Решение № 12532 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6238/2009 г.

Решение № 12532 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6238/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Бранко Душков Сотиров от гр. Русе срещу решение № 398 от 16.03.2009 г., постановено по адм. дело № 3130 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 180800292 от 9.09.2008 г., на ТД на НАП-Русе, потвърден с решение № 642-А от 11.11.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения за 2006 и 2007 г. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи и иска да се отмени обжалваното решение като му се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е бил РА № 180800292 от 9.09.2008 г., на ТД на НАП-Русе, потвърден с решение № 642-А от 11.11.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения за 2006 и 2007 г. съответно на основание чл. 35 от ЗОДФЛ и по ЗДДФЛ. За да отхвърли жалбата съда е приел, че на облагане подлежат доходите от всички източници, придобити от данъчно-задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закона В случая е приел, че касатора е наемодател по договор за наем като наема е бил плащан по договор за цесия, а за цесионера съгласно чл. 13, ал. 1, т. 17 от ЗДДФЛ тези доходи били необлагаеми, но тъй като с тези суми от наема той се е разпоредил с оглед заплащане от тях на издръжка на ненавършили пълнолетие деца, то сумата от наема се явява доход за наемодателя и върху него се следва данък. Решението е правилно и няма допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Съвсем точно и обосновано съда е определил спорния по делото въпрос, анализирал и е достигнал до законосъобразни изводи. Всички данни по делото са правилно преценени и доводите в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Надлежно е установено, че касатора е сключил договор за наем на магазин с наемна цена 300 евро месечно със срок за десет години, считано от 1.01.2003 г. С договор за прехвърляне на вземане, лицето е прехвърлило вземането си на 30.12.2005 г. на Моника Койчева в качеството й на законен представител на малолетните деца на жалбоподателя. През 2007 г. е променен само размера на наема на 600 евро месечно. Няма спор нито за плащане на сумите, нито за получаването им законния представител, а е за това дали лицето, прехвърлило вземането дължи наем с оглед изричните разпоредби за 2006 г. на ЗОДФЛ и за 2007 г. на ЗДДФЛ, че върху суми, получавани като наем от лицата се дължи данък. Не се споделя твърдението на касатора, че след като сумата е получавана като доход на друго лице, а не от него, не следва да бъде облаган с данък, още повече, че тези лица са освободени от заплащането на такъв по чл. 13, ал. 1, т. 17 от ЗДДФЛ. За да даде издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца, същият като титуляр и собственик на имота, отдаван под наем, по договора следва да получи именно наема като доход по този договор, независимо, че получаването на вземането е прехвърлено. Следователно правилни са подробните изводи на съда за дължимост на посочените суми за 2006 и 2007 г., които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение