Решение № 2526 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4728/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Неделчев, с адрес в гр. Варна, срещу решение 2/04.01.2023 г. по адм.дело 2280/2021 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение ЛДЖ - 21 -9/16.09.2021 г. на инспектор към ИВСС и е отхвърлено искането му за прогласяване на нищожността на същото решение. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е недопустимо и неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с материалния закон, иска обезсилването или отмяната му. Ответникът по касационна жалба - инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по част от наведените в нея касационни основания. Предмет на оспорване пред АС - Варна е било горецитираното решение на КЗЛД, с което е отхвърлена като неоснователна жалба ЛДЖ - 21 - 9/20.05.2021 г., подадена от Н. Неделчев срещу действия по обработване на личните му данни от Прокуратурата на Република България(ПРБ) като администратор на лични данни чрез структура с право на достъп до лични данни РП - Варна. В производството пред ИВСС е участвала като страна ПРБ, представлявана от главния прокурор. В производството пред АС - Варна са участвали единствено оспорващият Н. Неделчев и издателят на акта - инспектор в ИВСС. Съдът в нарушение на задължението си по чл.154, ал.1 връзка чл.153, ал.1 АПК не е конституирал като заинтересована страна Прокуратурата на Република България(ПРБ) като администратор на лични данни чрез структура с право на достъп до лични данни РП - Варна, която също е адресат на индивидуалния административен акт и за нея актът е благоприятен. Това съществено съдопроизводствено нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение, е довело и до невъзможност на съда да прецени дали следва да повдигне спор за подсъдност с АССГ, който му е изпратил делото по подсъдност, както твърди и Неделчев в касационната жалба. Разглеждането на делото от друг административен съд, комуто не е местно подсъдно, обаче не води до недопустимост на обжалваното решение, тъй като решението е постановено по допустима жалба на Неделчев и участвалите страни са надлежни. Липсата на надлежна страна в процеса не води до извод за ненадлежност на останалите участвали страни, поради което решението е допустимо, но неправилно поради допуснато съществено съдопроизводствено нарушение. Предвид изложеното решението като неправилно - постановено при допуснато съществено съдопроизводствено нарушение следва да бъде отменено, делото върнато за ново разглеждане от АС - Варна с указания за конституирана на горепосочената заинтересована страна при новото разглеждане на делото. По направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе втората първа инстанция на основание чл.226, ал.3 АПК, като вземе предвид изхода на спора по същество. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение