Решение № 232 от 4.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3046/2013 г.

Решение № 232 от 4.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3046/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на Н. Х. К. от София с искане да се отмени влязлото в сила определение № 1599 от 30.07.2012 г. по ч. гр. д. № 2586/2012 г. на Софийския апелативен съд. Поддържа, че посоченото определение противоречи на постановление за прекратяване на изпълнително производство по изп. дело № 3409/2002 г., 3 отделение, 7 участък на ДСИ при Софийския районен съд, извършено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Приложено е копие от изп. д. № 20118380404470 на ЧСИ М. Б., от което е видно, че е започнал нов изпълнителен процес по искане на взискателя [фирма], София. Ответникът [фирма], София, не е заявил становище. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, т. 4 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следното: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В този случай Върховният касационен съд отменя неправилното решение - чл. 307, ал. 4 ГПК. Разглежданият случай не попада в приложното поле на разпоредбата. Липсват влезли в сила решения на съд по един и същи въпрос, които да си противоречат. Постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело не е съдебно решение и не може да се противопостави на действията на съдебния изпълнител по новообразуваното дело, нито тези действия подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 435 ГПК. Ако молителят оспорва вземането на [фирма], София по новообразуваното изпълнителното дело поради наличие на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, в което е издаден изпълнителния лист, той може да предяви правата си чрез иск по реда на чл. 439 ГПК. Прекратяването на изп. дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по себе си не е пречка за започване на нов изпълнителен процес, защото прекратяването не погасява вземането, нито обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния лист. По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.