Решение № 10384 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1608/2013 г.

Решение № 10384 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1608/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Здравко Николов Чилингиров, жив. в гр. Царево, срещу заповед рег. № К-13981/20.12.2012 г., издадена от министъра на вътрешните работи. Жалбоподателят поддържа чрез процесуален представител, че оспорената заповед е материалноправно незаконосъобразна, иска отмяната й ведно със законните последици - възстановяване на служебното правоотношение, присъждане на разноските по делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител иска отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Инспектор Здравко Николов Чилингиров е държавен служител в МВР, разследващ полицай в РУ в Областна дирекция на МВР - Бургас, при отдел "Досъдебно производство", категория Г - III степен, до връчване на оспорената заповед. В мотивите й е посочено, че на 16.10.2012 г. около 17.40 ч., инспектор Здравко Чилингиров, управлявайки личния си автомобил "Фолксваген голф" по второстепенен път от с. Изгрев към гр. Царево е допуснал пътно-транспортно произшествие и е отказал да се подчини на разпореждане на служител на КАТ, за да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, както и да даде кръвна проба за извършване на химически анализ за наличие на алкохол в кръвта в спешния кабинет на Филиал за спешна медицинска помощ - Царево и последващ медицински преглед в Многопрофилна болница за активно лечение - Бургас и постъпката му е станала достояние на граждани и служители в МВР и болничните заведения, с което виновно е нарушил т. 17, б. "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Деянието съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за министерство на вътрешните работи /ППЗМВР/, тъй като е несъвместимо с етичните правила на държавните служители в МВР и с него се уронва престижа на службата, поради което е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратено служебното правоотношение в МВР на жалбоподателя. Видно от събраните в дисциплинарната преписка доказателства - обясненията на Здравко Чилингиров, докладните записки от Николай Николов /л. 55 от адм. преписка/ и Дико Диков, сведение от Иван Панайотов, на посоченото място и време, жалбоподателят е претърпял ПТП докато е управлявал собствения си автомобил, като загубил контрол над него и излязъл от пътя и се преобърнал на таван. Пристигналите на местопроизшествието полицаи - контролни органи Николай Николов и Георги Панайотов и лекарят Янко Тодоров извадили жалбоподателя от автомобила, констатирали, че видимо има порезна рана на лицето, и се уверили че жалбоподателят ще бъде транспортиран до спешния център, където на Чилингиров била оказана първа помощ и той отказал да даде кръв за проба, за което същия собственоръчно се е подписал в журнала за амбулаторни прегледи на ФСМП /л. 58/ от съдебното производство. Същият не е оспорил завереното копие от листа в амбулаторния журнал, както и удостоверителното писмо /л. 56/ от ЦСМП - Бургас относно същото обстоятелство, както и че именно така удостоверения му отказ е причина да не му бъде издаде протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. този факт се потвърждава и от сведението от д-р Янко Тодоров /л. 81 от адм. преписка/. Уведомени за отказа му даде кръв полицаите Николай Николов и Георги Панайтов отишли до спешния медицински център /около 20 минути след посещението на мястото на ПТП/, където Николов в присъствието на Г. Панайтов, полицай Живко Михайлов, полицай Георги Момчилов поканил Чилингиров да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство - Дрегер 7410 + с фабричен № 0006, но той отказал. Отказът за изпробване с техническо средство се установява от сведенията на Георги Панайотов, докладната записка на Николай Николов, докладната записка на Дико Диков. Така установените правнорелевантни факти не се опровергават от показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели Борис Чилингиров - брат на жалбоподателя, предупреден за възможността да откаже да даде показания на основание чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и изявил желание да свидетелства и Димо Костадинов, според които след ПТП жалбоподателят е имал рана на лицето, бил е адекватен и е бил в спешния център за оказване на медицинска помощ, след което е откаран в болницата в Бургас. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 228, т. 1 от ЗМВР - министърът на вътрешните работи, който е и образувал дисциплинарното производство в съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР със заповед от 29.10.2012 г., с която жалбоподателят е запознат срещу подпис на 07.11.2012 г. и с нея са му разяснени правата му в дисциплинарното производство. Назначената комисия със заповед на министъра е събрала доказателства и изготвила обобщена справка от 28.11.2012 г., доведена до знанието на Чилингиров срещу подпис на 29.11.2012 г. и становище на 30.11.2012 г. за ангажиране на дисциплинарна отговорност, с които дисциплинарно наказващият орган е запознат на 20.12.2012 г. Същият е запознат и с протокол за отказа за даване на писмени обяснения от 30.11.2012 г., както и с обясненията на жалбоподателя от 07.11.2012 г. Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити. Дисциплинарно-наказващият орган е спазил и сроковете по чл. 225, ал. 1 и 2 от ЗМВР, като е издала заповедта на 20.12. Обжалвана заповед е в изискуемата от закона форма. От така установените факти, че Чилингиров е осъществил от обективна и субективна страна състава на дисциплинарното нарушение, описано в оспорената заповед, като след управление на МПС и причинено от него ПТП не се е подчинил на разпорежданията на контролните органи относно установяване дали е употребил алкохол, като е отказал изследване с техническо средство и даване на кръвна проба в нарушение на разпоредбата на т. 17 буква "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, според който държавният служител, в качеството си на участник в пътното движение, се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяването на управлението на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Отказът за изпробване с техническо средство е установено от цитираните по- горе сведения на контролния орган, предложил проверка с Дрегер и цитираните полицаи - очевидци. Отказът за даване на кръвна проба се установява от собственоръчното отбелязване в журнала, сведенията на присъствалия лекар и удостоверителното писмо на ЦСМП. Настоящият съдебен състав не възприема тезата на процесуалния представител на жалбоподателя, че отказът за даване на кръв може да се установи валидно само с медицинския протокол по чл. 10 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Изискуемата от чл. 11, ал. 4 от Наредбата писмена форма за удостоверяване на отказа с подпис на отказалия и/или свидетел е спазена, като фактът, че това писмено отразяване не е в протокол за медицинско изследване, а в амбулаторния журнал, не води до невалидност на едностранното волеизявление на Чилингиров или заличаване на правните му последици. Съдът намира, че неизпълнението на разпорежданията е виновно, не са налице обстоятелства, изключващи вината, твърдени от процесуалния представител, тъй като независимо от раната на лицето и съмненията за счупени ребра, жалбоподателят е бил адекватен /видно от показанията и на брат му/, в съзнание, раната на брадата не е представлявала според контролиращите органи пречка за тестване с техническо средство, същият не е пробвал, за да твърди обективна невъзможност, а вземането на кръв по никакъв начин не би застрашило здравето или живота му. Изложените възражения от жалбоподателя в жалбата срещу съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление нямат отношение към настоящето производство, чийто предмет е оспорена заповед на министъра. Извършеното от жалбоподателя деяние - виновно неспазване на правило на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Същото е уронило престижа на службата по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР вр. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, ставайки достояние на множество полицаи, дали сведения и докладни записки в дисциплинарното производство, както и на медицинския персонал, присъствал на отказа на жалбоподателя да даде кръв, поради което правилно е квалифицирано като "тежко нарушение на служебната дисциплина". За същото съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР вр. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение", което от своя страна е и основание за прекратяване на служебното правоотношение. Настоящият съдебен състав не споделя разбирането на други тричленни съдебни състави на ВАС, че разпоредбата на т. 17 б."в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР противоречи на нормативен акт от по-висока степен - чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Последният текст не прогласява субективно право на водач на МПС да откаже проверка с техническо средство или да изпълни медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта, както приемат тези съдебни състави, а представлява състав на административно нарушение, чието изпълнително деяние се състои в описаните по-горе действия и е противоправно и наказуемо, видно от санкцията предвидена в същия текст и дефиницията на административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН. Няма пречка едно и също деяние да осъществява едновременно състава на дисциплинарно и административно нарушение. С оглед на горното оспорената заповед е издадена от компетентния орган; при спазване на административнопроизводствените правила; в предвидената от закона форма; в съответствие с приложимото материално право и целта на закона, оспорването следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото на МВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, платимо от жалбоподателя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, като няма възможност за присъждане на разноски на жалбоподателя. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение