Решение № 12898 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5333/2014 г.

Решение № 12898 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5333/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Ангел Павлов Пехливанов, чрез процесуалния му представител, срещу съдебно решение № 316 от 7.03.2014 г. постановено по адм. дело № 2631 по описа за 2013 г. на Административен съд - Бургас. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно. Излага, че съдът е следвало да отмени обжалваното решение за отказ. На основание посочената в мотивите на решението инструкция е следвало да бъде извършено възстановяване на автентичния номер на автомобила и след това исканата от него пререгистрация. Вместо това пререгистрация му е отказана, без инструкцията да бъде приложена. Прави искане към съда решението да бъде отменено. Ответникът - Началникът на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Ангел Павлов Пехливанов против решение № РК-14633 от 16.08.2013 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Бургас. За да постанови решението си, съдът е приел за установено от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба на МПС от 30.10.2010 г. Пехливанов е закупил МПС, вид - товарен, марка "Фолксваген Кади 1,9 ТДИ", шаси № WV1ZZZ9UZVT002033, двигател - АЕУ 046406, рег. № Е7145ВХ, цвят - светло син. Със заявление № 100769029446 от 23.11.2010 г. е поискал да се извърши промяна на регистрацията на превозното средство, изразяваща се в зачисляване в региона и промяна на собственост. Въз основа на докладна записка от 25.11.2010 г., писмо с рег. № А-16926 от 12.09.2011 г. от началник отдел "Интерпол и ММО", протокол 11-204, с рег. № 204 от 10.08.2011 г. и протокол 12-59, с рег. № 59 от 26.03.2012 г. за извършени трасологични експертизи, е установено, че оригиналния номер на рамата е изрязан и липсва, ведно с част от детайла на който се щанцова, като на негово място е присаден друг такъв детайл със заводски щампован номер. По неистинска "евротабела" е отчетен същият щампован номер на рамата. Установено е, че номера на рамата на автомобила, поставена от завода производител, е била WV2ZZZ9KZVR526908. Автомобилът е бил регистриран в Германия до 9.07.2009 г. и той и регистрационните номера не са обявени за издирване на територията на Германия. С решение № РК-14633 от 16.08.2013 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Бургас, на основание чл. 143, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 5, ал. 1 от Наредба 1-45 за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, е отказана исканата от Ангел Павлов Пехливанов пререгистрация, тъй като не се легитимира като собственик и не представя оригиналните документи на лек автомобил "Фолксваген", модел "Кади 1,9 ТДИ", с автентичен номер на рама WV2ZZZ9KZVR526908. При така установената фактическа обстановка, съдът е счел, че безспорно установеното поправяне на идентификационния номер на рамата, което не се оспорва от жалбоподателя, е основание по чл. 143, ал. 3 от ЗДвП да не се извършва пререгистрация на автомобила. Изложил е, че фактът, че е установен действителния номер на рамата, няма за последица автоматичното извършване на пререгистрация. Тя може да бъде извършена едва след като бъде възстановен автентичния номер на рамата поставен от производителя, по ред, определен от министъра на вътрешните работи с Инструкция № I-185 от 6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство (Инструкцията). Решението е правилно. Задължение на административния орган е да установи осъществени ли са визираните в правната норма факти, с които същата свързва последицата на отказ за регистрация на МПС. В случая обжалваният отказ е обоснован с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Досежно процесния автомобил е установено, че има интервенция върху на идентификационния номер на производителя - оригиналния номер на рамата на автомобила е изрязан и липсва, ведно с част от детайла на който се щанцова, като на негово място е присаден друг такъв детайл със заводски щампован номер. В хода на административното производство е открит автентичният идентификационен номер на автомобила. Тази констатация обаче не означава, че следва задължително превозното средство да се регистрира. За да се извърши регистрация е необходимо идентификационният номер да се установи по смисъла на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП. Това става чрез процедурата предвидена в издадената на основание посочения чл. Инструкция № I-185 от 6.12.2002 г. Тази процедура е самостоятелно административно производство, което започва по молба на заинтересованото лице, като идентификационен номер на ППС подлежи на възстановяване в изчерпателно определените в разпоредбата на чл. 4 от Инструкцията хипотези. Производството приключва със заповед на директора на СДВР или съответната ОД на МВР (чл. 8 от Инструкцията), която е предпоставка за извършване на действията по чл. 11 от Инструкцията и нанасяне на идентификационния номер на автомобила. Провеждането на това производство е субективно право, чието упражняване зависи от преценката на носителя му. В настоящия случай по делото не са налице твърдения и доказателства за иницииране и приключване на посоченото административно производство, преди издаването на решението за отказ от регистрация. Предвид това настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице основания оспорената заповед да бъде отменена и е отхвърлил жалбата на Пехливанов. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,