Решение № 13414 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1884/2010 г.

Решение № 13414 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1884/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Диана Танева Танева от гр. София срещу решение № 1 от 07.01.2010 г. по преписка № 165/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че Ганка Димова Лазарова като директор на 8-о СОУ "Васил Левски", гр. София, не е извършила акт на дискриминация по признак "лично положение" и са оставени без уважение подадените жалби. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за защита от дискриминация и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че КЗД не се е произнесла по искането за установяване на по-неблагоприятно третиране в сравнения с посочено от жалбоподателката лице от мъжки пол и относно възможността за възстановяване на положението отпреди незаконното й уволнение в ретроактивен план на основание чл. 12 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите. Не са изяснени обстоятелствата по преписката и КЗД е направила неправилна преценка на фактите, поради което и нейните изводи относно липса на дискриминация при неразрешаването ползването на отпуск за годината преди възстановяването на работа на жалбоподателката в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение не са мотивирани и са незаконосъобразни предвид практиката на Съда на Европейските общности по съединени дела и Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Заинтересованата страна Ганка Димова Лазарова, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства отделно и в съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Жалбоподателката и молител пред КЗД Диана Танева е възстановена на длъжността "учител по английски език" в 8-о СОУ "Васил Левски", гр. София, на 24.06.2009 г., когато учебната година приключва. Безспорно е, че директорът на училището, с оглед невъзможността за включването й в учебни занятия като преподавател четири дни преди края на учебната година е разпоредил жалбоподателката да се явява на работа като дежурен учител с работно време 10.00 часа - 18.00 часа с оглед необходимостта от кадри, които да извършват документооборота в училището-гнездо. Дежурства са полагани и от останалите учители съгласно предварително утвърден график. Въпреки отказа на директора да ползва отпуск за 2008 г., жалбоподателката фактически е ползвала такъв за периода 20.07.2009 - 14.09.2009, който е оформен като неплатен отпуск от ръководството на учебното заведение и за посочения период Диана Танева не е получила съответната част от трудовото възнаграждение. Осигуровките й за пенсия и задължително допълнително пенсионно осигуряване са внесени към месец ноември 2009 г., след нейно искане, без същата да окаже търсеното от директора съдействие за уточняване на обстоятелствата дали е полагала труд през периода на незаконното уволнение и какъв е бил размерът на осигурителния й доход през този период. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява лично отношение към Диана Танева от страна на директора на училището Ганка Лазарова при възлагането и изпълнението на трудовите задължения. През месец септември 2009 г. директорът на училището е предприел мерки във връзка с търсене на дисциплинарна отговорност на жалбоподателката с оглед данни за констатирани нарушения на трудовата дисциплина. На 02.11.2009 г. Диана Танева е подала заявление за едностранно прекратяване на трудовия договор. За да остави без уважение жалбата на Диана Танева Танева и допълнението към нея за осъществяване на пряка и непряка дискриминация и тормоз на работното място от директора на 8-о СОУ "Васил Левски", гр. София, по признак "лично положение" в качеството й на възстановен на работа служител, КЗД е приела, че молителката е възстановена на длъжността "учител по английски език" на 24.06.2009 г. и с оглед оставащите четири учебни дни до края на учебната година отказът на директора да я включи в учебния процес като преподавател не е акт на дискриминация, а обосновано и единствено възможно решение с оглед изпълнение на трудовите й функции и задачите на училището като "училище-гнездо" за приемане на документи на кандидатстващите след седми клас ученици, с оглед на което всеки учител е участвал в регламентирани дежурства по график, утвърден от директора. Във връзка с оплакването, че единствено за молителката директорът е разпоредил работно време от 10.00 часа до 18.00 часа, докато останалите учители са започвали работния ден в 08.00 часа, административният орган е приел за безспорно установено, че по време на лятното дежурство учителите са работили на две смени, а именно първа смяна от 08.00 до 16.00 часа и втора смяна от 12.00 до 20.00 часа, впоследствие от 10.00 до 18.00 часа, а по време на дежурствата с продължителност 6 часа те са изпълнявали и допълнителни задължения като класни ръководители, поради което е счетено, че определянето на осемчасов работен ден и на Диана Танева не съставлява дискриминация. Относно твърдението за неравно третиране поради отказа на директора на училището да разреши ползването на платен годишен отпуск за 2008 г., Комисията е приела въз основа на съдебната практика на Върховния касационен съд, че за времето от уволнението на служителя до отмяната на уволнението по съдебен ред и възстановяването му на работа не възниква право на платен годишен отпуск, макар този период да се признава за трудов стаж, тъй като правото на платен годишен отпуск е резултат от работа по трудово правоотношение и има за цел възстановяване на работната сила. В резултат на този правен извод е счела, че молителката не е третирана по-неблагоприятно в сравнение с останалите учители, тъй като през 2008 г. не е била на работа в училището и не е налице хипотезата на възникване на право на платен годишен отпуск за 2008 г., още повече че й е разрешено ползването на полагащия й се такъв за 2009 г. - годината на възстановяването й на работа. Изведено е, че незаплащането на трудово възнаграждение за периода на фактическото ползване на отпуск в периода 20.07.2009 - 14.09.2009 г. от молителката Диана Танева въпреки неразрешаването му от работодателя, не е нарушение на Закона за защита от дискриминация, тъй като е последица от невъзникване на правото на ползване на платен отпуск за 2008 г. За неоснователно е прието и оплакването, че молителката е дискриминирана от директора Ганка Лазарова с неплащането на осигуровките за пенсия и допълнително задължително пенсионно осигуряване за периода на оставането й без работа поради отмененото незаконно уволнение, тъй като от представената от молителката до работодателя справка на Националната агенция по приходите за трудовите й договори към 06.07.2009 г., работодателят не е в състояние да установи размера на получаваното трудово възнаграждение през периода на уволнението и въпреки поканите за съдействие с оглед установяване на осигурителния доход на молителката за посочения период, същата не е съдействала на работодателя. Установено е, че към момента на постановяване на решението на комисията, осигурителните вноски са преведени от училището и КЗД е счела, че закъснението им не е резултат от неравно третиране по смисъла на специалния закон. С оглед прилагането на чл. 9 от ЗЗДискр. административният орган е приел, че лицето е представило достатъчно доказателства, за да бъде направен извод, че правото на равно третиране не е нарушено. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че оплакванията на жалбоподателката пред КЗД касаят трудовоправни и осигурителни спорове, които не са от компетентността на административния орган и същият законосъобразно е приел, че не е налице дискриминация. В писмените бележки към жалбата е направено искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, което съдът счита за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз и практиката на Съда на Европейските общности националният съд основава преценката за необходимост от преюдициално запитване на прякото значение, което има тълкуването на общностното право за решаването на конкретния правен спор. В случая, искането за преюдициално запитване не се отнася до тълкуването на общностни правни норми, приложими по делото. В частност искането няма за предмет тълкуването на норми от сферата на дискриминационното законодателство на Европейския съюз, които да имат отношение към решаването на спора по същество с оглед установените по делото факти. Поставени са три въпроса, които съдът счита за неотносими към предмета на спора по настоящото дело, тъй като касаят само трудовоправни правоотношения. Тези въпроси са свързани с правата на възстановения на работа служител след като прекратяването на трудовия му договор е признато за незаконно от съда, в частност правото на ползване на платен отпуск за периода на уволнението и правото на обезщетение за натрупан и неползван отпуск през този период и касаят единствено въпроси от значение за решаване на трудовоправен спор, а не такъв за установяване на дискриминация. В частност, вторият и третият въпрос, с които от гледна точна на общностното право се иска преглед на националната съдебна практика, съгласно която не може да се ползва платен годишен отпуск за периода на незаконно уволнение, поставят и абстрактно питане за наличие на дискриминация по признак "пол" в сравнение с лица учители от мъжки пол при прекратяването на трудовото правоотношение, за каквато дискриминация няма данни по делото и установяването на неравно третиране по този признак не е предмет на производството пред КЗД и пред съда. Предвид изложеното, искането следва да се отхвърли. Предвид изложеното, оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация е законосъобразно, тъй като същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на правилна преценка на доказателствата по делото и законосъобразни изводи за липса на дискриминация по признак "лично положение" по чл. 4, ал. 2 и 3 ЗЗДискр. и тормоз на работното място по чл. 5 от същия закон. Съдът намира, че по делото няма данни за неравно третиране, подбуждане към дискриминация или тормоз по смисъла на § 1, т. 1 и 5 ЗЗДискр., а основателността на оплакванията на жалбоподателката следва да се преценява от гледна точка на приложимото трудовото и осигурително законодателство, тъй като в жалбата се твърди, че същото не е спазено - не й е разрешено ползването на платен годишен отпуск за периода на уволнението, което право тя счита за възникнало, не са внесени навреме пенсионните й осигуровки, прекъснати са здравноосигурителните й права и в резултат от незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение, понастоящем отменено от съда, е претърпяла вреди като пропуснати ползи от брутни възнаграждения, здравни осигуровки, участие в професионален учителски пенсионен фонд, възможност за повишаване на квалификацията и кариерно развитие, във връзка с което претендира обезщетение с оглед възстановяването на първоначалното положение на основание за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите. От изяснената фактическата обстановка по делото и исканията на жалбоподателката е видно, че спорът не подлежи на разрешаване чрез средствата за правна защита срещу неравно третиране. Както правилно е приела Комисията, развилите се фактически отношения и правни последици от тях са резултат от възстановяването на жалбоподателката на предишната длъжност като факт, но не са обусловени от личното й положение на възстановен на предишната длъжност от съда служител, а се дължат изключително на датата на която е възстановена на работа, последващия летен период на училищна ваканция, спецификата на учителската работа с допълнителните съпровождащи основния учебен процес задължения, летните дежурства и приема на документи за кандидатстване след седми клас, стремежа за обективно прилагане на действащото законодателство от ръководството на училището в сферата на ползване на отпуск и внасяне на пенсионни осигуровки. Предприетите от директора на училището разпореждания във връзка с определяне на работното време на жалбоподателката са в правомощията му на работодател с оглед организацията работата на учебното заведение, за което работодателят разполага с право на преценка в рамките на закона. Несъгласията и противоречията между ръководството на училището и жалбоподателката във връзка с правото на ползване на платен годишен отпуск за периода на оставането без работа се дължат на тълкуването и прилагането на трудовото законодателство от директора на училището в качеството му на работодател и представляват управленски решения, а не са резултат от отделно неравно третиране на жалбоподателката на дискриминационен признак при сравними сходни обстоятелства с посочените от нея лица - учители в 8-о СОУ в гр. София. Същото се отнася и до закъснението за внасяне на пенсионните осигуровки, оформянето на ползвания от нея отпуск като неплатен, неточното оформяне на трудовия й стаж във фиша за заплата за месец юли 2009 г., твърденията за некоректно оформяне на уведомлението по чл. 62, ал. 2 от Кодекса на труда след възстановяването й на работа във връзка със заличаването на прекратяването на трудовия й договор. Тези обстоятелства могат да бъдат разглеждани като основания за възникване на трудов спор, но въз основа на доказателствата по делото не представляват актове на пряка или непряка дискриминация или тормоз на работното място, нито подбуждане към дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация. С оглед изложеното, цитираната в жалбата практика на Съда на Европейските общности не касае настоящия спор. Неоснователни са оплакванията в жалбата за незаконосъобразен пропуск на комисията да се произнесе по оплакването за дискриминация по признак "пол" при посочен компаратор от мъжки пол, претърпяна в резултат от незаконно прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката поради изтичане времетраенето на трудовия й договор, сключен за определен срок в нарушение на Кодекса на труда. Жалбата до КЗД касае факти, настъпили след възстановяването на жалбоподателката на работа, а не периода към датата на незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение, което определя предмета на спора и изключва произнасяне по въпроса за наличие на дискриминация при прекратяване на трудовото й правоотношение. Също така, оплакванията в тази насока са изведени абстрактно-логически, основани са на обобщени принципни изводи за наличието на неравно третиране по признак "пол" като социално явление и в частност по отношение на лицата от женски пол в учителската професия, което извежда въпроса извън рамките на конкретния правен спор, по който следва да се произнесе специализирания административен орган и който е предмет на съдебна проверка за законосъобразност. Що се отнася до претенцията за обезщетение с оглед възстановяване на първоначалното положение, правомощието на комисията по чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр. да постанови възстановяване на първоначалното положение следва да бъде упражнено доколкото е констатирано нарушение на забраната за дискриминация, а в случая такова не е установено. Присъждането на обезщетение за пропуснати ползи, каквото Танева търси, е от компетентността на съда, не на комисията, още повече, че тя сочи като основание за претърпените вреди неправомерното прекратяване на трудовото й правоотношение, а не конкретни факти, от които може да се направи извод за дискриминация. Предвид изложеното, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на КЗД за присъждане на разноски по делото следва да бъде уважено, като на основание чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения Диана Танева Танева следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 150 лева, дължима за възнаграждение за защита от юрисконсулт. Воден от горното, Върховният административен съд