Решение № 252 от 3.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4349/2007 г.

Решение № 252 от 3.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4349/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на И. Л. П. от с. А., област Велико Търново, срещу решение от 9.05.2007 г. по гр. д. № 1023/2006 г. на окръжен съд - Велико Търново в частта, с която е оставено в сила решение № 236 от 20.07.2006 г. по гр. д. № 378/2005 г. на Свищовския районен съд. С него е отхвърлен иска му за прогласяване нищожност на договор за заем от 1.06.2000 г., предявен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в хипотезата на противоречие на закона и добрите нрави, а е уважен частично иск на В. з. к. асоциация на частните стопани /ВЗКАЧС/ "У", с. О. могила, срещу касатора, за заплащане на сумата 1823, 56 лева, съставляваща наказателна лихва за забава по договор за заем. В касационната жалба се поддържат оплаквания за нищожност и неправилност на съдебния акт, последната поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "а" и "в" ГПК. Според касатора решението е нищожно, тъй като срокът за касационно обжалване неправилно е определен от въззивния съд на 14 дни, както и поради това, че делото е разгледано от граждански, а не от търговски съд. По съществото на спора поддържа, че сключения договор за заем по естеството си е договор за банков кредит по Търговския закон, а той е нищожен поради прекомерност на уговорената лихва и на неустойката за забава. Излага доводи. Ответникът В. з. к. асоциация на частните стопани /ВЗКАЧС/ "У", с. О. могила, община С., "У", с. О. могила, община С., оспорва жалбата с писмено възражение и моли да се остави в сила въззивното решение по съображения, изложени в него. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима както по обуславящия иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, така и в уважената част по паричния иск, който е обусловен от изхода на спора по него. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответника и данните по делото, намира следното: За да остави в сила първоинстанционното решение № 236 от 20.07.2006 г. по гр. д. № 378/2005 г. на Свищовския районен съд, с което е отхвърлен иск на И. Л. П. от с. А., област Велико Търново срещу В. з. к. асоциация на частните стопани /ВЗКАЧС/ "У", с. О. могила, община С., за прогласяване нищожност на договор за заем от 1.06.2000 г., предявен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в хипотезите на противоречие на закона и добрите нрави, съставът на въззивния съд е приел, че уговорените в договора възнаградителна и наказателна лихва, втората по естеството си неустойка за забава, са валидно определени от договарящите. Страните разполагат с договорна свобода при определяне размера на лихвите, както и на начина на плащане на неустойката - еднократно или периодично. С оглед на това са присъдили съответна сума, като са съобразили нейния размер с установено в заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Решението е валидно и правилно. Доводите за нищожност на решението не могат да се споделят, тъй като нито погрешното посочване на срока за касационно обжалване (в случая той правилно е определен от въззивния съд на 30 дни), нито разглеждането на делото от граждански или търговски съд (такова деление на съдилищата в Р България няма), могат да имат за последица нищожност на съдебното решение. Разглеждането на спора е от правораздавателната компетентност на общите съдилища в страната и те са изпълнили задължението си да отговорят със съдебен акт на предмета на сезирането. Жалбата е неоснователна и по съществото на спора. Доводите за нищожност на договора за заем, поради прекомерност на уговорената възнаградителна и наказателна лихви, не намират подкрепа в данните по делото. Първата е определена като текущ годишен лихвен процент (ТГЛП), който съставлява основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ за съответния период + надбавка от 7%, а втората - като ТГЛП, завишен с 20%. На доводите за правната квалификация на договора и за възможността ответната кооперация да отпуска заемни средства /кредити/ без лиценз, предоставени му безвъзмездно от К. на Е. съюз, вече е даден законосъобразен отговор, който е съобразен с действащото към момента на сключване на договора нормативна уредба (§ 17 ПЗР от Закона за банките (отм.) и не се нуждае от приповтаряне. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на трето г. о.