Решение № 13099 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8655/2016 г.
ВАСVI отделение31.10.2017 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1208 от 02.06.2016 г. на Административен съд В. по адм. дело № 2292/2015 г. ОСЪЖДА "Б. Г." ЕООД гр. В. да заплати в полза на дирекция "Инспекция по труда" В. сумата от 100/сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 13099 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8655/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Я. И. М., представляваща "Б. Г." ЕООД гр. В., с. П. чрез процесуални представители адвокати О. М. и Р. Х. срещу решение № 1208 от 02.06.2016 г. на Административен съд В. по адм. дело № 2292/2015 г. С него се отхвърля жалба на представляващия дружеството срещу постановление от 05.05.2015 г. за "Обявяване съществуването на трудово правоотношение между "Б. Г." ЕООД и М. р. М., издадено на основание чл. 405а, ал. 1 КТ от инспектор при дирекция "Инспекция по труда" В.. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, дирекция "Инспекция по труда " В. чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Ответницата, А. Т. С. не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Р. М. С. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното постановление. С него на основание чл. 405а, ал. 1 КТсе обявява съществуването на трудово правоотношение между касатора и М. Р. М., считано от 23.03.2015 г. на длъжност общ работник строителство на обект хотел Мираж гр. В. к. к. Св. Св. К. и Е. - комплекс "Слънчев ден". Възраженията са били за незаконосъобразност на постановлението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която отхвърлил като неоснователна. От доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят в качеството на подизпълнител на дружество "Планекс" ООД е наемал работници за извършване на строителни дейности по хотел "Мираж" в к. к. Св. Св. К. и Е." като сред работниците, полагали труд на обекта е бил и М. Р. М., на когото бил издаден пропуск и вписан в присъствената форма на дружеството работодател. М. Р. М. е бил вписани в книгата за инструктаж на Планекс ООД като работник на Б. Г. ЕООД и в книгата за инструктаж на Б. Г. ЕООД, макар и срещу името да вписано друго дружество, но за което обстоятелство не се установяват никакви данни. Установено е, че с дружество "Рем груп" 74 ЕООД и жалбоподателят има облигационен договор във връзка със събарянето на хотел Мираж. Установено е от доказателствата по делото, че между Б. Г. ЕООД и М. Р. М. е съществувало трудово правотношение, считано от 23.03. до 08.04.2015 г. които не са били облечени в писмена форма. От доказателствата по делото са установени съществените елементи на трудовото правоотоншение - престиране на работна сила, трудово възнаграждение, работно време, предоставяне на техника и облекло, извършване на инструктажи и организация на работния процес. П. тези установени факти по несъмнен начин е прието от правна страна, че отношенията между М. Р. М. и Б. Г. ЕООД е съществувало трудово правоотношение за което не е бил съставен и подписан трудов догово и жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Касационната жалба съдържа многобройни доводи по съществото на спора на които е даден отговор в мотивите на обжалваното решение. Съдът е извършил всички необходими процесуални действия за събиране на доказателствата, относими към разрешаването на спора по същество. Извършена е оценка и анализ на събраните доказателства и при обоснован извод от фактическа страна правилно е прието, че действията на М. Р. М. и Б. Г. ЕООД са такива като трудово правоотношение. Всички доводи, че такова не е имало се опровергават от доказателствата по делото и съдът правилно е кредитирал тези които са във връзка едни с други и дават еднозначен и несъмнен извод. Поради това са неоснователни доводите, че неправилно не са кредитирани доказателствата, сочещи на други изводи и обслужващи тезата на касатора. Обстойните и подробни мотиви не дават никакво съмнение в посоката на доказване и правната квалификация е правилно определена съгласно материалния закон. Съществуването на трудово правоотношение е силно защитено правоотношение в правото предвид нормите които го уреждат, поради което за установяването на такова правоотношение се допускат всички доказателства и доказателствени средства. В конкретния случай няма никаква възможност за извеждане на фактически и правен извод обратен от този на съда, че отношенията не са трудови, или да се създава и най малкото съмнение в такъв извод. Установените действия на работодателя непосредствено след инцидента на 08.04.2015 г. доказва единствено стремежа за избягване на последиците от констатирането на трудовото правоотношение с оглед настъпилия трудов инцидент довел до смъртта на М. Р. М. и други лица. Всички тези доводи са обсъдени от съда в обжалваното решение и не се установяват нарушения при извеждането на фактическите и правни изводи поради което при липса на пороците, сочени в жалбата, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника - дирекция "Инспекция по труда" В. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение