Решение № 3257 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9765/2018 г.

Решение № 3257 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9765/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на "Божкови - АБ" ЕООД със седалище гр. Радомир, чрез процесуалния му представител адв. Божкова, против решение № 1002 от 29.05.2018 г. на Административен съд – гр. Благоевград по адм. д. № 620/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № УТИ – П - 92 от 27.06.2017 г. на Кмета на община Сандански, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "Преустройство и промяна на предназначението на част от таван в жилище", находящ се в сграда в имот с идентификатор № 65334.300.286 по кадастралната карта (КК) на гр. Сандански в УПИ ХХ – 286, кв. 10 по плана на гр. Сандански и с което решение жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че не се касае за тавански етаж, а за мансарден етаж, като извършеното преустройство е било направено от праводателката на касатора с издадено разрешение за строеж № 100 от 20.07.1981 г. Твърди и неправилност на извода на съда за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила, а именно непосочването на правно основание в заповедта, непълнота на констативния протокол, въз основа на който е издадена заповедта, неуведомяването му за извършване на проверката. Твърди и неправилност на извода, че спорният строеж не е търпим, тъй като е извършен след 2016 г. Посочва, че от събраните по делото доказателства е установено, че няма нов строеж, а само извършени ремонтни работи. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество за отмяна на заповедта, алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът Кметът на община Сандански не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване решение, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното АС – гр. Благоевград е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган във връзка с предоставените на кмета на общината права по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, без допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, тъй като жалбоподателят, макар и да не е присъствал при извършване на проверката, при която са съставени констативните актове, е уведомен за започналото производство, като констативните актове са му изплатени по пощата и са надлежно получени от представител на дружеството. Приел е и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, за който е следвало да се получи разрешение за строеж. Приел е, че това е така, тъй като от констативните актове е установено, че се касае за строеж, като пред югозападната таванска стая на сградата е изпълнен коридор, санитарен възел и килер, като преградните стени са изградени от газобетонни блокчета с монтирана покривна конструкция от гипсокартон, шпакловани стени и таван, мантирани тръби и врати, като обекта е захранен с ток и вода. Приел е, че от СТЕ е установено, че одобряването на архитектурния проект на сградата от 1981 г. е одобрен тавански етаж с тавански стаи, без отделни санитарни възли и кухненски боксове, като в таванския етаж санитарен възел въобще не е бил предвиден дори и общ такъв. Приел е, че мансардния етаж с обособени санитарни възли се появява през 2016 г., като за него няма одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, а с изграденото според СТЕ се отнемат общи част от коридора обслужващ таванските стаи и изграденият санитарен възел е извън очертанията на таванската стая на жалбоподателя. Приел е, че с извършеното изграждане на коридор, санитарен възел и килер таванската стая е приведена във вид за живеене, с което е извършена и промяна на предназначението й. Приел е, че спорният строеж не е търпим като изграден през 2016 г., т. е. много след визираните срокове в § 16, ал. 1 ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Поради и това, че е приел наличието на незаконен строеж, извършен без строителни книжа е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. От доказателствата по делото е безспорно установено, че извършеното преустройство се изразява в изграждане на коридор, санитарен възел и килер, към съществуващата в подпокривното пространство към таванските стаи. Дори да се приеме, че подпокривното пространство с обособените тавански стаи е мансарден етаж, то пак за извършеното строителство е било необходимо издаването на разрешение за строеж. Това е така, тъй като видно от събраните доказателства при първоначалното изграждане на сградата, включително по представените одобрени проекти от 1981 г. не се установява в посочения етаж да има предвидени килер, санитарен възел или коридор. Видно от проекта от 1981 г. по него е предвидено само обособяването на тавански стаи. Спорният по делото строеж е изведен пред съществуващите тавански стаи и специално тази на жалбоподателя, като в тази връзка е правилен и извода на съда, че с извършеното е и променено предназначението на таванската стая, като същата по този начин е обособена за живеене. Правилен е и извода на АС – Благоевград, че спорният строеж не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на извода относно времето на извършване на строежа, като не отговаря на истината твърдението му, че спорният строеж е бил извършен още 1981 г. въз основа на одобрените тогава проекти. Това твърдение се оборва от събраните в производството доказателства, тъй като видно от проектите от 1981 г., както и от заключението на СТЕ, е видно, че към онзи момент нито е съществувал коридор, санитарен възел и килер към таванската стая, нито пък е бил предвиден. В тази връзка е правилен извода на съда, че от доказателствата е установено, че строежът е извършен през 2016 г. и съответно като неотговарящ на времевите ограничения, въведени за приемането на строежи за търпими, то същият не е търпим. Най – накрая неоснователно е възражението на касатора за това, че неправилно съдът е приел липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Настоящият състав намира извода на съща за липса на допуснати нарушения за правилен, като е неоснователно възражението на касатора за липса на правни основания в оспорената заповед. Видно от същата, тя е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като това посочено основание съответства и на фактическите основания посочени в нея, а именно установен строеж, извършен без строителни книжа – одобрени проекти и разрешение за строеж. Правилно и съдът е приел, че не е нарушено изискването за участие в административното производство на касатора, тъй като същият е уведомен за съставените констативни актове, дадена му е възможност да възрази по тях и да ангажира всички свои доказателства, като това право той е можел и е упражнил включително в съдебното производство. По изложените съображения и предвид установеното, че извършеното представлява строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, тъй като с извършеното не е направено подобряване и поддържане в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, тъй като изграденото е изцяло ново, и че същият е извършен без строителни книжа, е правилен извода на съда за законосъобразност на оспореното пред него заповед, с която е наредено премахването на същия. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,