Решение № 14636 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14799/2012 г.

Решение № 14636 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14799/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, представлявана от Евтим Костадинов, против Решение № 5496 от 19.10.2012 г., постановено по адм. дело № 9611/2011 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска неговата отмяна. Ответникът - Мирослав Иванов Пашов не взема сатновище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, като незаконосъобразно, Решение № 267 от 20.09.2011 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА) в частта, с която е установена и обявена принадлежност на Мирослав Пашов към органи по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, но в нарушение на материалния закон - чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това е така, тъй като г-н Пашов не е заемал публична длъжност, по смисъла на чл. 3 от с. з., в периода от 10.11.1989 г. и към 22.12.2006 г. - деня на влизане в сила на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Решението е правилно със следните допълващи мотиви: Оспорваният административен акт е издаден на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона (л. 33). В чл. 26, ал. 1 законодателят е уредил общо четири хипотези, при наличието на които установяването на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е "задължително": Втората хипотеза по чл. 26, ал. 1, т. 2 се отнася за лицата, ЗАЕМАЛИ публични длъжности от 10 ноември 1989 г. до влизане в сила на този закон (т. е. 23.12.2006 г.). За да е длъжна комисията да извърши проверка за принадлежност е необходимо да е налице минало събитие - лицето да е заемало публична длъжност в този период от време. А дали една заемана в миналото длъжност е публична или не следва да се преценява по критериите на чл. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, действал към момента на уреждането на тези нови правоотношения, т. е. към момента на влизането му в сила. Третата хипотеза - по чл. 26, ал. 1, т. 3 касае задължително установяването на принадлежност относно лица, ЗАЕМАЩИ публични длъжности или ИЗВЪРШВАЩИ публична дейност към деня на влизане в сила на този закон - 23.12.2006 г. Т. е. има се предвид онзи кръг от лица, които преди и към момента на влизане в сила на ЗДРДОПБГДСРСБНА заемат публична длъжност или изпълняват публична дейност в смисъла, който е даден от законодателя. Като се има пред вид, че всеки закон се създава за регулиране на обществени отношения и удовлетворяване на обществени нагласи и потребности, мотивите към законопроекта на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, представени в парламентарното заседание на 29.06.2006 г. и обсъжданията на народните представители в заседанието на Народното събрание при второ четене на закона на 29 ноември 2006 г. се налага извода, че с този закон - ЗДРДОПБГДСРСБНА - законодателят цели да бъде информирано обществото за принадлежност към органите по чл. 1 на онези лица, заемали или заемащи към момента на влизане в сила на Закона публични длъжности - т. е. управлявали и управляващи към този момент, възстановяване на доверието на обществото, препятстване на възможността от манипулиране на лицата, заемали и заемащи публични длъжности за изтеклия период от време на преход. Законът няма за цел лустрация и създаване на законови препятствия на възможността за заемане на публични длъжности. Именно затова Комисията има правомощия по чл. 26 и такива по чл. 27 от Закона да установява обстоятелства, които са били налице в миналото, обаче към точно фиксирани два момента - към 10.11.1989 г. и към 23.12.2006 г, . или към момента на назначаване/избор за публична длъжност . Следователно, за случаите, в които лицата кандидатстват за заемане на публични длъжности след влизане в сила на ЗДРДОПБГДСРСБНА, какъвто е и настоящият случай, тъй като г-н Пашов е заел длъжността "директор на театър "Българска армия" на 24.06.2010 г., изброените в чл. 27, ал. 1, т. от 1 до 4 лица следва да поискат предварително, т. е. преди избора или преди назначаването произнасяне на Комисията, като това искане следва да е придружено със съгласие на проверяваното лице за извършване на предварителната проверка, по арг. от чл. 27, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Когато предварителна проверка не е направена преди назначаването/избора на кандидатите да заемат публични длъжности или съответните длъжности са станали публични в по-късен момент, няма пречка да бъде извършена проверка от Комисията за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона, но в тези случаи е задължително искането на органа да бъде придружено с писменото съгласие на проверяваното лице. Ако няма такова съгласие е налице съществено нарушение на процедурата, установена в чл. 27 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и съответно основание за отмяна, по чл. 146, т. 3 от АПК, на постановения административен акт. Ето защо проверка за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 на заемащата публична длъжност г-н Пашов е била възможна единствено на основание и по реда на чл. 27 от ЗДРДОПБГДСРСБНА с негово съгласие, каквото в случая няма. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение