Решение № 44 от 5.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 34/2013 г.

Решение № 44 от 5.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 34/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Л. С. Г., Д. С. Г. и С. С. Г. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 10.01.2011 г. по гр. д. № 5791/10 г. на Софийския градски съд, IIг състав. Молителите поддържат, че като наследници по закон на починалия в хода на процеса пред възззивния съд С. Д. Г. не са били конституирани като страни и не са били призовани за участие в делото, поради което искат същото да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът по молбата [фирма], [населено място] счита молбата за процесуално недопустима като просрочена, евентуално за неоснователна. Ответникът Столична община счита същата за неоснователна, а ответницата П. Д. Г. не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на II г. о., след като прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното: С посоченото решение Софийският градски съд, действайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решение № I-32-15 от 4.03.10 г. по гр. д. № 23851/07 г. на Софийския районен съд, 32 с-в, с което са отхвърлени предявените от С. Д. Г. и П. Д. Г. искове по чл. 108 ЗС срещу [фирма] за предаване владението на реална част от имот пл. № 1068 по плана на [населено място], В. с площ от 920 кв. м. като е прието, че ищците не се легитимират като собственици на претендирания имот. От представените с молбата за отмяна писмени доказателства е видно, че ищецът в първоинстанционното производство и въззивник С. Д. Г. е починал на 5.06.2010 г. и е оставил за свои наследници по закон тримата молители. Същите не са били конституирани като страни и не са били призовани за проведеното пред въззивния съд единствено съдебно заседание на 1.12.10 г., на което е даден ход на устните състезания. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по вследствие на нарушаване на съответните правила тя е била лишена от възможност да участва в делото. В случая молителите, като наследници на починалата в хода въззивното производство страна (въззивник) С. Д. Г., не са били призовани за насроченото пред СГС единствено съдебно заседание, поради което посоченото основание за отмяна на влязлото в сила решение е налице. Доводите на ответника [фирма], че подадената на 5.03.12 г. молба за отмяна е просрочена, тъй като въззивното решение не е подлежало на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК и е влязло в сила от деня на постановяването му, а молителите са узнали за него най - късно на 17.05.11 г., от когато е започнал да тече и срокът по чл. 305, т. 5 ГПК са неоснователни. Това е така, тъй като в самото въззивно решение е посочено, че подлежи на касационно обжалване и в тази хипотеза срокът за подаване на молбата за неговата отмяна е започнал да тече от влизане в сила на определението на ВКС № 405 от 7.12.11 г. по гр. д. № 1027/11 г., с което подадената от молителите касационна жалба е оставена без разглеждане, което е станало на 29.12.11 г. и следователно молбата за отмяна е подадена в рамките на тримесечния срок. С оглед изложеното атакуваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е оставено в сила решение № I-32-15 от 4.03.10 г. по гр. д. № 23851/07 г. на Софийския районен съд, 32 с-в, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Д. Г. ревандикационен иск. При този изход на делото разноски за настоящото производство не следва да се присъждат - арг. от чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.