Решение № 219 от 15.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 193/2009 г.

Решение № 219 от 15.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 193/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г срещу решение на Софийски апелативен съд от 29.01.2009 г., постановено по ВНОХД № 1128/2008 г. по описа на съда, с което е изменена присъда № 921/24.06.2008 г. на Окръжен съд - Враца по НОХД № 162/2008 г. В депозираната жалба се релевират оплаквания за явна несправедливост на съдебния акт в наказателно-правната и гражданско-правната санкционна част. Аргументира се позиция за несъобразяване на индивидуализираното наказание с обществената опасност на престъплението и личността на дееца, с поставен акцент на установеното по делото съпричиняване на вредоносния резултат. Излагат се съображения за недопустимост на предявените от Н. Д. и Й. А., и приети за съвместно разглеждане граждански искове, съответно за прекомерна завишеност на определените от въззивната инстанция обезщетения за претърпени неимуществени вреди и за недоказаност на гражданско-правната претенция на З. Д. за имуществени вредни последици от престъпното деяние. Предлага се ревизия на постановеното решение чрез намаляване на срока на наложените пробационни мерки и чрез промени в гражданско-осъдителната част, като при условията на алтернативност се претендира гражданските искове на Н. Д. и Й. А. да бъдат оставени без разглеждане или отхвърлени, респективно редуцирани присъдените за имуществена и неимуществена обезвреда суми. В хода на съдебното производство пред ВКС подсъдимото лице и неговият з. поддържат касационната жалба и пледират за прилагане на чл. 354, ал. 2, т. 1 и 5, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 348, ал. 1-3 от процесуалния закон. Частните обвинители и граждански ищци З. Д., И. Д. и Н. Д., и гражданският ищец Й. А., редовно уведомени не се явяват в съдебно заседание на 7.05.2009 г. пред касационната инстанция и не изразяват мнение във връзка с основателността на подадената жалба и обосноваността на визираните доводи в нея. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 921 от 24.06.2008 г., постановена по НОХД № 162/2008 г., Врачанският окръжен съд е признал подсъдимия Г. М. И. за виновен в това, че на 23.07.2006 г., при управление на МПС - лек автомобил "Форд Ескорт" с ДК № ****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 6 , т. 1 и чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на И. Х. Д. и значителни вредни последици на джип "Дайхатсу Фероза" с рег. № *****, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б "в", вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б "б" от същия закон го осъдил на пробация, с индивидуализирани по вид и размер пробационни мерки/ една година задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител/, и му наложил кумулативно предвиденото в чл. 343 "г" НК наказание - лишаване от правоуправление за срок от една година. Със същия съдебен акт Окръжен съд - Враца е ангажирал гражданската отговорност на подсъдимото лице и позовавайки се на действуващата нормативна уредба в ЗЗД репарирал изцяло претендираните от З. Д. имуществени вреди, и уважил предявените граждански искове, съответно от З. Д. за сумата от 40 000 лева, от И. Д. и Й. А. за 30 000 лева, и от Н. Д. за сумата от 20 000 лева, приемайки ги за стойностно отражение на причинения неимуществен вредоносен резултат. По жалби на подсъдимия И на частните обвинители, и граждански ищци Н. Д., З. Д., И. Д. и Й. А. е образувано въззивно производство пред Софийски АС, финализирало с решение от 29.01.2009 г., с което е изменена първоинстанционната присъда по НОХД № 162/2008 г. в наказателно-правната и гражданско-правна санкционна част, като е увеличен срока на определените пробационни мерки на две години и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по предявената от Н. Д. гражданско-правна претенция - на 30 000 лева. Касационната жалба на подсъдимото лице е неоснователна. Законосъобразно, базирайки се на възприетите при доказателствения анализ фактически данни, при съблюдаване на тежестта на престъпното деяние и личността на извършителя, и след обективна преценка на смекчаващите отговорността обстоятелства, Софийски АС е индивидуализирал произтичащите от приложимата материалноправна уредба наказателни санкции, поради което на необоснованост сочат релевираните оплаквания, мотивиращи упражняване на правомощията на ВКС по чл. 354, ал. 2, т. 1, вр.чл. 348, ал. 1, т. 3 и ал. 5, т. 1 от процесуалния кодекс. Обсъждайки пробационните мерки, наложени от въззивния съдебен състав в лимитираните от разпоредбата на чл. 55 НК рамки, касационната инстанция счита че те са справедливи и в съответствие с правните предписания на чл. 36 НК. При диференциране на санкционните последици Апелативен съд - София е преценил тежестта на инкриминираното престъпно посегателство и фактите, свързани с личността на дееца. В контекста на очертаната конкретика на установените обективни и субективни признаци на престъплението, и на приобщената доказателствена съвкупност относно съдебното минало на г. И., характеристичните данни за същия и неговата трудова ангажираност, въззивният съд е формирал правилно заключение за прекомерна заниженост на наложеното наказание - пробация, като вид на наложените мерки и визиран срок за изпълнение. Акцентирайки на извършените от подсъдимото лице груби нарушения на правилата за движение по пътищата и на липсата на доказана причинна връзка между неправомерното поведение на пострадалия И. Д. и настъпилите общественоопасни последици, отдавайки изискуемото се от закона значение на честотата на транспортните престъпления, обективирана в официалната статистика, Софийски апелативен съд е обосновал необходимост от увеличаване срока на определените пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител на две години. Атакуваният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба пороци и в гражданско-осъдителната му част. Неоснователни са доводите за процесуална недопустимост на предявените граждански искове за неимуществени вреди от Й. А. и Н. Д., приети за съвместно разглеждане в наказателния процес. Конституирането на Й. А. в качеството на граждански ищец по настоящото дело е съобразено с Постановление № 5/24.02.1969 г. на Пленума на ВС и мотивирано с установените по делото обстоятелства за съществуващите близки отношения между починалия Д. и доведеното от неговата съпруга дете, за което полагал грижи и отглеждал като собствено от седем годишната му възраст. Убедителна е и предложената аргументация за процесуалната легитимация на майката на пострадалия - Н. Д. да предяви граждански иск и да встъпи като с. в наказателния процес. Задължителната и константна практика на ВС и ВКС е категорична и последователна, че родителите могат да претендират репариране на неимуществени вреди при непозволено увреждане, независимо че не са в кръга на лицата, пряко призовани да наследяват по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9 от Закона за наследство, поради преживял съпруг и деца на починалия. При надлежно уведомяване на правоимащите субекти, предоставената процесуална възможност следва да бъде упражнена съгласно предписанията на разпоредбата на чл. 85, ал. 3 НПК /стара чл. 61, ал. 4 НПК/ най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и то при първоначалното разглеждане на делото. Когато обаче въззивната инстанция при отмяна на присъдата е върнала делото за доразследване на досъдебното производство, след което изготвен и внесен нов обвинителен акт в първостепенния съд, при повторното му разглеждане в съдебната фаза може да бъде предявен граждански иск, в съответствие с визираните в процесуалния кодекс условия. /П4/61 г. на Пленума, Р498/80 г. на I-во н.о., Р55/80 г. на I-во н.о., Р450/80 г. на I-во н.о. на ВС /. Конкретиката по настоящия казус сочи, че пострадалата Н. Д. - майка на починалия И. не е била призована за съдебно заседание на 6.04.2007 година по НОХД № 847/2006 г. на Врачански окръжен съд, поради което при новото разглеждане на делото от първостепенния съд, след отмяна на постановената присъда от въззивната инстанция и връщане делото на прокурора за доразследване, същата правилно е била конституирана като граждански ищец. Необосновано е и претендираното в касационната жалба несъблюдаване на закона и обичайната съдебна практика при преценка на основателността на предявените гражданскоправни претенции и при определяне размера на присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Въззивният съд, приемайки установената от първата инстанция фактология и очертаната правна квалификация на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК, за което е повдигнато и предявено обвинение срещу подсъдимия Г, правилно е оценил че същите са елемент от фактическия състав, представляващ основание за възникване и носене на гражданска отговорност. Престъпното деяние, обект на обжалваното решение съставлява непозволено увреждане, с надлежноконстатирана и доказана причинна връзка между противоправното поведение на дееца, автор на престъпното посегателство и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на пострадалия И. Д. Аргументирани са фактическите и правни съображения на апелативния съд досежно основателността и размера на предявените от З. Д., граждански искове за имуществени и неимуществени вредни последици. Законосъобразно, при съблюдаване на изискванията на чл. 130 ГПК (отм.), сега чл. 162 ГПК е отмерена имуществената обезвреда /разходи за погребение/. Следвайки житейската логика и ръководейки се от юридическия усет, компетентният орган е заключил че неочакваната трагична загуба на съпруга е и обстоятелство, което неминуемо води до състояние на силен емоционален стрес и причинява тежки психически травми. В съответствие с установените от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и проверени в практиката критерии за справедливост въззивната инстанция е репарирала претърпените от И. Д. - низходящ наследник на жертвата на престъплението и от Й. А. /отглежданото от пострадалия дете/ страдания, предпоставящи основанието и параметрите на претендираното и дължимо обезщетение за неимуществени вреди. Отчетен е фактът, че същите са живели в едно домакинство и между тях съществували отношения на взаимна привързаност, обич и разбирателство. Поставен е акцент на възрастта на починалия Д., който бил в разцвета насилите си, професионално и социално ангажиран човек, опора на семейството в материален и духовен аспект. Касационната инстанция споделя мотивацията на въззивния съд, обективирана в атакувания съдебен акт и относно характера и интензитета на понесените от майката на починалия - Н. Д. душевни болки, значими за уважения размер на предявената гражданско-правна претенция. Въззивният съдебен състав обосновано е приел, че между гражданския ищец и нейния син са били изградени типичните отношения между родител и дете, характеризиращи се с топлота, обич и взаимна загриженост, носещи белезите на доверие, уважение и съпричастност. Демонстриран е професионализъм при интерпретиране на данните, че пострадалият е бил единственото лице, което полагало грижи за Н. Д. - посещавал я ежедневно, оказвал й медицинска помощ в качеството си на лекар, извършвайки периодични прегледи и давайки й медикаменти, стабилизиращи нейното здравословно състояние. При комплексната оценка на очертаната фактология, в контекста на която е отдадено изискуемото се значение на преживяния психически шок, скръб и мъка от възходящата на починалия, съответно на надеждите, които същата възлагала на своя син за съдействие при налични материални и морални нужди, Апелативен съд - София е аргументирал необходимостта от увеличаване размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 на 30 000 лева. Присъдената сума е предназначена да възмезди гражданския ищец за нелепата смърт на И. Д., обоснована е подробно от съда и обезпечена от доказателствения материал по делото, поради което настоящият състав не намира основания за корекцията му в претендираната от подсъдимото лице посока. По изложените съображения касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност и с оглед предоставените й процесуални възможности в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимия И, следва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който е изменена присъда № 921/24.06.2008 г. на ОС - Враца, по НОХД № 162/2008 г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение