Решение № 4710 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 777/2021 г.

Решение № 4710 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 777/2021 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. А. и Г. Л., подадена чрез упълномощения представител адв. Г. П. – С.. Ж. е срещу решение № 1859 от 01.12.2020 год., постановено по адм. дело № 695/2020 год. по описа на Административен съд - Б.. С касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което оспорения административен акт бъде отменен и бъдат дадени задължителни указания на административния орган относно прилагането на закона. Ответникът - кмета на Община Б., чрез процесуален представител Р. Ч., с представени по делото писмен отговор и становище с характер на писмени бележки, счита касационната жалба за неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Благоевградски административен съд е било образувано по жалба на Е. А. и Г. Л. срещу писмо с изх. № 94-00-1108/17.07.2020 год. на кмета на Община Б., представляващо изричен отказ за продажба по реда на чл. 35, ал. 3 от Закон за общинската собственост (ЗОбС) на земя - частна общинска собственост, на собственик на законно построена върху нея сграда. Конкретно - на Ѕ идеална част от частта на Община Б. от 253, 87/543 ид. ч., от поземлен имот с идентификатор № 04279.612.ЗЗ по КК на Б.. С обжалваното решение Административен съд – Б. е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че имот с идентификатор № 04279.612.ЗЗ е съсобствен между Община Б. и физически лица – К. В., Ю. А. и И. А., и жалбоподателите като наследници на К. А. – за 1/15 ид. ч. Върху имота е изградена жилищна сграда с идентификатор 612.ЗЗ. 1, в която жалбоподателите са признати за собственици само на първи жилищен етаж. Административният съд е приел, че Община Б. като съсобственик в имот № 04279.612.ЗЗ, не може да се разпорежда с идеалните си части в полза на един от съсобствениците – жалбоподателите като наследници на К. А., без съгласието на останалите – К. В., Ю. А. и И. А. – по аргумент от чл. 33, ал. 1 от Закона за собствеността(ЗС). Съдът е направил извод, че редът за прекратяване на съсобствеността между общината и физически и юридически лица, е този по чл. 36, ал. 1 от ЗОбС. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, със следните коригиращи и допълващи мотиви: Според чл. 35, ал. 3 от ЗОбС продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОбС. Разпоредбата регламентира изключение от общия ред за търг при разпореждане с общински имоти – частна общинска собственост. Посочената разпоредба съдържа привилегия за определена категория лица – собственици на законно построени върху имота сгради, при закупуване на земята, върху която е построена сградата. Тъй като коментираната разпоредба е изключение от общия ред, тя не може да се прилага разширително. Предпоставките за прилагане на изключението по чл. 35, ал. 3 от ЗОбС са имотът да е частна общинска собственост и ползващият се от привилегията да е собственик на законно построена сграда. В случая не са били налице и двете законови предпоставки, предвид следното: Установява се, че касаторите са поискали да им бъде продаден 1/2 ид. ч. от 253, 87/543 ид. ч. от имот с идентификатор 04279.612.ЗЗ по КК на Б. – частна общинска собственост. Имот № 04279.612.ЗЗ не е бил изцяло частна общинска собственост, а той е съсобствен на Община Б. с други лица (К. В., Ю. А. и И. А.) и касаторите (1/15 ид. ч.). При наличие на съсобственост върху земя, върху която има законно построена сграда, не може да се приложи редът по чл. 35, ал. 3 от ЗОбС за закупуване на земята от собственика на сградата. В този смисъл решение № 2991 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5562/2019 г., II отд. Така е, защото чл. 35, ал. 3 от ЗОбС не регламентира продажба на идеални част от земя - частна общинска собственост. Нито разпоредбата урежда как следва да се процедира при наличие на конкуренция между останалите съсобственици на земята. Може да се мисли за изключение от изложеното в предходния абзац само когато земята е съсобствена на общината със собственика на сградата, който е заявил искане за закупуване на земята. Или всички съсобственици на земята (освен общината), са поискали закупуване на частта на общината. Но случаят не е и такъв, тъй като на земята има и други съсобственици и само касаторите са поискали да закупят земята. При наличие на съсобственост върху земята с общината има предвиден специален ред за нейното ликвидиране - редът по чл. 36 от ЗОбС. В случая такава процедура вече е била инициирана за имота, но не е била довършена и е отменена поради неплащане на дължимите суми от част от съсобствениците. Към момента на издаване на административния акт (оспорваното писмо) касаторите са се легитимирали като собственици на 1/15 ид. ч. от имот с идентификатор 04279.612.ЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Затова впоследствие съставения констативен нотариален акт № 18/16.10.2020 г. не е следвало да се съобразява, както неправилно е направил първоинстанционният съд. При наличие на съсобственост върху земята и на други лица - К. В., Ю. А. и И. А., касаторите нямат самостоятелно право на изкупуване на цялата част от собствеността върху земята на Община Б.. Следва да се посочи също, че глава четвърта от ЗОбС регламентира специален ред за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост. Затова са неприложими общите правила са съсобственост, включително и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС, на която неправилно се е позовал административния съд с обжалваното решение. В този смисъл решение № 6609 от 03.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1525/2020 г., IV отд., в което са изложени много задълбочени и подробни мотиви в посочената насока. Не е налице и втората предпоставка на чл. 35, ал. 3 от ЗОбС – заявителите да са собственици на законно построената сграда. Така е, защото се установява, че касаторите са били собственици само на първи етаж от сграда с идентификатор № 04279.612.ЗЗ. 1. Освен последната обаче върху земята има и сгради с идентификатори № 04279.612.ЗЗ. 2 и № 04279.612.ЗЗ. 3. Както и в самата сграда с идентификатор № 04279.612.ЗЗ. 1 освен имота на касаторите с № 04279.612.ЗЗ. 1. 1 има поне още един имот - № 04279.612.ЗЗ. 1. 2. Тези имоти са собственост на други лица. По този начин касаторите не са единствени собственици на сградите в имота. При това положение при реализиране на продажба на земята само на касаторите, биха се нарушили правата на останалите собственици на имоти в сградите, които също биха могли да имат претенции да закупят земята, върху която притежават законно построени сгради. Касаторите нямат повече права от тези лица. Неоснователни са доводите на касатора за нищожност на оспорвания изричен отказ на Община Б. по писмо с изх. № 94-00-1108/17.07.2020 год. на кмета на Община Б. – поради липса на материална компетентност на неговият издател. Според чл. 35, ал. 3 от ЗОбС продажбата на земя - частна общинска собственост, се извършва от кмета на общината. До него е било адресирано и искането на касаторите за закупуване на земята (молба от 25.06.2020 г.). Затова именно кметът на Община Б. е компетентен да се произнеса по искането по чл. 35, ал. 3 от ЗОбС. По тези доводи обжалваното решение е правилно като краен резултат. Затова то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 на изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,