Решение № 7241 от 30.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. М. Василева, срещу Решение 1020/14.10.2022 г., постановено по адм. дело 185/2022 г. по описа на Административен съд София-област, с което по жалба на Нанси Груп 2008 ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22002320005812-091-001/25.06.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1966/23.12.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва реалността на получените от ревизираното дружество доставки, противно на мотивите на съда. Касаторът изтъква липсата на кадрова обезпеченост на част от доставчиците, както и допуснати нарушения във връзка с подаване на справки-декларации за съответните периоди. Доколкото счита, че правомерно е отказано право на данъчен кредит с ревизионния акт, аргументира законосъобразност и на определените допълнителни задължения по ЗКПО. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, а в условията на алтернативност счита, че приходната администрация не следва да заплаща такива на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Ответникът Нанси Груп 2008 ЕООД, чрез пълномощника адв. А. Тодорова, в подаден писмен отговор, поддържан и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-област е бил РА Р-22002320005812-091-001/25.06.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1966/23.12.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Нанси Груп 2008 ЕООД са установени задължения за корпоративен данък в размер на 217 547,24 лв. главница и 45 046,73 лв. лихви и за ДДС в размер на 453 680,18 лв. главница и 122 023,34 лв. лихви. В хода на ревизионното производство е установено, че Нанси Груп 2008 ЕООД осъществява товарен автомобилен транспорт. В частта по ЗДДС на дружеството е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от следните доставчици: МИП 2008 ЕООД, Три Лейлин ЕООД, Дижо Импорт Експорт ЕООД, Глобал Руфинг Систем ЕООД, ВГС Агро ООД, Айра 82 ЕООД, Строй КА ЕООД и Ем Енд Ем 2018 ЕООД, с предмет доставка на услуги и стоки части. Въз основа на извършени проверки в информационната система на НАП, е констатирано, че фактурите, издадени от МИП 2008 ЕОО, ГЛОБАЛ РУФИНГ СИСТЕМ ЕООД, АЙРА 82 ЕООД и ВГС АГРО ООД, не са включени в дневниците за продажбите и справки-декларациите по ЗДДС на доставчиците, както и че същите са с прекратена регистрация по ЗДДС при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Освен това е установено, че за проверявания период доставчиците МИП 2008 ЕООД, ТРИ ЛЕЙЛИН ЕООД, АЙРА 82 ЕООД и ДИЖО ИМПОРТ ЕКСПОРТ ЕООД не са разполагали с лица, назначени по трудови и извънтрудови правоотношения и не са били в състояние да изпълнят доставките на стоки и услуги, за които са издадени въпросните фактури. С оглед това и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит на дружеството. На второ място, на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от 56 броя доставчици. Подробно описание на фактурите се съдържа в таблица 2 на ревизионния акт. Основните доводи на приходните органи са, че включените в дневниците за покупки на ревизираното лице фактури не са включени в дневниците за продажби на вписаните във фактурите доставчици. Като правно основание, обосноваващо отказаното право на данъчен кредит, са посочени разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС. На трето място, по отношение на фактури, издадени от Бул Уеб ЕООД, Волво България ЕООД и Диймън Трейд ЕООД, е установено, че доставчиците не са регистрирани по ЗДДС, поради което не се следва право на данъчен кредит на Нанси Груп 2008 ЕООД на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Доколкото с ревизионния акт са определени допълнителни задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит, са определени и задължения за корпоративен данък след извършено увеличение на данъчния финансов резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните, като заключението е взето предвид от съда при формиране на решаващите изводи. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за материална незаконосъобразност на процесния ревизионен акт. При съобразяване на относимата правна уредба и с оглед представените доказателства, както и заключението по експертизата, решаващата инстанция е приела, че по отношение на Нанси Груп 2008 ЕООД са налице предвидените материалноправни предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Правилно решаващият съд е съобразил, че за да възникне право на данъчен кредит и да бъде надлежно упражнено, следва да са изпълнени предпоставките, предвидени в чл. 6 и чл. 9 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1. т. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 71, т. 1 от ЗДДС. По-конкретно, следва да е налице реална доставка на стока или услуга, за която лицето, претендиращо право на данъчен кредит, разполага с данъчен документ, съдържащ необходимите реквизити съгласно чл. 114 и 115 от ЗДДС, издаден доставчика, който следа да е регистрирано по ЗДДС лице, както и предметът на доставката да е използван в последващата икономическа дейност на задълженото лице. Настоящият съдебен състав, въз основа на съдържащите се по делото доказателства, намира за доказана реалността на получените доставки от МИП 2008 ЕООД, Три Лейлин ЕООД, Дижо Импорт Експорт ЕООД, Глобал Руфинг Систем ЕООД, ВГС Агро ООД, Айра 82 ЕООД, Строй КА ЕООД и Ем Енд Ем 2018 ЕООД. Както правилно е установил и административният съд, фактурите, издадени от посочените дружества, са надлежно осчетоводени в счетоводството на Нанси Груп 2008 ЕООД, като и сумите, дължими по тях са платени на доставчиците. В действителност, съдебната практика приема, че за правото на данъчен кредит не е достатъчно притежание на данъчния документ, разплащане по него и осчетоводяването на стопанските операции. В конкретния случай обаче са представени множество документи, обосноваващи извод за действителното извършване на доставките на услуги и стоки, както и за последващата им реализация във връзка с икономическата дейност на дружеството. По-конкретно, по отношение на МИП 2008 ЕООД е представен спедиторски договор, сключен между дружествата, съгласно който доставчикът се задължава да извършва спедиторски услуги срещу съответно заплащане. Към всяка една от издадените фактури за извършени доставки е приложен заявка договор за извършване на транспортна услуга, както и доказателства за извършените плащания. От представените счетоводни документи се установява, че получените доставки по спорните фактури са използвани от ревизираното дружество за извършване на последващи облагаеми доставки. Относно получените доставки на стоки части за товарен автомобил от ТРИ ЛЕЙЛИН ЕООД, са представени освен фактури, в които подробно са описани по вид и количество различните автомобилни части, и фискални бонове, удостоверяващи плащането на въпросните стоки от ревизираното дружество към доставчика. Като доказателства за реалността на доставките са представени и стокови разписки, от които може да се направи извод, че частите са предадени във владение на служител на Нанси Груп 2008ЕООД, като е доказано действителното прехвърляне на собствеността върху тях. Аналогичен извод за реалност на фактурираните доставки следва и по отношение на ДИЖО ИМПОРТ ЕКСПОРТ ЕООД и на ВСГ АГРО ЕООД, тъй като от страна на ревизираното дружество са представени фактури, ведно с опис към фактурите, фискални бонове за плащане на доставените стоки, пътни листове за транспортирането на стоките и стокови разписки. На следващо място, доказана е реалността на доставените от ГЛОБАЛ РУФИНГ СИСТЕМ ЕООД услуги, състоящи се в изработване на покривала за автомобили, като по делото се съдържат заявки по договор, проект за изработка и монтаж на покривала за товарни автомобили и стокови разписки. Установява се също, че получените услуги действително са били използвани при извършване на последващи облагаеми доставки от страна на ревизираното дружество. Достатъчно и убедителни доказателства са налични и по отношение на Айра 82 ЕООД, Строй КА ЕООД и Ем Енд Ем 2018 ЕООД, както правилно е приел и административният съд. В тази връзка и с оглед изложените твърдения за липса на реалност по отношение на тази първа група доставчици поради липса на кадрова обезпеченост, следва да бъде съобразена практиката на СЕС, според която тълкуването на Директива 112/2006/ЕО не допуска добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик. Съгласно тълкуването на СЕС липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика не е основание за отказ на субективното право на данъчен кредит, когато е доказана реалността на преките доставки, както е в случая. В съответствие с принципа на национална процесуална автономия, в компетентността на националната юрисдикция е да извърши тази преценка съобразно националните правила за доказване, което е сторено от първоинстанционния съд (решение на СЕС по дело С-285/11). Все в тази насока, при липса на твърдения за данъчна измама и при доказана реалност на процесните доставки, незаконосъобразно с ревизионния акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, подробно изброени в таблица 2 от РА. Мотивите на приходните органи се свеждат до това, че не се установява доставчиците да са включили фактурите в справки-декларациите си за съответните периоди. Съгласно трайната практика на СЕС и ВАС добросъвестният получател по облагаеми доставки не може да бъде санкциониран с непризнаване право на данъчен кредит само на основание неизправност при предходен по веригата доставчик, поради което правилно ревизионният акт е отменен и в тази му част. На следващо място, правилно съдът е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен и в частта, с която на Нанси Груп 2008ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от Бул Уеб ЕООД, Волво България ЕООД и Диймън Трейд ЕООД с мотив, че дружествата не са регистрирани по ЗДДС. Съгласно т. 1 от диспозитива на Решение на СЕС по дело С-438/09 член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2006/18/ЕО на Съвета от 14 февруари 2006 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчно задълженото лице има право на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен за доставки на услуги, предоставени му от друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано за целите на този данък, когато фактурите за тези доставки съдържат цялата изискуема информация по посочения член 22, параграф 3, буква б), и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на издателя на фактурите и на естеството на предоставените услуги. Съгласно т. 2 от диспозитива на решението член 17, параграф 6 от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2006/18, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен от данъчно задължено лице на друго данъчно задължено лице, доставчик на услуги, когато последното не е регистрирано за целите на този данък. В конкретния случай ревизираното дружество разполага с фактури, съдържащи необходимата информация, като от страна на приходните органи липсват твърдения за наличие на данъчна измама, за която лицето е знаело или е било длъжно да знае, като не са установени и обективни данни в този смисъл, поради което липсата на регистрация на доставчика по ЗДДС не може да е самостоятелно основание за отказ на претендираното от получателя данъчно предимство, в който смисъл са мотивите на цитираната практика. Доколкото реалността на процесните доставки е доказана, не е налице посоченото в ревизионния акт основание за увеличение на данъчния финансов резултат на дружеството, поради което правилно съдът е отменил акта в частта, с която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Относно възражението на касатора за присъдените в полза на дружеството разноски за първоинстанционното производство, в случай на несъгласие е следвало да упражни правата си по реда на чл. 248 от ГПК пред съда, произнесъл се по разпределението на разноските. С оглед изложеното до момента, решението, с което административният съд е отменил ревизионния акт, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По разноските: Въпреки изхода от спора, в полза на ответника по касация не се следват разноски. В представен договор за правна защита и съдействие (л. 44) е посочено, че договореното възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС е в размер на 23 000 лв., платими по банков път. Представен е и списък на сторените разноски по чл. 80 от ГПК (л. 45), в който е отразено, че адвокатският хонорар е заплатен, но не е представено банково извлечение или друг документ, удостоверяващ заплащането. При липса на доказателства за реалното заплащане на сторените разноски, такива не следва да бъдат присъждани в полза на страната. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,