Решение № 174 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13515/2011 г.

Решение № 174 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13515/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Димитър Иванов Гунчев от гр. София, против решение № Ж-104/19.09.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което е прекратена преписката, образувана по негови жалби вх. № В-04-00-73 от 14.02.2011 г. и 10.06.2011 г. срещу "Софийска вода" АД. Наведени са твърдения за незаконосъобразността на оспорения акт, като издаден в противоречие с приложимата нормативна уредба и се претендира отмяната му и постановяване на ново решение, с което да бъде уважено искането за налагане на принудителна административна мярка по реда на Закона за енергетиката /ЗЕ/. Следва да се отбележи, че съдът не дължи произнасяне по формулираното в петитума на жалбата, недопустимо искане за осъждането на "Софийска вода" АД да заплати на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат незаконосъобразното определяне на разходи за питейна вода, с оглед предмета на настоящото производство, образувано по жалба срещу административен акт на ДКЕВР, по реда на чл. 22 ЗЕ във връзка с чл. 103 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, приета с ПМС № 124/2004 г. и чл. 145 и сл. АПК. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Вяра Маринова, в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С решение № Ж-104/19.09.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от Закона за енергетиката и чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено производството по преписка, образувана по жалби вх. № В-04-00-73 от 14.02.2011 г. и 10.06.2011 г. на Димитър Иванов Гунчев срещу "Софийска вода" АД - София, с които са оспорени задълженията, формирани по партида кл. № 1010362 за периода 01.04.2008 г. до 12.07.2010 г. Между страните липсва спор и от приложените по делото документи се установява, че жалбоподателят има открита партида с посочения кл. № 1010362 относно недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. "Бойчо войвода" № 3, ап. 2. По повод горепосочените жалби, подадени от потребителя, е образувана преписка и е извършена проверка, в хода на която от ДКЕВР е изискано становище от ВиК оператора /постъпило писмо изх. № О/Ж-1852/17.03.2011 г./. Въз основа събраните данни и доклад вх. № В-Дк-140/07.09.2011 г. изготвен от и. д. главен директор на ГД "ВиК услуги" при ДКЕВР, на проведено закрито заседание на комисията от 19.09.2011 г. е взето обжалваното решение, по изложени подробни мотиви относно липсата на установено нарушение, осъществено от "Софийска вода" АД, а оттам и за наличието на предпоставките по чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката за прекратяване на преписката по жалбите на Димитър Гунчев. Видно от приложеното уведомително писмо изх. № 1000044904/02.01.2008 г. /с погрешно посочена година на изготвяне 2007/, връчено на потребителя на посочената дата, при осъществено посещение по график на ап. № 2 на посочения адрес в гр. София, ул. "Бойчо войвода" № 3, от проверител при "Софийска вода" АД е констатирано, че монтираните индивидуални водомери на водопроводната инсталация на жилището за топла и студена вода са в експлоатация повече от пет години, както и че липсват пластмасовите пломби на входящите холендри, при което е указано тестване на измервателните уреди в тримесечен срок в лицензирана лаборатория. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че не е изпълнил даденото му от ВиК оператора предписание, в указания срок, както и че по заявена от него комплексна услуга за доставка, монтаж и пломбиране на два водомера /за топла и студена вода/ в имота са монтирани нови измервателни уреди едва на 12.07.2010 г., след която дата задълженията за изразходвани количества питейна вода са формирани съобразно показанията на водомери с ф. № 7823936 и 07164697. Димитър Гунчев неколкократно е сезирал "Софийска вода" АД, Комисия за защита на потребителите и ДКЕВР с искания за извършване на проверка, с цел установяване на незаконосъобразно определяне на задълженията му за периода 01.04.2008 г. - 12.07.2010 г., като най-общо навежда твърдения, че при изтекъл срок на валидност на проверката на измервателните уреди /водомери/, същите следва да бъдат считани не за липсващи, а за повредени, респективно дължимите от потребителя суми за изразходвани количества питейна вода следва да бъдат определени при условията на чл. 39, ал. