Решение № 13589 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9025/2015 г.

Решение № 13589 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9025/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационните жалби на М. Т. В., чрез пълномощника му адв. Алдинова и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Я., срещу решение № 75 от 07.07.2015 г., постановено по адм. дело № 80/2015 г. по описа на Административен съд Я.. М. Т. В. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него против ОД на МВР Я. иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск изцяло и му се присъдят сторените по делото разноски. ОД на МВР Я. обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният от В. против дирекцията иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди с доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в тази част, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявения иск се отхвърли. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, в законоустановения срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение Административен съд Я. е осъдил ОД на МВР Я. да заплати на М. В. сума в размер на 344.62 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.11.2014 г. до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за повторно химическо изследване и адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по наказателно административен характер дело на Ямболския районен съд и е отхвърлил като неоснователен предявеният от В. обективно съединен иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление на ВНД зам. директор на ОД на МВР Я.. За да постанови този резултат административният съд е приел, че по предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди са установени кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, доказани са по делото реално причинени вреди, които произтичат пряко и непосредствено от отмяната на наказателното постановление. По отношение на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди съдът е приел, че не е налице причинна връзка между отменения акт и твърдяните за причинени от него вреди. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Предявените пред съда обективно съединени искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. С. Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Неправилно е прието в обжалваното решение, че в случая е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат. В представеният в това производство договор между адвоката и клиента е договорено възнаграждение за осъществяване на правна защита и съдействие в размер на 300 лева, платим в посочен в него срок, което плащане не е доказано в това производство. Представянето на разписка за получена сума във връзка с изпълнение на сключения договор извън рамките на производството, в което е осъществена договорената правна помощ, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Идентично е положението и с претенцията за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разноски за извършване на повторна кръвна проба. Такива разноски са направени, но след приключване на съдебното производство по обжалване на акта, от чиято отмяна се претендират вредите. Като е приел обратното, че са установени по делото причинени имуществени вреди в пряка причинна връзка с отменения акт съдът е постановил решението си в нарушение на закона, което налага отмяната му в тази част и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск за причинени имуществени вреди се отхвърли като неоснователен. Правилен е извода в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, основани на отнето свидетелство за правоуправление. Както правилно е прието от първоинстанционния съд, свидетелството за правоуправление на ищеца не е отнето с отмененото наказателно постановление, от чиято отмяна да произтича и неправомерността му, съответно да се извърши преценка за причинени вреди. Свидетелството е иззето при съставяне на акта за установяване на административно нарушение като доказателство, от датата на което изземване тече наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" съгласно чл. 190, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Но отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство, на което обстоятелство се основава предявения иск, не е сторено с отмененото наказателно постановление а с постановената на основание чл. 171, ал. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Тази заповед не е оспорена и е влязла в сила. Като е приел при установеното по делото, че твърдяните вреди не произтичат, не са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление правилно с обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди като неоснователен. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати твърдяните в касационната жалба на ОД на МВР Я. нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на касационния жалбоподател не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство, развило се пред първоинстанционния съд. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е осъдена ОД на МВР Я. да заплати на М. Т. В. сума в размер на 344.62 лева, ведно със законната лихва върху нея, като обезщетение за причинени имуществени вреди, както и разноски по делото, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявения иск се отхвърли. В останалата му част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно, тъй като не се установява по делото такива реално да са направени от тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение