Решение № 4181 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10399/2016 г.

Решение № 4181 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10399/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител, срещу решение № 4312/22.06.2016 г. постановено по адм. дело № 2360/2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която се отменя задължително предписание на КЗЛД, поради липса на правен интерес на оспорващия Министерство на правосъдието. Алтернативно се поддържа неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде обезсилено или съответно отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител оспорва касационната жаба. Претендира разноски. Ответникът - Окръжен съд-Б., не изразява становище. Не претендира разноски. Ответникът - Районен съд-Б., не изразява становище. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ, в съдебно производство образувано по жалба на Министерство на правосъдието, е отменил задължително предписание за Министерство на правосъдието, дадено с решение на Комисията за защита на личните данни, прието на заседание, проведено на 16.12.2015 г., във връзка с проверка, приключила с констативен акт № КА-451/11.12.2015 г. Според задължителното предписание Министерство на правосъдието, в качеството му на администратор на лични данни, при възлагане обработването на лични данни на Главна дирекция "Охрана", в качеството и на "обработващ лични данни"/чл. 24 от ЗЗЛД/ чрез видеонаблюдение в обектите на съдебната власт, следва да осигури спазването на принципите за обработване на лични данни/чл. 3, ал. 4 от ЗЗЛД/ като предвиди контрол по отношение предоставянето, съхраняването, употребата и унищожаването на видеозаписи съгласно установения за това ред. Решението на Административен съд С.-град е валидно, допустимо и правилно. Не се споделят доводите на касатора за недопустимост на обжалваното решение. Правилно съдът е приел подадената жалба от МП за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт- задължително предписание, дадено с решение на КЗЛД от 16.12.2015 г. Задължителното предписание представлява принудителна административна мяка, рефлектираща неблагоприятно в сферата на министерство на правосъдието като неин адресат, поради което за същото е налице правен интерес от оспорването и. Правилно първоинстанционния съд е счел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Законосъобразен е извода на РС, че Главна дирекция "Охрана"/ГДО/ е администратор на лични данни по см. на чл. 3 от ЗЗЛД. Видно от разпоредбата на чл. 391, ал. 2 от ЗСВ, ГДО е юридическо лице със седалище С. към министъра на правосъдието, а съгласно ал. 3, т. 11 от същия закон ГДО изгражда и поддържа за нуждите на своята дейност информационни фондове, в които събира, обработва, съхранява и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на функциите й. Безспорно част от информацията, с която оперира и съответно обработва ГДО, представлява лични данни по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, събрани чрез използваните средства за видеонаблюдение, които средства са задължителен компонент на комплексната система от технически средства и инженерни съоръжения, инсталирани за осигуряване безопасността и охраната на обектите на съдебната власт, на основание чл. 8, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1 от Наредба № 4 от 10.01.2008 г. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт/обн., ДВ, бр. 8 от 25.01.2008 г./. След като ГДО като юридическо лице, обработва лични данни/ по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД/ видът на които, целите и средствата за обработване са определени със закон, в случая ЗСВ, то именно ГДО е администратор на лични данни по см. на чл. 3 от ЗЗЛД. Предвид гореизложеното се споделя и заключението на първоинстанционния съд, че в настоящия случай Министерство на правосъдието не е администратор на лични данни по отношение обработването на лични данни, събрани чрез системата за видеонаблюдение в сградата, в която се помещават Окръжен съд Б. и Районен съд Б.. Независимо от горното не се установява в оспорения административен акт пред Административен съд С.-град и съответно в преписката към същия, да се съдържат мотиви, обосноваващи издаването на процесното задължително предписание. Съгласно заключението на констативен акт № КА-451/11.12.2015 г., съставен от проверяващ екип на КЗЛД, е прието, че Министерство на правосъдието, в качеството му на администратор на лични данни, е възложил обработването на лични данни на ГДО, в качеството и на "обработващ лични данни"/чл. 24 от ЗЗЛД/. КП обаче съдържа единствено фактически констатации, но не и мотиви за възприетото заключение. КЗЛД на заседанието и на 16.12.2015 г., е приела да присъедини цитирания КП към преписката и да я приключи, издавайки оспореното решение с което е издадено задължително предписание, и единствено възпроизвеждайки мнението на проверяващия екип дадено в КА. От направените обсъждания от членовете на комисията също не могат да се извлекат мотиви защо в конкретната хипотеза КЗЛД е приела, че Министерство на правосъдието е администратор на лични данни, а ГДО -обработващ лични данни по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗЛД. Не е направена разлика от страна на КЗЛД между Министъра на правосъдието като централен орган на изпълнителната власт по см. на чл. 14, ал. 1, т. 4 от ЗА вр. чл. 3, ал. 1 от Устройствен правилник на Министерството на правосъдието, към когото на осн. чл. 391 от ЗСВ има Главна дирекция "Охрана", и Министерство на правосъдието като администрация, която подпомага съответния министър/ чл. 42 от ЗА/, което същевременно е юридическо лице на бюджетна издръжка. Министерство на правосъдието е администратор на лични данни по ЗЗЛД / аргумент и от разпоредбата на чл. 32, т. 13 от цитирания Устройствен правилник/, но на същото не са вменени задължения да обработва лични данни чрез възлагане на ГДО/ в качеството му на обработващ лични данни по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗЛД/, още повече от категорията на процесните, относно които е налице посочената по-горе изрична законова уредба, определяща ГДО като администратор на лични данни. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и с оглед на факта, че ответната страна-Министерство на правосъдието, е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение