Решение № 15479 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8249/2013 г.

Решение № 15479 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8249/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Татяна Александровна Николова от гр. Плевен срещу решение № 230 от 7.05.2013 г. по адм. дело № 802/2012 г. на Административен - Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 44/27.08.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Плевен. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 10, чл. 11 и чл. 23 от Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Плевен, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Плевен е решение № 44 от 27.08.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 5 от 26.04.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта за определения размер от 138.64 лв. на отпуснатата на Татяна Александровна Николова от гр. Плевен пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1.10.2011 г., на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО във връзка с Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност, в сила от 20.03.2010 г. След като е подложил на обсъждане събраните по делото доказателства, Административен съд - Плевен обосновано е приел, че оспорените актове за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст са издадени при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. Изводите на съда се основават на двете заключения на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която размерът на пенсията е изчислен въз основа на правилно определени осигурителен стаж, осигурителен доход, средномесечен осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията и индивидуален коефициент. Във връзка с възражението на жалбоподателката за последвало намаляване на размера на пенсията й, отпусната от Руската федерация през 2008 г., съдът е приложил разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност и чл. 6, т. 2 от Споразумението между министъра на труда и социалната политика на Република България и Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската федерация за прилагане на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения. От фактическа страна е установено, че жалбоподателката Николова е упражнила правото на пенсия на осигурителен стаж и възраст съгласно българското законодателство със заявление № МП-28567 от 31.10.2011 г. при прекратено осигуряване от 1.10.2011 г. Придобитият осигурителен стаж в България, превърнат към трета категория по реда на чл. 104 от КСО, е възлязъл на 29 години, 5 месеца и 11 дни при изискуем осигурителен стаж с продължителност 34 години за жените съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.). При това фактическо положение пенсионният орган на основание чл. 10, ал. 3 от Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност, в сила от 20.03.2010 г., е отчел осигурителния (трудовия) стаж, придобит на територията на Руската федерация през друг период с продължителност 5 години, 11 месеца, 28 дни, вследствие на което общият осигурителен стаж е бил изчислен на 35 години, 5 месеца и 9 дни, с което заявителката е изпълнила условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г.). При изчисляване на размера на пенсията по реда на чл. 70 и чл. 70а от КСО е взет предвид тригодишен базисен период от 1.07.1985 г. до 1.07.1988 г. с осигурителен доход 7476 лв. и е определен индивидуален коефициент 0.729. Съгласно заключенията на съдебно-счетоводната експертиза при определяне на размера на пенсията не са допуснати грешки или неточности в изчисленията на осигурителния стаж, осигурителния доход, индивидуалния коефициент и използвания средномесечен осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията. На жалбоподателката Николова е отпусната пенсия в размер на 138.64 лв. при минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО от 136,08 лв. съгласно чл. 9 от Закона за бюджета на ДОО за 2011 г. (отм.) Съгласно чл. 142 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Представеният от жалбоподателката в хода на съдебното производство нов документ УП-15 от 13.02.2013 г., установяващ допълнителен осигурителен стаж с продължителност 5 месеца, е без значение за законосъобразността на по-рано издадените административни актове. С чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е предвидено, че представените от пенсионера пред пенсионния орган нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др. могат да служат като основание за изменение на влязлото в сила разпореждане по чл. 98. На основание чл. 19 от Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност всяко заявление за отпускане или преразглеждане на пенсия или обезщетение, подадено съгласно законодателството на едната договаряща страна, също така се счита за заявление, подадено съгласно законодателството и на другата договаряща страна. С чл. 6, т. 3, абз. 3 от Споразумението между министъра на труда и социалната политика на Република България и Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската федерация за прилагане на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г. е предвидено, че с цел решаването на въпроса за отпускане, преразглеждане и изплащане на пенсии в Руската федерация на лица, имащи местоживеене в Република България, формулярите се изпращат от териториалните поделения на Националния осигурителен институт на Република България до Пенсионния фонд на Руската федерация. Неотносима към конкретния случай е преходната разпоредба на чл. 23 от Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г., с която е създадена възможност за преразглеждане на пенсиите, отпуснати до влизането в сила на договора, съгласно разпоредбите на договора. След приемане на заявлението за отпускане на пенсия органите на НОИ са попълнили въз основа на представените от лицето оригинални документи формуляр за отпускане (преразглеждане) на пенсия (БГ/РФ 2) и са го изпратили на компетентната институция на Руската федерация. С формуляр РФ/БГ 4, получен на 19.04.2012 г., Пенсионният фонд на Руската федерация е уведомил органите на НОИ за извършено преизчисляване на руската пенсия на жалбоподателката Николова, при което размерът й е намален от 3379.98 рубли на 1197.25 рубли. Видно от приложените по делото писма № ИП-21-2/47542 и № ИП-21-2/55893, Пенсионният фонд на Руската федерация е приел, че на основание чл. 9 (ал. 2) от Споразумението между министъра на труда и социалната политика на Република България и Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската федерация за прилагане на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г. заявлението за отпускане на пенсия по законодателството на Република България, подадено от жалбоподателката Николова, на която е била отпусната пенсия до влизането в сила на договора според руското законодателство, едновременно се смята за заявление за преразглеждане на по-рано отпуснатата пенсия в съответствие с разпоредбите на договора. Размерът на българската пенсия от 138.64 лв. към 31.10.2011 г. се равнява на 2990.91 рубли по курса на БНБ, които след като се сумират с руската пенсия от 1197.25 рубли, възлизат на 4188.16 рубли и надхвърлят размера на получавана до момента руска пенсия от 3379.98 рубли. Като е приел, че при издаването на оспорените административни актове не са допуснати нарушения на закона и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Плевен е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,