Решение № 9979 от 20.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7221/2022 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроицесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по три касационни жалби, както следва:

1. от Кмета на община Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. Паланова, и от Д. Арпаджиян и С. Арпаджиян, чрез адв. Стойчев, против решение 661 от 15.04.2022г. по адм. дело 1699/2021г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, в частта, с която е отменена заповед 21 ОА 904 от 02.04.2021г. на Кмета на община Пловдив, а именно в частта на одобреното изменение на подробен устройствен план план за застрояване и работен устройствен план /ПУП ПЗ и РУП/ за ново ниско до средно застрояване свързано по страничните регулационни линии в новообразувани УПИ XX 520.1765, УПИ XXI 232 и УПИ XIX 520-1766, кв. 422 по плана на Първа градска част /ПГЧ/ на гр. Пловдив.

1. от З. Маникян, чрез адв. Демерджиев, против решение 661 от 15.04.2022г. по адм. дело 1699/2021г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу заповед 21 ОА 904 от 02.04.2021г. на Кмета на община Пловдив, в частта, с която е одобрено на основание чл. 134 ал. 2 т. 2 и т. 6 ЗУТ и § 8 ПЗР на ЗУТ изменение на ПУП план за регулация /ПУП - ПР/ в частта на кв. 422, ПГЧ на гр. Пловдив, с която се изменя уличната регулационна линия по ул. Детелин войвода , като регулацията мине по имотната граница на ПИ идентификатор 520.146 и регулационната граница между стари УПИ XX 231, 2226 и УПИ XXI 213,232 /грешно посочен с верни цифри XXI- 231, 232/ мине по имотните граници на ПИ идентификатори 520.147 и 520.146 и се образуват нови УПИ ХХ 520.1765 и УПИ XXI - -232, както УПИ XIX 502 става УПИ XIX 520.1766 без промяна на предназначението.

В касационните жалби на Кмета на община Пловдив, Д. Арпаджиян и С. Арпаджиян се навеждат съображения за неправилност на оспореното съдебно решение в частта, с която е отменен ПУП ПЗ и РУП, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърдят, че са били налице предпоставките за изменение на ПУП ПЗ и съставяне на РУП, които отговарят на законовите изисквания за съдържание на плановете. Посочват, че в случая не е било налице изискването за съгласие от Страна на З. Маникян за одобрението на ПЗ, тъй като по отношение на нейния имот, който се обособява като нов и самостоятелен такъв - УПИ XXI 232 няма промяна в застрояването, което по предходния действащ план от 1993г. е било предвидено да не се запази съществуващата в него едноетажна сграда и съответно е било предвидено изграждането на сграда на основното застрояване до 3 етажа в съществувалия преди УПИ ХХ 213 /вярна цифра 231/, 232, като промяната е само и единствено, че е превидено да се строи на калкан на регулационната граница между вече двата новообразувани имота, като преди е било предвидено изграждането на сходно строителство със същите параметри, но в рамките на една сграда. Искат оспореното решение в оспорената му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта, а алтернативно искат делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Кметът на община Пловдив претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, а Д. и С. Арпаджиян претендират разноски за тази инстанция.

В касационната жалба на З. Маникян също се навеждат съображения за неправилност на оспореното решение в оспорената от нея част относно отхвърленото й оспорване в частта досежно одобрения със заповедта план за регулация, поради несъответствие на решението с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че на първо място в оспорената заповед не е посочено в коя от хипотезите на § 8 ПРЗ се извършва изменението, което според нея е съществен порок във формата, а е недопустимо дописването на правните основания от съда, което той е сторил приемайки наличието на хипотезата на § 8 ал. 2 т. 3 ПРЗ на ЗУТ. Навежда и доводи и за липса на предпоставките по посочената разпоредба за изменение на регулацията и обособаването на собствения й имот бил част от УПИ ХХ 231, 232 в самостоятелен УПИ ХХI 232. Иска оспореното решение да бъде отменено в оспорената от нея част и да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на кмета на община Пловдив и в тази й част. Претендира разноски за двете инстанции.

Образувано е и по частна жалба на З. Маникян срещу определение 918 от 08.06.2022г. по адм.д. 1699/2021г., с което е отхвърлено искането й за изменение на решение 661 от 15.04.2022г. по делото в частта за разноските с присъждането. Навежда съображения за неправилност и на това определение като постановено в противоречие със закона, тъй като посочва, че жалбата й е била частично уважена, поради и което не следва тя да понесе изцяло разноските по делото, а съразмерно с уважената част от иска.

Ответниците по жалбата на З.Маникян Кметът на община Пловдив и Д. и С. Арпаджиян изразяват становище за неоснователност на тази касационна жалба, като реципрочно З. Маникяв също изразява становище за неоснователност на касационната жаба на Кмета на община Пловдив и Д. и С. Арпаджиян.

Останалите ответници "Импулс Инвест" ООД, В. Стефанова, Х. Маникян, В. Кебеджиян, Р. Асенов, О. Алиев, А. Алиева, К. Яшарова, Н. Кебеджиян, Е. Добрева, Т. Паришев, Т. Ракаджиева - Тотева, Х. Драмов, Н. Стефанова, М. Додова, К. Драмова, Л. Кунчева, К. Кунчев, Д. Ман, М. Ман, П. Пеев, К. Пеева, С. Стефанов, Б. Асан, Е. Асан, О. Мехмедова и С. Маникян, не изразяват становище по касационните жалби.

Ответниците Н. Хасанов и С. Тракова, чрез назначения им особен представител адв. Д. Славчева изразяват становище за неоснователност на касационната жалба на З. Маникян и основателност на касационните жалби на кмета на община Пловдив и Д. и С. Арпаджиян.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на всички касационните жалби.

Касационните жалби на всички касатори са подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК от надлежни страни, за които е налице правен интерес от оспорване на решението в оспорените му от всеки от тях части, в които то е неблагоприятно за тях и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което касационните жалби са процесуално допустими.

Частната жалба на З. Маникян също е подадена в срока по чл. 248 ал. 3 ГПК, приложим съгласно чл. 144 АПК, тъй като оспореното определение е от категорията на тези по чл. 248 ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на касационен контрол, поради което и частната жалба е процесуално допустима.

Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.

С оспорената пред АС гр. Пловдив Заповед 21 ОА 904 от 02.04.2021г. на Кмета на община Пловдив на основание § 8 ПРЗ на ЗУТ, чл. 134 ал. 2 т. 2 и т. 6 ЗУТ, чл. 103 ал. 3 и 4, чл. 109 ал. 1 т. 2, чл. 110 ал. 1 т. 1 и 4, чл. 15 ал. 3, чл. 8 т. 1, чл. 113, чл. 27 ал. 2 и 3, чл. 21 ал. 5 и чл. 129 ал. 2 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП ПРЗ на част от кв. 422 - нов, ПГЧ на гр. Пловдив, като:

1. се изменя уличната регулационна граница по улица Детелин войвода , като в обхвата на ПИ идентификатор 520.1206 регулацията мине по имотната граница на ПИ 520.146, регулационната граница между УПИ ХХ 231,2226, XXI 213,232 мине по имотната граница между ПИ 520147 и 520.146 и от УПИ ХХ 231,2226 и XXI 213, 232се образуват нови УПИ:

• ХХ 520.1765 жилищно застрояване с ново ниско до средно застрояване, свързано със застрояването в УПИ XXI и УПИ XIX и подземно застрояване;

• XXI 232 с ново ниско свързано застрояване с УПИ ХХ

• на нов УПИ XIX отреждането се предвижда в съответствие с чл. 112 ЗУТ и към проектен идентификатор без промяна на предназначението и става УПИ XIX 520.1766 жилищно застрояване с ново средно застрояване свързано със застрояването в УПИ XX и XVIII при пълно покриване на изградения калкан в УПИ XVIII;

• установява се устройствена зона Жс с показатели: височина до 15м., Пзастр. 70%, Кинт 2.0, Позел. 20% за УПИ ХХ 520.1765 и Позел. 30% за УПИ XIX 502 и XXI 232;

• одобрява се и РУП за част от кв. 422 с три, четири и пет етажно застрояване за УПИ XIX, XX, XXI.

За да постанови оспореното решение, с което е отхвърлил оспорването в частта на одобрения план за регулация и е отменил заповедта в частта на одобреното изменение на застрояването и РУП, АС гр. Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати съществени нарушения във формата, но при неправилното приложение на материалния закон. Направил е извода, че с оглед на посочените в заповедта правни основания в частта им за одобреното изменение на регулацията, а именно чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ и § 8 ПЗР на ЗУТ, не са налице основанията за изменение на регулационния план по чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ, но са били налице основанията по § 8 ал. 2 т. 3 ПЗР на ЗУТ, поради което е приел, че одобреното изменение на регулационния план е законосъобразно и са били налице предпоставките за отделянето на имота на жалбоподателката пред първата инстанция З. Маникян в самостоятелно УПИ XXI 232 с поставени регулационни граници по имотните граници на притежавания от нея имот ПИ идентификатор 520.147, което е приел, че е установено от приетата по делото СТЕ. Поради това е приел, че макар и в случая да липсват предпоставките по чл. 134 ал. 2 т. 2 във връзка с т. 6 ЗУТ, тъй като липсва и съгласието на жалбоподателката, то в частта на ПР заповедта е законосъобразна. В частта на одобрения ПЗ и РУП е приел, че същият е незаконосъобразен, тъй като не отговаря на изискванията за съдържание във всички части, тъй като е установено от едната приета по делото СТЕ разминаване в текстовата и графичната част досежно предвидено в графичната част пет етажно застрояване, зачертано със зелени знаци х , а в текстовата е предвидено максимално четириетажно застрояване и на последно място, тъй като не е налице съгласие на жалбоподателката З. Маникян в съответствиес с посоченото правно основание за изменение по чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ.

Решението е частично правилно, но по различни от изложените в него съображения.

Най напред съгласно чл. 218 ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на оспореното съдебно решение, съдът следи служебно. В тази връзка настоящият състав намира, че оспореното съдебно решение е недопустимо в частта, с която отменена заповед 21 ОА 904 от 02.04.2021г. на Кмета на община Пловдив, в частта на одобреното изменение на ПУП ПРЗ в частта на УПИ XIX 520.1766, кв. 422 по плана на Първа градска част /ПГЧ/ на гр. Пловдив, както и в частта, с която е отхвърлена жалбата на З. Маникян досежно одобреното изменение на уличната регулационна линия по ул. Детелин войвода , като регулацията мине по имотната граница на ПИ идентификатор 520.146. Това е така, тъй като в тези части досежно уличната регулация на улицата Детелин Войвода и УПИ XIX 520.1766 за жалбоподателката З. Маникян не е налице правен интерес от оспорването, тъй като тя не разкрива нито едно от качествата по чл. 131 ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ. Това е така, тъй като нито улица Детелин войвода , нито УПИ XIX 520.1766 са съседни на нейния имот, а напротив намират се през един имот и съответно не може да бъде обоснован правен интерес у нея от оспорването на заповедта в тези й части. Поради и това в тези части съдебното решение следва да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено в тази му част.

По отношение на оспорената заповед в частта на одобреното изменение на регулацията, настоящият състав намира извода на АС гр. Пловдив за неоснователност на оспорването и законосъобразност на заповедта за правилен, макар и по различни от изложените в решението съображения. Нормата на чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в КК и без да изисква съвместно подаване на заявление и от засегнатите от изменението собственици /съсобственици/ на съседни имоти. Този вид изменение на ПУП-ПР не е обвързано и със съгласието на посочените собственици, т.е. не е необходимо наличието на основанието по чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ при наличието на самостоятелното основание по чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ. Условието по чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ е да е налице по рано одобрен ПР, като в случая е налице такъв от 1993г., да има последвало след ПР изменение на кадастрален план, одобряване на кадастрална карта или изменение на кадастрална карта. В случая е налице и това второ изискване, а именно нормата изисква да е налице последвало ПР одобряване на КК, като в случая от доказателствата се установява, че е последвало одобрение на такава КК от 2009г. Посочената норма не визира само изменение на КК, както неправилно е приел съдът, но и при първоначално одобряване на КК същата е приложима. Налице е и третата предпоставка, а именно имотните граници на поземлените имоти да не съвпадат с регулационните, като в случая имотните граници на имота на жалбоподателката ПИ 520.147 по последвалата КК от 2009г., не съответстват на регулационните граници по ПР от 1993г. Налице е и последната предпоставка за допустимост на изменението по чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ, а именно регулационните граници по процедираното изменение да са поставени в съответствиес с имотните такива, което в случая се установява от всички приети по делото СТЕ. Т.е. в частта на одобрения ПР е правилен като краен резултата извода на съда за законосъобразност на заповедта досежно изменението на регулацията и образуването на нов УПИ XXI 232, който е отреден за поземления имот на жалбоподателката.

Правилен като краен резултат е извода на съда и за незаконосъобразност на оспорената заповед в частта на одобрения ПЗ и РУП относно новообразуваните УПИ XX 520.1765 и УПИ XXI 232. Влезналите в сила подробни устройствени планове могат да бъдат изменяни по изключение само на условията предвидени в чл. 134 по ал. 2 и ал. 1 ЗУТ. В случая е правилени извода на съда, че единственото посочено в заповедта правно основание за изменение на ПЗ е това по чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ, а именно наличие на съгласие на пряко заинтересуваните собственици, като такова от жалбоподателката З. Маникян няма, и съответно по отношение на плана за застрояване не е налице правно основание за изменянето му. Освен това като правно основание е посочена и разпоредбата на чл. 21 ал. 5 ЗУТ, която предвижда, че Свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване . В случая с одобрения по оспорената ПЗ се установява именно свързано ниско застрояване между имота на жалбоподателката, а именно новообразувания УПИ XXI 232 и новообразувания УПИ ХХ 520.1765, а от нея не само не е налице нотариално заверено съгласие, а напротив постъпило е възражение срещу така предвиденото застрояване. Следва да се посочи, че е неоснователно възражението на касаторите Дирухи и С. Арпаджиян в тази връзка, че в тази част не е налице изменение на ПЗ и не е предвидено нищо различно от одобреното в действащия ПЗ от 1993г. Това е така, тъй като по плана от 1993г. не е било предвидено свързано застрояване, а е била предвидена една обща цяла сграда ниско застрояване в съществуващия по него УПИ XXI 231, 232, в който е бил включен и имота на жалбоподателката. Т.е. налице е ново предвиждане едва с оспорения план за застрояване на свързано застрояване, като е следвало да бъде изпълнено условието по чл. 21 ал. 5 ЗУТ, а липсата на такова изпълнение води до незаконосъобразност и противоречие на одобрения ПЗ със закона. Съответно РУП като функция от този ПУП ПЗ също е в противоречие със закона досежно предвиденото свързано застрояване, поради и което е правилен извода на съда, че заповедта в тези й две част като незаконосъобразна подлежи на отмяна.

По отношение на оспореното определение, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката З. Маникян за изменение на оспореното в това производство решение в частта му за разноските настоящият състав намира същото за правилно. Правилно съдът е посочил, че в случая не може да бъде определена уважената част от иска , тъй като в случая макар и частично да е уважена жалбата и частично отхвърлена, то тези части не могат да бъдат оразмерени количествено и съответно поради това е уважил претендираните от страните разноски в претендирания от тях и доказан размер. Поради това определението следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора са основателни претенциите за разноски на всички касатори за настоящото производство, като по отношение на Д. Арпаджиян следва да бъде уважена и претенцията за направени разноски в размер на 300 лв. за заплатен депозит за назначаване на особен представител на страни по делото съгласно чл. 137 ал. 6 АПК. По отношение на З. Маникян е основателно искането за присъждане на такива само по отношение на настоящата инстанция, предвид това, че не е налице пререшаване на спора, както и не следва да бъде уважено искането за разноски относно заплатената държавна такса от 30 лв. за подадената частна жалба, тъй като тя не е уважена.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 и ал. 3 и чл. 248 ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,