Решение № 9014 от 22.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3203/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Солар Рейнбоу ЕООД срещу решение 7890/20.12.2022 г. по адм. д. 1929/2022 г. на АССГ. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на закона и необоснованост и моли да бъде отменено. Оспорва извода на съда, че решението на КЕВР е прието при спазване на процедурата, уредена в ЗЕ и правилника. Счита, че то не е съобразено с принципа на съразмерност при упражняване на властническите правомощия на КЕВР и причинява вреда на производителите на ел. енергия, които са сключили дългосрочни договори на фиксирана цена, равна на тази на прогнозната цена. Претендира разноски по представен списък за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът КЕВР се представлява от юрисконсулт Райков. Моли да бъде отхвърлена подадената касационна жалба, като счита, че решението на АССГ е правилно и законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - Фонд Сигурност на електроенергийната система, редовно призован, не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, в съответствие с постановеното тълкувателно решение по ТД 1/22 г., но е неоснователна. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Солар Рейнбоу ЕООД срещу Решение Ц-2/01.01.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което, считано от 01.01.2022 г., КЕВР се изменя прогнозната пазарна цена на базов товар и съответно прогнозната пазарна цена по групи производители и премиите на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW, определени от КЕВР с Решение Ц-25 от 01.07.2021 г. С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане подадената жалба срещу Решение Ц-2/01.01.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му извън тази по т. 2.10 от същото. Отхвърлил е жалбата на Солар Рейнбоу ЕООД срещу Решение Ц-2/01.01.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по т.2.10, с което считано от 01.01.2022 г., се изменя прогнозната пазарна цена на базов товар и съответно прогнозната пазарна цена по групи производители и премиите на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW, определени от КЕВР с Решение Ц-25 от 01.07.2021 г. на КЕВР. По допустимостта на жалбата е посочил, че за жалбоподателя е налице пряк и непосредствен интерес от обжалване на решението на КЕВР, в частта му по т. 2.10, а в останалите части на решението жалбоподателят не доказва правен интерес. По същество на спора съдът е посочил, че Решение Ц-2 от 01.01.2022 г. е прието при спазване на процедурата, регламентирана в Закона за енергетиката. Според съда, неспазването на срока по чл. 45 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация е несъществено, при положение, че е спазена процедурата за провеждане на открити заседания на КЕВР, предвидена в чл. 44, 46 и сл. от същия правилник, изслушани са становищата на страните, видно от протокола от заседанието от 15.12.2021 г. и по реда на чл. 47 от Правилника председателят на КЕВР е обявил датата на провеждането на закритото заседание по приемането на решение. На закрито заседание на КЕВР по Протокол 287/13.12.2021 г. Комисията подробно е анализирала съдържанието на Доклада на работната група, обосноваващ наличието на съществено изменение на прогнозната цена на базов товар по смисъла на пар. 1 т. 16а от ДР на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия. Съдът е приел, че е налице обективният факт на съществено изменение между определената прогнозна цена на борсов товар за този период, спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар и това изменение е в размер над 15 %. Анализирал е заключението на вещото лице и е посочил, че като последица от приемането на Решение Ц-2, за някои от производителите премията е нулева, а за други производители премията остава положителна, макар и намалена, какъвто е случая с жалбоподателя. Съдът е направил извод, че решението стимулира повече производители на електрическа енергия да търсят реализация на произвежданата от тях енергия на свободния пазар, което не само не ограничава конкуренцията, а напротив - създава предпоставки за намаляване на цената на електрическата енергия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил обосновани мотиви, които се споделят от касационната инстанция. От фактическа страна е установено, че жалбоподателят Солар Рейнбоу ЕООД притежава и експлоатира електрическа централа с фотоволтаични модули Елхово 5, намираща се в землището на с. Кирилово, общ. Елхово, с инсталирана мощност 5 Mwр. Като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници (ВИ) дружеството продава произведената ел. енергия на преференциална цена 485,60 лв./МВтч, определена от КЕВР с Решение Ц-18/20.06.2011 г. С решение Ц-25 от 01.07.2021 г., КЕВР е определила за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. премии за електрическа енергия от възобновяеми източници (ВИ), произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. Цената, определена с това решение за централата, собственост на жалбоподателя, е 485,60 лв./МВтч, с премия 374,07 лв., като разлика между преференциалната цена и определената от КЕВР за регулаторния период от 01.07.2021 г. Във връзка с повишаването на цените на електрическата енергия на свободния пазар, със заповед З-Е-319 от 07.12.2021 г. на председателя на КЕВР е формирана работна група, със задача да анализира изменението между определената прогнозна цена за базов товар за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода. Работната група приключила дейността си с изготвянето на Доклад с вх. Е-Дк-1271 от 08.12.2021 г., който е приет от КЕВР с решение по т. 1 от Протокол 287 от 13.12.2021 г. С решението по Протокол 287 от 13.12.2021 г., по т. 2 от същото, КЕВР е открила процедура по изменение на премиите, определени в Решение Ц-25 от 01.07.2021 г., в частта по т. 3, при условията на чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ, което да се осъществи при съкратена процедура и сроковете за нейното провеждане. В резултат на проведеното обществено обсъждане, до КЕВР са постъпили становища от Асоциация на търговците на електроенергия в България, от Българска фотоволтаична асоциация, от Българска ветроенергийна асоциация, както и от други заинтересовани лица, посочени в оспореното решение на КЕВР. На 01.01.2022 г. на основание чл. 31б, ал. 2 от Закона за енергетиката и §28, ал. 3 от ПЗР на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 9 от 2021 г., чл. 14, ал. 1 от ЗЕ, чл. 40, ал. 2 от Наредба 1 за регулиране на цените на електрическа енергия (Наредбата), КЕВР приела оспореното в настоящето производство Решение Ц-2/01.01.2022 г., с което са изменени определените с Решение Ц-25/01.07.2021 г. премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW. Правилно съдът е преценил допустимостта на подадената жалба от Солар само в частта по т. 2.10. от оспореното решение, поради това, че в тази част решението касае процесната електрическа централа, съобразно нейната мощност. Въпреки, че изрично не е изложил мотиви по вида на обжалвания акт, видно от крайното решение на съда, той е преценил, че предмет на оспорване е индивидуален административен акт. Този извод на административния съд се споделя от касационната инстанция и той се основава на следните съображения: След либерализирането на пазара на електроенергия през 2021 г., цената на произведеното количество енергия от възобновяеми източници се определя по различен механизъм. От 1 юли 2021 г. крайните снабдители не изкупуват електрическа енергия по преференциални цени от производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност от 500 кW до 1 MW, съгласно §28, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗЕ. От този момент Българската енергийна независима борса /БЕНБ/ е задължителният канал, през който производители с инсталирана мощност равна и над 500 kW трябва да продават своята електроенергия на свободен пазар. Дейността на БНЕБ е свързана с оперирането на 3 платформи за търговия Пазар ден напред, Пазар в рамките на деня и Двустранни договори. На първите два пазарни сегмента Борсата е страна по сключените сделки и носи съответните отговорности и рискове. Като платформа за сключване на двустранни сделки на сегмента Двустранни договори, БНЕБ има друга функция. Там БНЕБ не е страна по сделките, а само посредник между търговските участници. При този вариант производителите от ел. енергия от ВЕИ подписват договор с търговец на ел. енергия, който я търгува на свободния пазар. При това производителите и търговците имат свобода на договаряне и цената може да се определя въз основа на борсовата цена или да бъде фиксирана цена по споразумение на страните. Ролята на търговеца е да предложи максимално изгодни финансови условия на своите клиенти, гарантирайки в същото време сигурността и надеждността на доставките. Търговците извършват прогнозиране и балансиране на отклоненията в консумацията на своите клиенти, като поемат част от финансовия риск за реализираните небаланси (отклонения между прогноза и реално потребление). Клиентът заплаща реално консумираната от него електрическа енергия, като покрива и разходите за балансиране. Освен че продават произведената ел. енергия на свободния пазар, производителите на ел. енергия от ВЕИ подписват договор за компенсиране с премии с Фонд Сигурност на електроенергийната система. Премията е разликата между определена с решение на КЕВР преференциална цена, приложима за съответната централа, и определяна също от КЕВР прогнозна пазарна цена на ел. енергия за всеки регулаторен период за групата производители, към която се отнася този производител. В крайна сметка, значението на премията за всеки производител е различно, в зависимост от това как е преценил да продава произведената от него ел. енергия. Ако производител сключи договор с фиксирана цена /и към нея се прибави премията/ финансовият резултат ще е различен от крайната цена на производител, който продава по пазарни цени на борсата и получава премията. Поради това, независимо, че размерът на премията е еднакъв за производителите, за някои от тях този размер може да е удовлетворяващ, а за други - да е нисък. От това следва извод, че независимо от еднаквата премия, за всеки производител крайната цена на ел. енергията е различна. Поради това всеки производител има право да прецени правния си интерес от обжалване на акта на КЕВР за определяне на размера на премията. Допълнителен аргумент в подкрепа на това становище може да се изведе от анализа на разпоредбата на чл. 36а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ. Разпоредбата определя, че за енергийните предприятия, доставящи електрическа енергия и природен газ по регулирани цени, Комисията утвърждава цените като пределни цени на всеки лицензиант с решение, което е индивидуален административен акт. Действително производителите на ел. енергия от ВЕИ не продават енергия по регулирани цени, а на свободния пазар. Но в случая премията, като компонента на крайната им цена, подлежи на регулиране. Премията, която получават производителите на ел. енергия от ВЕИ е определена в закона като компонента от цената на ел. енергията. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ на регулиране от Комисията подлежи компонентата от цена, чрез която всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, участват в компенсиране на разходите по чл. 35, а именно - предоставяне на премии за електрическа енергия от възобновяеми източници. След като законът определя акта на Комисията, с която се утвърждават регулираните цени, като индивидуален административен акт, то и регулираната с акт на КЕВР компонента на цената, следва да се определя с акт, който да е индивидуален административен акт. Правилна е преценката на административния съд, че при приемане на процесното решение Комисията е спазила законоустановената процедура. Подробно съдът е проследил всички етапи на процедурата и изводите на съда са законосъобразни. Обективният критерий на закона, уреден в пар. 1 т. 16а от ДР на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, е бил спазен и КЕВР е следвало да приеме обжалваното решение. Определеният размер на премиите е въпрос на целесъобразност. В крайна сметка, като се е позовал на заключението на експертизата, съдът обосновано е приел, че дори и при намален размер на премията, производителят на ел. енергия от ВЕИ може да реализира печалба, в зависимост от начина на продажбата и на свободния пазар. Поради това обосновано административният съд е приел, че посоченият подход стимулира производителите да бъдат конкурентноспособни на пазара. Касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На КЕВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,