Решение № 13987 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6585/2017 г.

Решение № 13987 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6585/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. К. Н., от гр. Е., против решение № 110 от 18.04.2017 г. по адм. дело № 99/2017 г. на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1012 - 04 - 98#1/13.01.2017 г. на директор на ТП на НОИ В. Т., с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012 - 04 - 98/21.12.2016 г. срещу разпореждане № 5212271427/29.11.2016 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ В. Т., и са присъдени разноски в размер на 150,00 лева. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че са налице предпоставките времето от 15.09.1973 г. до 15.08.1977 г., през което е обучаван в Академията за обществени науки и социално управление/АОНСУ/, да бъде зачетено за трудов стаж. Исканията са за отмяна на съдебното решение и потвърдения с него административен акт, и връщане на делото за административния орган за определяне размера на пенсията. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба- директора на ТП на НОИ- В. Т. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд В. Т. е отхвърлил жалбата на К. Н. против решение № 1012 - 04 - 98#1/13.01.2017 г. на директор на ТП на НОИ В. Т., с което е отхвърлена жалбата му с вх. № 1012 - 04 - 98/21.12.2016 г. срещу разпореждане № 5212271427/29.11.2016 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ В. Т., и е присъдил разноски. Първоинстанционният съд е приел, че липсва законово основание за признаване на посочения от жалбоподателя период от 15.09.1973 г. до 15.08.1977 г., прекаран в следване в Академията за обществени науки и социално управление/АОНСУ/, за трудов стаж съгласно чл. 79а от ППЗП (отм.). За трудов стаж, пораждащ осигурителни права, се зачитат няколко периода от време, като това е и времето на обучение за придобиване на професия, повишаване на квалификацията и за преквалификация на лицата при условия и ред, определени от законодателя. Случаят на Н. не попада в тези хипотези, при които законодателят, без да е налице трудово правоотношение, посочва, че времето се зачита за трудов стаж. Решението е правилно. Установено е по делото, че със заявление вх. № 2113-04-2266/01.11.2016 г. до директора на ТП на НОИ В. Т. Н. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 5212271427/29.11.2016 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ В. Т. му е отпусната такава, като времето прекарано в следване в АОНСУ от 15.09.1973 г. до 15.08.1977 г. не е зачетено за трудов стаж по силата на § 19 от ПМС № 83 от 10.05.1991 г. за изменение и допълнение на ППЗП, обнародвано в ДВ бр. № 40 от 21.05.1991 г. Недоволен от разпореждането в тази му част Н. е обжалвал същото. С решение № 1012 - 04 - 98#1/13.01.2017 г. на директор на ТП на НОИ В. Т. жалбата с вх. № 1012 - 04 - 98/21.12.2016 г. е отхвърлена. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства наведените доводи от Н. са неоснователни. Липсва законово основание за признаване на посочения от жалбоподателя период от 15.09.1973 г. до 15.08.1977 г., прекаран в следване в АОНСУ, за трудов стаж съгласно чл. 79а от ППЗП (отм.). Трудовият стаж като предпоставка за възникване на осигурителни права и критерий за определяне на техния размер е съответен период от време, който е законодателно регламентиран. За трудов стаж, пораждащ осигурителни права, се зачитат няколко периода от време, като това е и времето на обучение за придобиване на професия, повишаване на квалификацията и за преквалификация на лицата при условия и ред, определени от законодателя. Случаят на жалбоподателят не попада в тези хипотези, при които законодателят, без да е налице трудово правоотношение, посочва, че времето се зачита за трудов стаж. Това, че към момента на обучението му в АОНСУ разпоредбите на чл. 79 и чл. 79а, т. 1 от ППЗП (отм.) са били в сила, не е основание, за да се приеме, че това право съществува и за него. Пенсията се определя съгласно действащия материалноправен режим към момента на придобиването на това право. Правилно пенсионният орган при постановяване на обжалвания отказ и непризнаване на времето от 15.09.1973 г. до 15.08.1977 г. за трудов стаж е взел предвид отмяната на чл. 79а, т. 1 ППЗП (от 21.05.1991 г.), регламентираща изрично зачитането за трудов стаж на времето на следване в АОНСУ. Общата разпоредба на чл. 79 ППЗП (отм.) в нейната първоначална редакция също не е действала към момента на отпускане на пенсията на жалбоподателя /27.10.2016 г./. Тоест към момента на придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за Н. не е била налице налична регламентация за зачитане на този вид "следване" за трудов стаж. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че визираните в касационната жалба основания за нарушение на материалния закон са неоснователни и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение