренебрегне задължението си да го осигури.

Посочените нарушения на чл. 55, ал. 3 от НПК са отклонили съдебната фаза на наказателния процес от процесуалните стандарти за неговата справедливост, произтичащи от чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз, получили развитие чрез Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство, транспонирани в българското законодателство в чл. 55, ал. 3 и глава тридесета "а" от НПК (Вж. Решение № 229 от 25.11.2016 г. по н. д. 821/2016 г. на второ наказателно отделение на ВКС, докладчик съдия Тонева). Налице е отстранимо съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на постановените съдебни актове и нова процедура от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание пред първата инстанция. В този процес съдът следва да връчи на подсъдимия Р. М. писмен превод от обвинителния акт и стриктно спази императива на чл. 55, ал. 3 от НПК за предоставяне на писмени преводи на всички документи от съществено значение за защитата му.

Отмяната засягаи останалите жалбоподатели поради обвинението за съучастническа дейност с подсъдимия Р. М.

При този изход на делото е безпредметно обсъждането на останалите възражения на касаторите, тъй като те са базирани на резултати, получени в едно опорочено съдебно производство.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение