Решение № 3197 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12702/2008 г.

Решение № 3197 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12702/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Нина Иванова Дойчева от гр. София срещу решение № 100/30.07.08 г. по адм. д. № 134/07 г. по описа на Административен съд - Ловеч с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Николина Йотова Босилкова поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Ответниците Геновева Нинова Ненова, Павлина Лилова Георгиева, Иван Лилов Тодоров, Борис Ненков Беров и началник РДНСК-Ловеч не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд-Ловеч е отхвърлил жалбата на касатора Дойчева срещу Заповед № ДК-02-Лч-2/26.06.07 г. на началника на РДНСК-Ловеч, с която е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) строеж, представляващ новоизградена част от масивна ограда между УПИ ХVI-259, УПИ ХIV-257 и УПИ ХV-258, кв. 12 по плана на с. Гложене, община Тетевен. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оградата представлява строеж по определението на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и е извършена без разрешение за строеж. Касационната жалба с оплаквания за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост на решението е неоснователна изцяло. При постановяване на оспореното решение съдът е обсъдил в съвкупност с доводите на страните приетите по делото доказателства, вкл. неоспореното писмено заключение на съдебнотехническа експертиза като изводът по отношение характера на строежа е възприет при правилното приложение на материалния закон и без нарушения на съществени съдопроизводствени правила. Установено по делото е, че през 2004 г. части от стара ограда (със статут на търпимост) в имота са ремонтирани с надграждане на тухлена зидария с височина до 2, 10 - 2, 20 м и монтиране на стоманобетонови колове. Тези установявания определят оградата като строеж по смисъла на § 5, т. 38 и т. 42 ДР на ЗУТ и липсата на разрешение за строеж обуславя приложението на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В тази връзка обстоятелствата, че оградата попада изцяло в имота на оспорващата и че за изграждането й е налице съгласие на собственика на съседния УПИ ХV-258 са правно ирелевантни, тъй като не санират липсата на разрешение за строеж. При издаване на процесната заповед е съобразено представеното удостоверение за търпимост от 17.02.05 т. и разпорежданията за премахване касаят само новоизградените части от оградата. Оспорването на съставените в хода на административната преписка в присъствие на извършителя на строежа констативни актове №№ 119-1 и 119-2 от 14.06.07 г. с основание е отхвърлено, предвид обстоятелството, че между приложените към преписката и връчени на оспорващата екземпляри е налице пълна идентичност. Предвид установеното с КА № 119-2/ 14.06.07 г. съответствие с действащия план за регулация строежът е определен като незаконен единствено на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. След влизането й в сила процесната заповед ще подлежи на изпълнение по реда на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК (ДВ бр. 69/01 г.) Съгласно чл. 12 от тази наредба премахването на незаконния строеж се ръководи от технически правоспособно лице и се извършва съгласно становище на инженер-конструктор и представен конструктивен проект, в случаите, когато такъв е необходим. При тази нормативна регламентация становището, че изпълнението на заповедта би засегнало и търпимите части от строежа е неоснователно. Влязлото в сила решение по адм. д. № 172/06 г. на Ловешкия окръжен съд не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като предмет на оспорването в това производство е административен акт, различен от процесния, чиято отмяна няма отношение към характеристиката на процесната ограда и изграждането й без разрешение за строеж. С оглед изложеното като постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение