Решение № 6555 от 3.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 507/2019 г.

Решение № 6555 от 3.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 507/2019 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на и. д. директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – Варна, съгласно заповед № Д-1155/20.06.2017 г. на директора на ТД на НАП – Варна, против решение № 2279/23.11.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 2712/2018 г., с което е отменена негова заповед № 155-ОП/24.08.2018 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, и са присъдени в полза на жалбоподателя разноски в размер на 50 лв. С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Антикс енд голд ювелири" ООД против оспорената заповед, както и да му се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба – "Антикс енд голд ювелири" ООД, ЕИК 204655005 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Братя Миладинови" № 39, ет. 4, ап. 8 – оспорва същата чрез управителя А. Карагеоргиева по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е била заповед № 155-ОП/24.08.2018 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – Варна, с която е наложена на "Антикс енд голд ювелири" ООД ПАМ запечатване на търговски обект-магазин за златна бижутерия, находящ се в гр. Варна на ул. "Д-р Пискюлиев" № 44, стопанисван от него, и забрана достъпа до обекта за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена на търговеца във връзка с нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /заглавието изменено/ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че не е издал фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за авансово заплатена на 20.08.2018 г. сума от 200 лв. за закупуването на артикул на стойност 3 710 лв., удостоверено с протокол за проверка серия АА № 0279095 от 23.08.2018 г. и приложения към него КЛЕН от 20.08.2018 г. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и има съдържанието по чл. 59 АПК, вкл. по т. 4 – фактически и правни основания, както и че не са допуснати при издаването й съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновал е извод за нейната незаконосъобразност, тъй като според него административният орган не е изпълнил изискването на чл. 35 АПК да изясни всички релевантни факти и обстоятелства. Това, че не е бил издаден фискален бон за получената сума от 200 лв. на 20.08.2018 г. не се оспорва от жалбоподателя, но от представеното от него заедно с жалбата му копие от книгата за дневните финансови отчети за 20.08.2018 г. се установява, че в периода от 14. 10 ч. до 14. 15 ч. са издадени две касови бележки от кочан, едната от които е за 200 лв., а другата за 50 лв. Касовите бележки също са приети като доказателства по делото. Не е спорно, че авансовото плащане е отразено в подадената от дружеството справка-декларация по ЗДДС за м. август 2018 г. Въпреки че, според данните от протокола за извършената проверка на 23.08.2018 г. книгата за дневните финансови отчети е била представена на проверяващите инспектори по приходите, в него липсват констатации от проверка на същата книга, т. е. липсват констатации за това дали са били издадени или не са били издадени двете касови бележки от кочан. Според съда органът по приходите, издал оспорената заповед, неправилно се е позовал на дадените писмени обяснения от Н. Динков по време на проверката като е счел, че според тях сумата от 200 лв. е получена именно от него и същият е декларирал, че не е издал за нея фискална касова бележка от фискалното устройство. От приложените писмени обяснения е видно, че Н. Динков е декларирал, че на 20.08.2018 г. е оставено от клиент капаро в размер на 200 лв., а преди това са били оставени още 400 лв. за закупуването на синджир на стойност 3 710 лв. Разпитан като свидетел, той твърди, че не е бил на работа на 20.08.2018 г., което се потвърждава от представената от жалбоподателя присъствена форма, и не е получил сумата от 200 лв. Написал е писмените обяснения по настояване на проверяващите и под диктовката на единия от тях, тъй като те са видели поставената върху артикула бележка с логото на магазина за оставеното капаро. Според свидетеля Георгиев, който също работи в магазина, на 20.08.2018 г. той е бил на работа заедно с друг негов колега – Г.. Около 14. 00 ч. не е имало ток в магазина, поради голямото натоварване от осветлението и той е отишъл в мазето, за да оправи бушоните. По това време колегата му Г. е издал бележката от кочан за сумата от 200 лв., получена от клиента, защото фискалното устройство временно не е работело. За да отмени заповедта, съдът е приел, че от представените доказателства се установява издаването на касова бележка от кочан по реда на чл. 36, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., което се потвърждава и от свидетелските показания. Настоящият съдебен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно. Правилно е посочил административният съд в мотивите на своето решение, че съгласно чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да докаже наличието на фактическите основания за издаването на административния акт. На основание чл. 170, ал. 3 АПК с разпореждането си с № 15057/10.10.2018 г. съдът е разпределил точно доказателствената тежест между страните и с оглед твърденията в жалбата и представените с нея писмени доказателства на основание чл. 171, ал. 4 АПК конкретно е указал на всяка от тях за кои обстоятелства не сочи доказателства /гласни или писмени/. На ответника изрично е указал, че не сочи доказателства за това дали е била проверена от инспекторите книгата за дневните финансови отчети за дата 20.08.2018 г., която им е била предоставена, за издавани на тази дата касови бележки от кочан. Ответникът по делото не е поискал разпит на двамата инспектори, извършили проверката, за установяване на посоченото обстоятелство. Ответникът не е поискал да бъде разпитан и Г. Иванов, по отношение на който са налице данни по делото, че е получил авансовото плащане на сумата от 200 лв. и е издал касовата бележка от кочан, тъй като съдът не може служебно да събира доказателства, противно на доводите на касатора. Съгласно чл. 171, ал. 4 АПК той може само да указва на страните, че за конкретни обстоятелства, от значение за правния спор, не сочат доказателства, и точно е изпълнил това свое процесуално задължение. С оглед изложеното оспореното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение