Решение № 12510 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13147/2010 г.

Решение № 12510 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13147/2010 г., I о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Евро 2007" ЕООД, подадена чрез адв. Петър Василев, против Решение № 2475 от 19.07.2010 г. на АССГ, постановено по адм. д. № 8153 по описа за 2009 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 2000900842/10.06.2009 г., издаден от ТД на НАП - София. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрк. Волянова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата против РА, първоинстанционният съд е установил следното: Органът по приходите е отказал на "Евро 2007" ЕООД правото на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "Мизия комерс" ЕООД, "Магнит 2003" ЕООД, "Марег Ком" ЕООД и "Стройко 11" ЕООД на основание чл. 64, вр. чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС /отм./. Предмет на доставките по процесните фактури са били извършени СМР. Прието е, че по отношение на процесните фактури не е доказано осъществяването на реална доставка, поради липсата на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за извършване на възложените СМР. Установено е, че между "Евро 2007" ЕООд и "Мизия комерс" ООД са сключени два договора за СМР. Съдът е констатирал, че тези договор не съдържат конкретно описание на възложените СМР, а само е отразен обекта на който следва да бъдат извършени строителните работи. Към договорите са представени акт - обр. 19, в който отразените крайни стойности съвпадат с уговорената цена на СМР по двата договора. Тези образци обаче са без точна дата. Към тях няма представени разбивки и количествено стойностни сметки, от които да е видно по какъв начин е получена крайната цена на всяка от описаните строителни работи. Действително издадените от доставчика "Мизия комерс" ООД фактури са с предмет - извършени СМР по договор. Няма обаче конкретизация на стопанската операция, не е отразен конкретен договор, не са описани извършените СМР, нито пък за кой точно обект се отнасят. Едновременно с това се установява и липсата на стойностно съответствие между отразеното във всяка една от фактурите и протоколираните СМР. Представени са и граждански договори 8 на брой, по които обаче не са представени доказателства за заплащане на уговореното възнаграждение. Налице е и разминаване между датата на която работата е приета и датата на издаване на фактурите. Липсват доказателства за наличието на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика да осъществи процесните доставки. АС е обосновал извод, че по делото не е доказано наличието на реално осъществени доставки по фактурите издадени от доставчика "Магнит 2003" ЕООД. В представения договор за възлагане извършването на СМР между "Магнит 2003" ЕООД и "Евро 2007" ЕООД липсва индивидуализация на строително-монтажните работи. Такова описание не се съдържа и в издадените от доставчика фактури. В представените протоколи обр. 19 няма дата на съставяне, не са представени количествено- стойностни сметки за установяване на конкретна извършена строителна работа. Няма и разбивка за определяне на единична цена. Липсват документи, касаещи начина на формиране на цената на услугите и обема на извършената работа- труд, вложени материали. Правилно по тези фактури е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Органът по приходите не е признал на "Евро 2007" ЕООД правото на данъчен кредит и по фактури с доставчик "Стройко 11" ЕООД. В договора, сключен на 26.09.2009 г. между двете дружества липсва описание на конкретните СМР. Процесните фактури са с предмет извършване на СМР по договор, без обаче да е индивидуализиран договорът, респективно обектът, по който ще се извършват СМР. Не са посочени съответните СМР, които се твърди, че са извършени. Първата фактура е издадена на 29.06.2009 г., непосредствено след сключване на договора за възлагане извършването на СМР и преди съставянето на обр. 19 за установяване завършването и заплащането на СМР. Няма доказателства дружеството доставчик да е разполагало с персонал, квалифициран да извърши възложените СМР. Констатирано е, че в дружеството по трудов договор работят две лица - деловодител и снабдител. Няма ангажирани доказателства за наети по граждански договор лица. Не са представени и доказателства за командироване на служители на дружеството в град Аксаково, където се намира процесния обект. Законосъобразно ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Обоснован е изводът на органа по приходите за наличието на основание по чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат за 2005 и 2006 г. чрез увеличение на стойността по фактури издадени от "Марег Ком" ЕООД, "Мизия комерс" ООД, "Стройко 11" ЕООД и "Магнит 2003" ЕООД. Констатациите за липсата на реално осъществени доставки по фактурите от тези доставчици води до изводи, че не е възникнало задължение за плащане по тези фактури и не е налице счетоводен разход. Съдът е приел, че законосъобразно е преобразуван финансовият резултат на дружеството, след като не е доказано, че документираните разходи вярно и точно отразяват стопанските операции съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. С оглед горното, АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството против РА в тази част като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. По отношение на процесните фактури правилно АС е обосновал извода за липса на реалност на доставките по фактурите, издадени от доставчиците "Марег Ком" ЕООД, "Мизия комерс" ООД, "Стройко 11" ЕООД и "Магнит 2003" ЕООД за процесните периоди. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при осъществена доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), която представлява данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС (отм.). Последното от своя страна е един от елементите по определението за данъчен кредит в чл. 63 ЗДДС (отм.), поради което е презумптивно включено в предпоставките за признаване право на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.). В конкретния случай, както правилно е приел АС, касаторът не е представил нито пред данъчния орган, нито в хода на съдебното производство документи доказващи материалната, техническа и кадровата обезпеченост на доставчика. Позоваването на договори за извършване на СМР при липсата на конкретизация на СМР и изготвянето на фактури с предмет такива дейности, но без посочване на договор и обект на дейност не може да обоснове извода за доказаност на доставките.. Обосновани са и направените изводи за липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците за изпълнение на договорените дейности. Доводите в този аспект не опровергават изводите доколкото представените граждански договори не са придружени с доказателства за плащане, както и подадени справки по ЗОДФЛ. Представените фактури също не съдържат конкретизация на дейностите и обектите. Представените касови бележки от доставчика "Мизия комерс" са с различни номера от касовите апарати на този доставчик. Следва да се отбележи, че доколкото касаторът претендира определено материално право - правото на приспадане на данъчен кредит, тежестта на доказване на предпоставките за упражняването на това право е върху него, включително реалното извършване на доставките по спорните фактури, като следва да докаже, че са изпълнени всички положителни предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит, както и че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 65, ал. 4 ЗДДС, които обуславят отказване на данъчен кредит. Изводът за липса на реални доставки е обоснован и съответства на доказателствата. Позоваването от страна на касатора за част от фактурите на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС /отм./ е неоснователно. За да се приложи това изключение от принципа следва да е налице реално извършена доставка, каквито доказателства липсват в процесния случай. Законосъобразни с оглед събраните по делото доказателства са и изводите на съда относно наличието на предпоставката на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) за увеличаване на финансовия резултат на търговеца, тъй като от жалбоподателя не са били представени убедителни доказателства, оборващи констатациите на данъчните органи за липсата на вярно и точно отразяване на стопанските операции съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Правилно при това положение е увеличена облагаемата данъчна основа с отчетените разходи по фактурите, издадени от посочените доставчици, за които не е доказано, че са действително осъществени. Неоснователно е и възражението на касатора относно допуснати нередности при изготвяне решението на Директора на "ОУИ" на НАП. Предмет на настоящия спор е законосъобразността на РА№ 2000900842/10.06.2009 г., издаден от ТД на НАП - София, а не решението на Директора на "ОУИ". По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение,