Решение № 298 от 20.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 58/2013 г.

Решение № 298 от 20.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 58/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на К. К. К., М. Н. К. и К. К. К. срещу решение от 5.06.2012 г. по гр. дело № 172/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено решение № 40 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 6583/2004 на Софийски районен съд. В обезсилената част първоинстанционното решение е произнесено по обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове на настоящите касатори и е било постановено, че между Ж. "Слънчева -85" и ответниците Роза С., О. З. Л., В. И. К., Р. Б. К., И. Д. Т. и С. Д. В. не съществуват членствени правоотношения, а единствено по отношение на Г. Х. М. отрицателният установителен иск е бил отхвърлен. За да обезсили решението по отношение на част от ответниците, включително по отношение на ответника Г. Х. М., въззивният съд е изтъкнал липсата на правен интерес на ищците от отрицателно установяване, преценявайки и приложното поле на чл. 14, ал. 2 ЗЖСК . След обезсилване на решението, производството в тази част е прекратено . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като недопустимо, произнесено в съществено процесуално нарушение на чл. 297 ГПК при липса на надлежно обжалване, респ. нередовни въззивни жалби за част от ответниците по отрицателните установителни искове В. И. К. и О. З. Л., като неправилно - в останалата обжалвана част, в която въззивният съд е отрекъл правния интерес на ищците, без да съобрази фактите и доводите им . Интересът на първия от жалбоподателите се основава на прецизиране на членствения състав на Ж. предвид чл. 32, ал. 2, чл. 29, чл. 31 от Устава на Ж. В писмена защита доводът е развит: в качеството си на член- кооператори ищците имат правен интерес от установяване на действителния, законосъобразен членки състав на Ж. и законосъобразното преразпределение на свободните обекти от напуснали чл. кооператори, стабилизиране правното състояние на Ж. и избягване на други съдебни спорове . Интересът на тримата е бил заявен въз основа на преклузивния срок по чл. 14, ал. 2 ЗЖСК, да искат разпределение на свободни имоти в жилищната сграда на Ж. . Изтъква се като несъобразен фактът, че ответника Г. М. сам е отрекъл членствените си правоотношения на Общо събрание на Ж., проведено на 1.02.2010 г. Следвало е да бъде съобразено, че, доказателства за съществуващи членствени правоотношения между кооперацията и останалите ответници липсват. При влизане в сила на решение № 40 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 6583/2004 на Софийски районен съд в необжалваната част това е установено . Въззивният съд не се е произнесъл по въззивната жалба на касаторите с адекватни на казуса мотиви, претендират се разноски. В отговор ответницата по касационната жалба И. Д. П. (Т.) я оспорва чрез пълномощника си адв. Ш.. Не са допуснати нарушения при постановяване на решението, правило е обезсилено първоинстанционното решение в обжалваната част. Съществуването или несъществуването на членствени отношения между Ж. и отделни нейни членове не е от естество да засегне имуществени или други права на ищците. Ответникът по касационната жалба Г. Х. М. я оспорва по съображения, изложени в отговор и писмена защита на пълномощниците му адв. П. и Д. . Въззивното решение е правилно, тъй като тази инстанция следи служебно за допустимостта на процеса . Интересът си ищците мотивират като предполагаем, не тълкуват и не разбират правилно чл. 14, ал. 2 ЗЖСК, за тях не съществува императивно изискуемия правен интерес от отрицателен установителен иск, да оспорват валидността на членственото правоотношение на други член-кооператори в Ж. . Претендират се разноски След проведеното съдебно заседание е постъпила защита от О. Л., чрез назначения му от съда представител, с която се присъединява към доводите на ответниците С определение № 292 от 3.06.2013 г. на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане предвид служебното задължение за настоящия съд да следи за допустимостта на постановените решения, когато те са обжалвани, т. е по служебно преценено основание, изведено от ТР № 1/2009 19.02.2010 от на ОСГТК на ВКС . При проверка по допустимостта на обжалваното въззивно решение с оглед предмета на въззивното обжалване при така постъпилите по делото въззивни жалби, Върховен касационен съд III г. о намира следното: Въззивният съд е бил надлежно сезиран с няколко жалби, подадени срещу първоинстанционното решение в различни негови части . По обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове за несъществуване на членствени правоотношения между Ж. "Слънчева-85" и отделни нейни членове, посочени в исковата молба като ответници, настоящите касатори са обжалвани постановеното решение № 40 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 6583/2004 на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск за установяване несъществуване на членствено правоотношение между Ж. и Г. Х. М.. По тази жалба съдът е произнесъл допустимо решение, като е обезсилил решението на първоинстанционния съд, произнесено по този иск, предвид служебната му компетентност да следи за допустимостта, в обжалваната част. Срещу първоинстанционното решение в частта, с която отрицателните установителни искове са били уважени е било признато на установено, че между Ж. "Слънчева -85" и ответниците Роза Б. С., О. З. Л., В. И. К., Р. Б. К., И. Д. Т. и С. Д. В. не съществува членствено правоотношение, въззивни жалби са постъпили в срок от И. Д. П. и С. Д. В. Всеки от тях е обжалвал в частта, с която е прието за установено несъществуването на членствени правоотношения между него и Ж.. Въззивна жалба със същия предмет е постъпила и от В. И. К., която поради неизправяне на нередовности е била върната с разпореждане от 22.10.2009 г. Съобщение до жалбоподателя за нейното връщане е връчено на 15.03.2010 г. и разпореждането е влязло в сила като необжалвано (стр 47 по описа на гр. д № 172/2011 г. СГС ) Поради това и на основание чл. 201, ал. 2 ГПК (отм) делото е изпратено на СГС за разглеждане на надлежно постъпилите три въззивни жалби, като по молба на ищците Софийски районен съд е удостоверил влизането в сила на решението си, в частта по отношение на ответници В. И. К. и О. З. Л. включително. В хода на въззивното производство е постъпила молба от особения представител на ответника О. Л. с позоваване на чл. 204 ГПК (отм), за присъединяването на представлявания към жалбите на И. Д. П., С. Д. и В. И. К. Предвид така очертания предмет на въззивното производство, Софийски градски съд е постановил недопустимо решение в частта, с която е обезсилил, реш. № 40 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 6583/2004 на Софийски районен съд тази негова част, с която е било признато за установено, че между В. И. К. и О. З. Л. не съществуват членствени правоотношения с Ж. "Слънчева". По отношение на отрицателния установителен иск, предявен срещу В. И. К. и Ж., както и по иска, предявен срещу О. З. Л. и Ж., диспозитивът на въззивния съд за обезсилване на решението на Софийски районен съд е недопустим . Като порок на съдебен акт, недопустимостта се проверява и преценява от горната инстанция единствено в производство по обжалване и за да е налице основание за подобна проверка, по-горният съд следва да е надлежно сезиран, в случая с въззивна жалба срещу първоинстанционно решение в съответната негова част. Правилото на чл. 206 ГПК (отм) не дава основание решението да бъде отменяно, ако не е обжалвано от заинтересованата страна в съответната част, по предмета на произнесен самостоятелен иск Нормата на чл. 206 ГПК (отм) намира приложение само по отношение необжалвалите другари на жалбоподателя. По обективно и субективно съединените в случая отрицателни установителни искове, между ответниците член-кооператори в Ж. няма другарство . Поради обратното разбиране на въззивния съд се е стигнало до недопустимост на второинстанционното съдебното решение и по отношение на поискалия да се присъедини О. З. Л., който не е обжалвал решението на Софийски районен съд . Щом не е обжалвал, ответникът по този иск не се ползва от реда на чл. 204 ГПК и не може да въведе като предмет на въззивно обжалване произнасянето на съда по иска срещу него . Ето защо въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено и в тази част . Друг щеше да е случая за този ответник, ако и ответната Ж. "Слънчева-85" бе обжалвала решението в частта по уважените отрицателни установителни искове . По делото е налице единствено становище от този ответник, дадено във връзка с жалбите и исканията на останалите страни в процеса. Налага се обезсилване на обжалваното решение в тази част, съответно прекратяване на производството в същата, като в нея първоинстанционното решение следва да се обяви за влязло в сила. В останалата обжалвана от касаторите част решението на въззивния съд е правилно. Съответно на закона и служебното начало в процеса са прецени процесуалните предпоставки и допустимостта на исковете За ищците липсва правен интерес да установят отрицателно по исков ред, че не съществува членствено правотношение с други членове на Ж., при положение че този интерес те основават на правата, които имат като членове на същата Ж. . Това е така на първо място поради това, че в случая правоотношенията са при членствена общност, чиято цел е всеки от член-кооператорите да стане собственик на отделни имоти. Правата, които ищците искат да отрекат, не изключват правата или правните възможности, които те изтъкват като защитим правен интерес с оглед реализацията им. При отрицателните установителни искове в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор, но също и връзката между двете, тъй като именно тази връзка ищецът следва да обоснове положително, като правен интерес. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера, при това конкретно, а не абстрактно - с оглед законосъобразния състав на Ж. като членствена общност въобще . Ето защо правилно въззивният съд е обсъдил твърденията на ищците в какво се изразява правният им интерес от исковете, за да го приеме или отрече . Тезата за наличие на правен интерес при завеждане на иска и в хода на делото е била основана на твърдението за права, произтичащи от чл. 14, ал. 2 ЗЖСК - да заявят в срок пред управителния съвет, като съкооператори, че желаят да придобият правата на напуснал доброволно или изключен съкооператор, която правна възможност ищците неправилно разбират като приложима, когато се стига до разпределение на жилищен или друг обект в същата Ж. извън съсобствения, за който те членуват, т. е за случаи на напускане или изключване на друг чл. на Ж. и свободен обект . Ищците, като съкооператори по чл. 11, ал. 2 ЗЖСК, поначало не разполагат с правната възможност да препятстват приемането на нов чл. на Ж. за друг обект извън този, за който членуват като съкооператори и причината за тази невъзможност не са членствените правоотношения между Ж. и ответниците, а закона. При сега действащата редакция на ЗЖСК е възможно съкооператор да кандидатства за членство и разпределение по отношение на друг, оказал се свободен обект в Ж., но на общо основание, без преференции. Видът на иска поначало е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Такава защита чрез оспорване на членствените правоотношения с отрицателен установителен иск, не е допустима заради интереса на един или повече членове на Ж. да се постигне евентуално разпределение на оказали се свободни имоти в тяхна полза . Ето защо в останалата обжалвана част, като е достигнал до извод, че исковете срещу ответниците И. Д. Т. и С. Д. В. по отношение на членството им в Ж. са заведени при липса на правен интерес и са недопустими, а постановеното решение на Софийски районен съд следва да бъде обезсилено в частта, с която са произнесени, Софийски градски съд е постановил правилно и законосъобразно решение . Същото следва да бъде оставено в сила в тази обжалвана част . Разноски следва да се присъдят, за настоящето производство и предвид изхода на делото, като ответниците Ж. Слънчева -85, В. И. К. и О. З. Л. дължат на касаторите общо 61 лева разноски за двете инстанции и следва да бъдат осъдени да ги заплатят . Касаторите дължат разноски на ответника по жалбата Г. Х. М. в размер на установените за адвокатска защита 500 лева и също следва да бъдат осъдени да ги заплатят Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.