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ - въз основа средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 5 ЗЕ, ДКЕВР разглежда включително жалби, подадени от потребители срещу ВиК оператори или на ВиК оператори срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, по процедурата, уредена от наредба, приета на основание чл. 60 от същия закон /Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, обн., ДВ, бр. 53/2004 г./. Редът, установен в чл. 92 до 102 от тази наредба, налага да бъде предоставена възможност на лицето, по отношение на което се извършва проверката да даде обяснения и възражения, както и събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад, да бъдат разгледани на закрито заседание на комисията. Установеното от фактическа страна и анализът на горепосочените разпоредби налага извод, че обжалваното решение на ДКЕВР е издадено от компетентен орган /упражнена компетентност по чл. 22 ЗЕ/, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила. При извършената проверка на ВиК оператора е изискана относимата информация и становище от "Софийска вода" АД, като приетото след изготвен доклад на закрито заседание на комисията, решение, съдържа подробни мотиви, по които е прието, че не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение и е приложим чл. 102, ал. 1 от Наредбата по чл. 60 ЗЕ. Съдът приема, че при постановяване на обжалвания акт не е допуснато противоречие и с приложимия материален закон и неговата цел, доколкото според чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, ДКЕВР прекратява преписката, когато в резултат на проверката не се установи нарушение. Установеното от фактическа страна несъмнено сочи на липсата на допуснато от "Софийска вода" АД нарушение при определяне на задълженията по партида кл. № 1010362 за периода 01.04.2008 г. до 12.07.2010 г., с оглед липсата на монтирани годни измервателни уреди за определяне на изразходваното количество питейна вода в ап. 2, находящ се в гр. София, ул. "Бойчо войвода" № 3 за посочения период от време и текстовете на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г., допускащи по изключение за потребители, които нямат монтирани индивидуални водомери, месечното количество изразходвана вода да се заплаща по 6 куб. метра при топлофицирано жилище и и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като до поставянето на индивидуални водомери в сграда - етажна собственост така определените количества вода се завишават на всяко тримесечие с по 1.0 куб. м за всеки обитател. Не намира правно основание застъпеното от жалбоподателя схващане, че след като индивидуалните водомери, монтирани в имота, за който е открита партида кл. № 1010362 са с изтекъл петгодишен срок на валидност на осъществената метрологична проверка, същите следва да бъдат считани не за липсващи, а за повредени по смисъла на чл. 39, ал. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г., а оттам и че количеството изразходвана вода в имота за спорния период от време е следвало да бъде определяно съобразно посочената разпоредба - на база средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. За да приеме за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, правилно административният орган се е позовал на чл. 43 и чл. 44 от Закона за измерванията /ЗИ/. Съгласно чл. 34 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ преди монтаж водомерите подлежат на задължителен метрологичен контрол съгласно ЗИ. Според последния закон обаче, освен първоначален, този контрол включва и последващи проверки по смисъла на чл. 43 ЗИ, които се извършват на средствата за измерване в употреба и се удостоверяват със знаци за последваща проверка, периодично или след ремонт на средствата за измерване, преди изтичане на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка, в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване. Периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" /чл. 43, ал. 4 ЗИ /, като съгласно издадената на това основание заповед № А-412/16.08.2004 г. периодичността на последваща проверка на водомери с номинален разход Qn<=15m3/H е пет години. Според чл. 44, т. 4 ЗИ лицата, които ползват средства за измерване са длъжни включително да не използват средства за измерване без знаците по чл. 43, ал. 1 от същия закон. Наред с това, чл. 11, ал. 4 и 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ изрично предвиждат, че при сгради - етажна собственост и водоснабдявани обекти с повече от един потребители всеки потребител поставя индивидуални водомери, чиято доставка, монтаж, проверка и ремонт се осигуряват от него. Анализът на горепосочените разпоредби налага извод за правилността на осъществената от административния орган преценка, че монтирани, но неотговарящи на изискванията на ЗИ, средства за измерване /индивидуални водомери/, с оглед забраната за използването им, следва да приравнени на липсващи такива, а оттам и че са били налице предпоставките именно за служебно начисляване на разходите за питейна вода от страна на ВиК оператора при условията на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ до момента на предприемане на действия от страна на потребителя по монтиране на годни за експлоатация водомери за топла и студена вода. По изложените съображения съдът приема за законосъобразно оспореното решение на регулаторния орган, с което предвид липсата на твърдяното от жалбоподателя нарушение, извършено от "Софийска вода" АД и на основание чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратена преписката, образувана по жалбите на Димитър Гунчев. Поради това жалбата, по която е образувано съдебното производство, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Независимо от изхода на спора и с оглед липсата на предявено от ответната страна искане за присъждане на разноски, съдът не присъжда такива с решението по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение